Решение № 556 от 31.03.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 983/2020
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 31.03.2022
- Състав
- ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1а · Закон за държавната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 556
Гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 983 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39 от Закона за държавните помощи /ЗДП/.
Образувано е по подадена жалба от „Тила“ ЕООД/понастоящем в ликвидация/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от П.Т. С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите/понастоящем Министър на земеделието/, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер на 6 022 204,10 лв., от които главница – 4 031 478 лв. и лихва 1 990 726,10 лв.
Твърденията на жалбоподателя са, че АУПДВ е незаконосъобразен, като конкретни възражения са изложени досежно неизследването от страна на административния орган на факти и обстоятелства от значение за започване на производството и издаването на АУПДВ, в т.ч. наличието на субект „предприятие“, кумулативното наличие на обстоятелствата, обуславящи „държавната помощ“, наличието на критериите за „съвместимост“, наличието на условията за „de minimis“, изтекли давностни срокове. Поддържа се в тази връзка, че горното представлява нарушение на принципа на служебното начало по смисъла на чл. 9 от АПК, както и на принципа за съразмерност. Твърди се още, че оспореният административен акт не е мотивиран, тъй като извършеното от органа позоваване на решение на Европейската комисия, в което никъде не се споменава дружеството-жалбоподател, не е равнозначно на излагане на мотиви. Възразява се и против оценката, въз основа на която се е стигнало до определяне на държавната помощ и съответно издаване на процесния АУПДВ. По така поддържаните в жалбата доводи и допълнителни такива, изложени от пълномощника адв. Т., се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – Министър на земеделието, чрез пълномощник адв. Х. намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Претендира се присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок, доколкото АУПДВ е връчен на 23.04.2020 г., съгласно представеното известие за доставяне (лист 97), а не както се сочи в жалбата – на 23.03.2020 г., съответно жалбата е депозирана в МЗХГ на 07.05.2020 г., поради което е допустима.
От фактическа страна се установява следното, като следва да се подчертае, че спор по фактите не се формира между страните.
По силата на Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009 г., сключен между „Тила“ ЕООД и Държавна агенция по горите/ДАГ/, дружеството е заменило 37 бр. собствени имота с обща площ 768,642 дка, представляващи гори и земи от горския фонд, находящи се в землищата на с. Боровица, с. Крачимир, с. Ошане, с.
Праужда, с. Раяновци, с. Салаш, с. Стакевци и с. Струин дол – всички в община Белоградчик, в гр. Априлци, в гр. Троян, в с. Борима, община Троян, в с.
Гложене и в с. Рибарица, последните в община Тетевен, на стойност 1 391 820,00 лв., съгласно представени удостоверения за оценка, за един имот с площ от 96,000 дка – частна държавна собственост, представляващ ПИ с ид. *** в гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., съгласно представено удостоверение за оценка. Съгласно договора, държавният имот е с по-ниска стойност и на основание чл. 15б, ал. 6 от Закона за горите/ЗГ/ ДАГ не дължи заплащане на разликата в стойността на имотите, която е в размер на 49 720,44 лв., а така също и всички разноски по извършената замяна и вписването на договора, са за сметка на „Тила“ ЕООД (лист 115 и сл.).
Договорът за замяна е сключен въз основа на Заповед № 98/22.01.2009 г. на Председателя на ДАГ, с която на основание чл. 15б от ЗГ и заявление на „Тила“ ЕООД с рег. индекс 27-825/26.09.2008 г. и Решение по Протокол № 47/13.11.2008 г. на комисията, назначена със Заповед № 149/22.11.2007 г. и изменена със Заповед № 1754/09.10.2008 г. на Председателя на ДАГ, е наредено извършване на замяна на имотите, предмет на описания по-горе договор (лист 131 и сл.).
Така извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г. на Европейската комисия/ЕК/ относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, наричано по-долу само Решение на ЕК. Същото е издадено на основание чл. 108, § 2, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз/ДФЕС/ и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС/ (т.е. Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши посочените сделки), е несъвместима с вътрешния пазар. Това Решение на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на решение на МС от 05.11.2014 г., поради което и е влязло в сила. В него не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, поради което и в чл. 6 от същото е разпоредено в срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България да предостави списък на всички сделки за замяна, в т.ч. административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ, както и наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не се счита, тази страна е предприятие (лист 265 и сл.).
В изпълнение на влязлото в сила Решение на ЕК е проведена процедура за избор на правоспособни независими оценители, които да извършат оценка на поземлените имоти в горски територии, обект на разпоредителните сделки за замени, приключила с Решение № 862/29.09.2017 г. на Главния секретар на ИАГ, с което на първо място е класиран участникът „Агролеспроект“ ЕООД, който е избран за изпълнител на поръчката и с него е сключен Договор № 242/07.11.2017 г. с предмет: Извършване на оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от РБългария при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии (лист 313 и сл.). А съгласно оценителските доклади, замененият държавен имот е оценен на 4 273 356 лв., но същевременно в описателната част на заключението е посочено, че: „Установената пазарна цена на оценявания имот е всичко 4 237 356 (четири милиона двеста тридесет и седем хиляди триста петдесет и шест лева).“. Казано по друг начин констатира се допусната техническа грешка, равняваща се на 36 000 лв., като липсват данни по какъв начин е била определена „правилната“ пазарна цена (лист 155-165). Заменените частни имоти съответно са оценени на 291 600 лв.
(лист 166 и сл.), като в двете оценки са използвани сравнителният подход, в т.ч. метод на пазарните аналози, както приходен подход, в т.ч. метод на приходната стойност (лист 155 и сл.).
От извършена справка в Служба по вписванията – Бургас е установено, че дружеството-жалбоподател на 10.07.2009 г. се е разпоредило с получения в замяна недвижим имот с площ от 96,000 дка, представляващ ПИ с ид.
*** в гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., като го е прехвърлило на „Аста Ризорт“ ООД в изпълнение на дълг (лист 104).
В тази връзка и в съответствие с Решението на ЕК на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП е започнало административно производство по издаване на АУПДВ, за което дружеството-жалбоподател е уведомено в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 70-5698/20.11.2019 г., получено на 25.02.2020 г. (лист 108 и сл.).
В указания срок няма данни дружеството-жалбоподател да е депозирало доказателства, възражения и обяснения, т.е. не се е възползвало от предоставената му възможност да участва в производството и то е приключило с оспорения в настоящото производство АУПДВ № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който по отношение на „Тила“ ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер на 6 022 204,10 лв., от които главница – 4 031 478 лв. и лихва 1 990 726,10 лв.
За да достигне до този резултат, административният орган е приел, че съгласно чл. 107, § 1 от ДФЕС, всяко предимство, предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренция в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. В тази връзка е посочено, че за да се приеме наличие на помощ в сделките по замяна в сочения по-горе смисъл, в Решението на ЕК в съображение 124 са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка, а в съображения 147 и 173 е създадена формула за определяне размера на помощта, която трябва да бъде възстановена, които са цитирани. Прието е, че са налице фактическите и правни основания за определяне наличие на държавна помощ и нейният размер при замяната на горски имоти, извършена с Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009 г., сключен между „Тила“ ЕООД и ДАГ, по силата на който дружеството е заменило собствени имоти с обща площ 768,642 дка, подробно описани, оценени по Наредбата общо на 1 391 820 лв. срещу държавен имот с площ 96,000 дка, представляващ имот с ид. *** в гр. Созопол, оценен по Наредбата общо на 1 342 099,56 лв. Установено е, че пазарната оценка на частните имоти възлиза на 291 599,26 лв., а на държавните имоти – 4 273 356,48 лв., съгласно оценка, изготвена от „Агролеспроект“ ЕООД. Съобразени са условията и формулата и е констатирано, че с извършване на посочената по-горе замяна, „Тила“ ЕООД е получило икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 4 031 478 лв. Върху тази сума е начислена и лихва от датата на предоставяне на помощта на разположение на бенефициера – 23.01.2009 г. до 09.04.2020 г. в размер на 1 990 726,10 лв., като е уточнено, че лихвеният процент е изчислен с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008 съгласно чл. 4, т. 3 и 4 от Решението на ЕК. И най-сетне, мотивирано е, че „Тила“ ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, като го е продало на „Астра Ризорт“ ООД, което обстоятелство и прилагането на методологията за установяване наличието на държавна помощ в Решението на ЕК е навело на извод за неправомерно предоставено при замяната предимство под формата на държавен ресурс на дружеството-жалбоподател.
В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка в нейната цялост, като по искане на страните са допуснати основна и допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, както и съдебно-счетоводна такава, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени.
Разпечатката съдържа 26 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/144d03f3-931a-4988-990e-abfb3358db0c