Решение № 106 от 14.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр.Велинград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100497 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. А. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Велинград, ул. ********* № 7, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищеца иска да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 14 813 лева за която е образувано по изпълнително дело № 20178380402959/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното вземане, включващо главница по изтеглен банков кредит и просрочени лихви и други вземания, са предмет на образувано срещу ищеца изпълнително дело № 20178380402959/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б. с взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Посочено е, че поради липсата на предприети действия от страна на кредиторите за събиране на вземанията и на основание чл. 110 ЗЗД същите са загубили правото си на принудително удовлетворяване на притезанието, поради което се отправя искане за признаване, че ищецът не дължи общо претендираната сума от 14 813 лева.

Исковата претенция е оспорена от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по съображенията, които са подробно изложени в подадения отговор. В писменото си становище, ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че последния бил осъден да заплати посочените в исковата молба 1 суми, но поддържа, че предприетите в хода на изпълнителното производство действия не мотивирали извод за изтичане на предвидения в закона давностен срок. В този смисъл, ответникът оспорва тезата на ищеца и моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на ответника, а именно, изтичане на законно установения период от време и преклудирана по давност процесуална възможност на кредитора по принудителен ред да събере вземането си.

Съдът, който винаги е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, в конкретния случай намира, че такъв правен интерес е налице, по следните съображения:

Ищците основават иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи правната възможност да се реализира принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

2

Перемцията е съвсем различен правен институт, който не следва да се смесва с института на погасителната давност, тъй като има различна правна същност и различни правни последици в сравнение с тези на давността.

Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В този смисъл- Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5540/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК и др..

Между страните в настоящия процес не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответното дружество е взискател по изпълнително дело № 20178380402959/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, образувано на основание Изпълнителен лист от 24.09.2012 г., издаден, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по гр.дело № 1547/2012 г. на Районен съд Разград, по който първоначално е образувано изпълнително дело № 9904/2012 год. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ.

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства категорично се установява, че ответното дружество се легитимира като кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г.

Първоначален кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист е „Банка Пиреос България“ ЕАД, по силата на документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги на банката и се основава на Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.09.2008 г..

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 3 изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

По общо правило продължителността на давностния срок в изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила започва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5 г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно решение.

В хипотезата, когато правото е установено със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение. Ето защо се приема, че в споменатата хипотеза, новата давност започва да тече от влизането в сила на това съдебно решение и срокът на нейната продължителност е винаги петгодишен (по арг. от чл. 117, ал.2 от ЗЗД).

При липса на възражение от длъжника и след изтичане на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство 4 няма установително действие за съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства по отношение на изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение, безспорно се установява, че длъжникът не е подал възражение за недължимост по издадената против него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по гр.дело № 1547/2012 г. на Районен съд Разград и Изпълнителен лист от 24.09.2012 г..

Следователно продължителността на давностния срок следва да се определи по общото правило - от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение.

Предвид факта, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по гр.дело № 1547/2012 г. на Районен съд Разград и Изпълнителен лист от 24.09.2012 г., са за изпълнение на парично вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.09.2008 г., следва че приложение намира общата петгодишна давност за погасяването му.

От представеното по делото изпълнително дело № 9904/2012 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, безспорно се установява, че същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, с постановление от 10.05.2017 г. на ЧСИ М.Б., влязло в сила на 18.05.2017 г.. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С оглед дадените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК разяснения, относно кои изпълнителни 5 действия водят до прекъсване на давностния срок, то съдът намира, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело, довело до прекъсване на давностния срок, е извършено на 07.11.2012 г., с налагане запор на сметките на длъжника. Този извод се извежда от представените по делото доказателства, а именно запорни съобщения (л. 131-147). Следователно, въз основа на събраните доказателства по делото категорично се установява, че на 07.11.2012 г., е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтича на 07.11.2017 г..

В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, докладчици съдия Е.Т. и съдия М.Ж. е посочено, че за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.