Решение № 34 от 09.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300501754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Всестранна кооперация „Свети Власий“, с ЕИК 825084672, със седалище в село Т., общ.

Марица, обл. Пловдив, ***В, чрез пълномощника адв. П. И. от АК - Пловдив, против Решение № 260005 от 09.03.2025г., постановено по гр. дело № 8097/2019г. на Районен съд - Пловдив, X гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя против Е. Н. П., Т. И. П. и М. И.

П. иск по чл. 109 от Закона за собствеността за преустановяване на действията на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху ПИ с идент. *** по кадастралната карта на село Т., общ.

Марица, обл. Пловдив, чрез осъждане на ответниците да премахнат сградите, намиращи се на границата между техния ПИ с идент. *** и ПИ с идент. ***, както и изградената от тях дървена врата, намираща се непосредствено след сграда № 2 в ПИ с идент. *** с предназначение гараж, а също и отводнителните тръби на жилищната сграда в имота на ответниците. Жалбоподателят е осъден да заплати направените от ответниците разноски в производството.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Оспорва се изводът на районния съд, че ищецът не е доказал да е собственик на частта от ПИ с идент. *** по КККР на с. Т., общ. Марица, която част съответства на имот с пл.№ 79 по КРП от 1986г. и граничеща непосредствено с имота на ответниците. Твърди се, че частта от ПИ с идент. *** по КККР на с. Т., общ. Марица, съответстваща на имот с пл.№ 79 по КРП от 1986г., е собственост на 1 жалбоподателя – ищец на основание представения по делото констативен нотариален акт № 31/23.12.2005г., том №9, рег.№8264, дело №1546/2005г. на нотариус Т.Д., с район на действие РС – Пловдив. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения негаторен иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Н. П., Т. И. П. и М. И. П. - ответници в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че собствеността на ищеца върху дворното място, което граничи с имота на ответниците, е останала недоказана. Не се установили и действия на ответниците, които пречат на ищеца. Искането към съда е да бъде потвърдено първоинстанционното решение, а въззивната жалба – оставена без уважение Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с искови претенции с правна квалификация чл. 109 от ЗС, предявени от Всестранна кооперация „Свети Власий“, с ЕИК 825084672, за осъждане на ответниците Е. Н. П. и И.Т. П.починал в хода на първоинстанционното производство и са конституирани на негово място наследниците Т. И. П. и М. И. П. да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху ПИ идентификатор *** по кадастралната карта на с. Т., общ. Марица, обл. Пловдив, чрез осъждане на ответниците да премахнат сградите, намиращи се на границата между техния имот ПИ *** и ПИ ***, както и изградената от тях дървена врата, намираща се непосредствено след сграда №2 в ПИ *** с предназначение гараж, а също и отводнителните тръби на жилищната сграда в имота на ответниците.

В исковата си молба и уточнителната молба от 29.07.2020 г. ищецът е изложил твърдения, че е притежава правo на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-1876/20.11.2007 г. на ИД на АГКК, с площ на целия поземлен имот 4311 кв.м., намиращ се в с. Т., община Марица, обл. Пловдив. Имотът бил придобит чрез дарение, извършено с нотариален акт № 161, том VIII от 1947 г. и правоприемство по силата на Закона за кооперациите. Ответниците по делото били собственици на съседния от западната страна поземлен имот с 2 идентификатор ***. Изложени са твърдения, че по самата вътрешна граница между двата имота /имотната граница/ ответниците са построили стопански постройки, които са незаконни и при изграждането на които не е съобразено нормативно изискуемото отстояние от страничните регулационни линии. Покривните конструкции на тези постройки били изпълнени по начин, че част от тях навлизали в имота на ищеца и събиращите се дъждовни води се оттичали в него. Поради това състояние, поддържано от ответниците, ползването на имота от ищеца било затруднено. Предвид това се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат сградите, намиращи се на регулационните линии, както и изградената от тях дървена врата към имота на ищеца, намираща се непосредствено след сграда №2 с предназначение гараж, а също и отводнителните тръби на жилищната сграда в имота на ответниците.

В писмения си отговор на исковата молба ответниците Е. Н. П. и И.Т. П. оспорват твърденията на ищеца. Считат исковата молба за недопустима, защото била подписана от лице, което нямало качеството председател на кооперацията. Поддържат, че не е установено наличие на правоприемство между посочения в нотариалния акт от 1947 г. собственик Кредитна кооперация „Свети Власи” и кооперацията ищец Всестранна кооперация „Свети Власий“. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че имотът, който ищцовата страна твърди да е нейн, бил стара улица, общинско място, което граничело с имота на ответниците от изток в посока север-юг, като на изток от тази улица се намирало дворното място на Г.В.Ц., т.е. имотът им нямал обща граница с имота на Ц., който дарил имота си през 1947 г. на Кредитна кооперация „Свети Власи”. Ответниците поддържат, че няма как да се направи извод, че дареният от Ц. имот е този, който е очертан на скицата от 24.04.2019 г. Ответници считат, че неизвестно как кооперацията е сменила предназначението на улицата и от общинска собственост го е направила свой, като нямало как за тях да е текла придобивна давност върху общинска собственост. В отговора на исковата молба се сочи още, че видно от представения нотариален акт от 2005 г. ищцовата кооперация е призната за собственик на дворно място с площ от 2759 кв.м., като очертаното в скицата място е повече от описаните квадратни метри, поради което нямало как имотът на ищеца да граничи с имота на ответниците. Поради това считат, че пространството на изток от страничната регулационна линия на техния имот не представлява част от дворното място собственост на ищеца, а е улица и ищецът не е доказал, че е станал негов собственик. Оспорват твърденията за незаконност на строителството, като излагат доводи в тази насока – постройките били построени със съответните разрешения и със съгласието на този, който тогава стопанисвал улицата. Твърдят, че всички постройки са изградени до 1993 г., т.е. преди регистрирането на ищцовата кооперация.

Оспорват се твърденията на ищеца, че отточните води от покрива на къщата се оттичат в мястото на ищеца, както и че стрехата на покрива на стопанската постройка влиза в имота на ищеца, но дори да било така – сградата била построена със съответното разрешение, поради което твърдението на ищеца било неоснователно. Ответниците оспорват представения от ищеца нотариален акт №31, том 9, рег. №8264, дело 1546/2005 г. на нотариус №072Т.Д., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Твърдят, че по силата на този нотариален акт ищецът не е станал собственик и не граничи с техния имот. Считат иска за неоснователен и молят да бъде отхвърлен.

3

С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно факта, че се легитимира като собственик на частта от поземления имот, непосредствено граничеща с имота на ответниците, тоест на първата предпоставка по чл.109 ЗС.

От представения на л. 8 от първоинстанционното гр.д.№8097/2019 г. на РС-Пловдив нотариален акт № 161, том VIII, рег. № 1806, дело № 1862/1947 г. се установява сключването на договор за дарение на недвижим имот между Г.В.Ц., като кмет, представител на общината на с. Т. и Кредитна кооперация "Свети Власий" с. Т.. С този нотариален акт на кооперацията е дарен имот празно дворно място от 4448 кв.м., образуващо квартал 39 по регулационния план на село Т., Пловдивско при съседи: от четирите страни улици.

На л. 55-60 от гр.д.№8097/2019 г. на РС-Пловдив са представения копия от регистъра на кооперативните организации, от които се установява следното. Кредитна кооперация "Свети Власий" е била вписана под №39 с определение № 317/1919г. на Пловдивския областен съд със седалище в с. Т.

/л. 59/. Това се установява и от извлечението от регистъра, в което е посочено, че с определение №317 от 8 април 1919 г. е вписано Земледелско спестовно заемно сдружвание „Св.Власий“, със седалище с. К. /понастоящем с. Т./.

Видно е, че с определение на съда № 4194 от 20.05.1953г. е било вписано решение на общото събрание на кооперацията за приемане на примерния устав на потребителните кооперации от 1952 г., а с определение №179 от 18.09.1967 г. е постановено да се впише приемане на новия примерен устав на ТКЗС, приет на конгреса на ТКЗС, състоял се през март 1967 /л. 59/.

Установява се, че през 1953 г. е вписано, по силата на определение № 9050/17.12.1953 г., уедряване на кооперациите в селата Г.И., Т., Ц. и Д. в една обща кооперация, като е постановено заличаване от регистъра при съда делата на „селкоопите“ в с. Т. под № 39/49, с. Ц. под № 74/49 г. и с. Д. под № 89/49 г., като същите се прилагат към рег. дело № 65/1949 г. на уедрената кооперация /л. 58/. Посочено е, че с определение № 9050/17.12.1953 г. на съда се заличава Всестранна кооперация „Св. Власий“ под №39, Всестранна кооперация „Победа“ с. Ц. под №74/49 г. и Всестранна кооперация „Свобода“ с. Д. под №89/49 г., като същите се приложат към кооп. рег. дело №65/949 г. /уедрената кооперация/ - л.57.

Установява се също така, че рег. дело 65/1949г. е водено относно Всестранна кооперация "Съединение" с. Г.И., първоначално вписана с определение от 29.03.1939 г.на Пловдивския областен съд. През 1958 г. същата е преименувана в Потребителна кооперация "Съединение" /л. 56/.

От така изложеното следва изводът, че е налице вливане на Кредитна кооперация "Свети Власий" във Всестранна кооперация "Съединение" с. Г.И. през 1953 г.

Впоследствие с определение №60 от 15.02.1980г. е вписано прекратяване на дейността на потребителнатата кооперация "Г.И.", поради вливането й към новоучредената Районна потребителна кооперация "Тракия" – Пловдив. /лист 55 и 56 от гр.д.№8097/2019 г. на РС-Пловдив/.

Представено е на л.52 от гр.д.№8097/2019 г. на РС-Пловдив преписизвлечение от протокол №1/11.03.1993 г. от общото събрание на РПК ТракияПловдив, видно от което е взето решение: дава съгласие с. Т. да бъде отделено от РПК Тракия-Пловдив със съответните активи и пасиви по баланса към 4