Определение № 1047 от 29.04.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1047 гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110101281 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба от С. К. Е., чрез пълномощника й адвокат Н.

А. И., за прогласяване нищожност на решение № 276П от 28.4.1993г. на ПК В.Търново.

Съдът намира жалбата за процесуално недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на акта.

Жалбоподателят е предприел правни действия по оспорване на този административен акт. С оглед на обстоятелството, че част от заявените имоти към момента на реституцията и след изменение на землищна граница попадат в землището на гр. ***, за тях е образувана друга реституционна преписка с № 1820В за възстановяването им в това землище.

B последствие, за да довърши процедурата реституционния орган постановява ново Решение № 1-276П/04.09.2017 г., с което е определено правото на обезщетение за признато по невъзстановено право на собственост върху имота с общ размер на обезщетението от 384 лв. Това решение от своя страна също е отменено с Решение № 100/03.04.2018 r. по KAXД № 10096/20 18 г. на Административен съд - Велико Търново, допълнено с Решение на съда за поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 19 по същото дело.

След това има постановено и друго Решение № 2-276П/19.10.2018 г. на реституционния орган, с което определя на наследниците на М.И.Е. правото на обезщетение за признато, по невъзстановено право на собственост за имота за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове за 1.200 дка, VI категория - обезщетение на обща стойност 384 лв.

Жалбоподателката е подала заявление вх. № PД-05-07/04.04.2019 Г. в общинска служба по земеделие - ***, което касае освен настоящата реституционна преписка за землище c. *** и другата - за землище *** на името на същия наследодател. Мълчаливия отказ по това заявление е обжалван пред Административен съд - Велико Търново, като решението по делото е потвърдено с Решение № 9079/08.07.2020 r. по KAXД № 9086/2019 г. на ВАС.

1

Жалбоподателката отново подава заявление вх. № PД-12-02- 1591/09.10.2020 г. в общинската служба по земеделие - в лично качество, както и като пълномощник на наследника М.И.И., като заявява желанието процедурата да приключи с обезщетение със земя — имоти по чл. 19 от ЗCПЗЗ и по двете отделни реституционни преписки. Отново е последвало съдебно обжалване като жалбата по него е отхвърлена с постановените два съдебни акта — Решение № 178/03.06.2021 г. на Административен съд — Велико Търново по дело № 796/2020 г., потвърдено с Решение № 12481/07.12.2021 r. по дело №8101/2021 г. на Върховен административен съд.

Отново след това, от ОСЗ В.Търново е постановено Решение № 276П/31.03.2022 г. за възстановяването на имота в съсобственост с Община Велико Търново, но отново е последвало обжалване, завършило с произнасяне на Административен съд — Велико Търново с Решение № 196/25.11.2022 r. no KAXД № 10201/2022 г., с което е отменено решението на реституционния opгaн и преписката е върната за произнасяне.

След новото решение на ОСЗ В.Търново отново е последвало съдебно обжалване, като с Решение № 694/27.02.2024 г. по KAXД № 10344/2023 г. на Административен съд — Велико Търново е оставено в сила Решение № 1235/13.10.2023 r. по гр. д. № 1447/2023 г. на Районен съд — Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Е. срещу Решение № 276П1/27.04.2023 г. на Общинска служба по земеделие — ***.

Последващата отмяна на акта е волеизявление на издателя на акта, което е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения и има за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. Жалбоподателят има правен интерес да обжалва издадените след атакуването му административни актове, като в случая е липсва правен интерес от оспорване на административния акт по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, което е основание за прекратяване на производството. С отмяната на акта от съда и издаването на нов такъв от административния орган отпада и правният интерес от неговото оспорване, тъй като искането на засегнатото лице за отмяната му е вече удовлетворено. С настъпването на правните последици от заявеното оспорване на акта и последвалата отмяна и изменение, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на акта, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Законът не предоставя правна възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.

Тъй като нищожните административните актове не пораждат целените правни последици и не могат да бъдат санирани, исканото от жалбоподателката прогласяване на нищожност на този акт ще накърни и негативно правната й сфера – ще заличи и позитивните за жалбоподателката последици на акта, като ще отпадне основанието за правото й на собственост върху възстановения с него имот. Нищожността засяга акта в 2 неговата цялост и последиците й не могат да бъдат ограничени съобразно желанието на оспорващите само до отпадане на негативното за правоимащите лица произнасяне на административния орган.

Поради това и към настоящия момент, в който правата по акта вече са реализирани, за жалбоподателката липсва правен интерес от прогласяване на нищожност на акта. Ето защо и по отношение на този акт жалбата е недопустима на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 3 и 4 във връзка с чл. 184 от АПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от С. К. Е., чрез пълномощника й адвокат Н. А.

И., за прогласяване нищожност на решение № 276П от 28.4.1993г. на ПК В.Търново, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1281/2025 година по описа на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд В.Търново в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3