Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 101 от 29.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 73/2026
Вид
Определение № 101
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20264001000073 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е във връзка с определение № 145/23.03.2026 г., постановено по т.д. № 37/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е повдигнат спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа като първа инстанция предявените искове.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си съдебен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по искова молба, подадена от „СОФБУЛ СЕРВИЗ“ ЕООД срещу „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на обща сума в размер на 43 976,40 лв., равняваща се на 22 484,80 евро, представляваща незаплатени възнаграждения за навло по общо 30 заявки за транспорт, подробно индивидуализирани по основание и размер в исковата молба.

С определение № 370/24.02.2026 г., постановено по гр. д. № 472/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново.

За да направи този извод, районният съд е приел, че макар претенцията да е формирана от 30 отделни суми, същите не съставляват самостоятелни искови претенции, а представляват един иск с обща цена 43 976,40 лв., доколкото вземането произтича от трайни търговски отношения с предмет извършване на превоз, във връзка с които се търси изпълнение. Позовал се е на съдебна практика на ВКС, според която когато вземанията произтичат от едно правоотношение, респ. от трайноустановени търговски 1 взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение представлява един иск. При така възприетата квалификация съдът е приел, че спорът е родово подсъден на окръжния съд по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК.

С определение № 145/23.03.2026 г., постановено по т.д. № 37/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – Велико Търново за определяне на компетентния съд, който да разгледа делото като първа инстанция.

За да повдигне спора за подсъдност, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че се касае за множество искове, всички с цена под 25 000 лв. Изложил е съображения, че от исковата молба е видно, че всеки превоз е осъществяван въз основа на отделна заявка, като всяка заявка е с различна дестинация и маршрут и с навло на различна стойност. Приел е, че това последно обстоятелство изключва възможността да се приеме, че вземанията по исковата молба произтичат от едно правоотношение, поради което е счел, че предявените искове са родово подсъдни на районен съд.

След преценка на данните по делото, Апелативен съд - Велико Търново намира изведеният от Окръжен съд – Велико Търново извод за правилен.

Съображения:

В съгласие с разпоредбата на чл. 122, пр.1 от ГПК, спорът за подсъдност между съдилища, се разрешават от общия им по-горен по степен съд. С оглед тази разпоредба, Апелативен съд - Велико Търново е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност.

В исковата молба, подадена пред РС – велико Търново се излага, че „СОФБУЛ СЕРВИЗ“ ЕООД е предявило срещу „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД обективно съединени искове с обща цена 43 976,40 лв., равняваща се на 22 484,80 евро, представляващи незаплатени възнаграждения за навло по 30 заявки за транспорт.

Ищецът твърди, че „СОФБУЛ СЕРВИЗ“ ЕООД е търговско дружество с основен предмет на дейност вътрешен и международен шосеен транспорт на товари, което осъществява превози по релации в цяла Европа, а „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД е дружество, осъществяващо дейност в различни сектори на икономиката, като един от браншовете, в които развива дейност, е спедиция и транспорт. Излага, че между двете дружества са установени трайни търговски отношения, които се основават на личните контакти между управителя на ищеца и управителя и едноличен собственик на ответното дружество. Сочи, че в отношенията между страните ответникът най-често е действал в качеството на спедитор, а ищецът – в качеството на превозвач. Посочва, че в други случаи страните са си разменяли и други търговски услуги, включително такива по сервиз и спедиция, като във връзка с това представя фактури, издадени от ответника с получател ищеца.

Ищецът твърди, че в периода април 2025 г. – октомври 2025 г. ответникът е възложил 2 на ищеца извършването на над 40 превоза, като предмет на настоящото производство са вземанията по 30 от тях. Сочи, че възлаганията са се осъществявали чрез отправяне на заявки за транспорт, изпращани по електронна поща от служители на ответника – А. П., от електронен адрес *********, и Н. Б., от електронен адрес **********, до дружествения имейл на „СОФБУЛ СЕРВИЗ“ ЕООД. Излага, че след потвърждение на съответната заявка от страна на ищеца се е пристъпвало към изпълнение на конкретния превоз. Посочва, че детайлите по изпълнение на превозите са били уговаряни между представители на дружествата чрез кореспонденция в приложението „Вайбър“.

Ищецът твърди, че всеки превоз е осъществяван въз основа на отделна заявка за транспорт, като към исковата молба представя имейлите, с които са получени заявките, самите заявки с посочени в тях параметри, включително възнаграждението, както и ЧМР товарителници, удостоверяващи изпълнението на всеки отделен транспорт. Посочва, че представя и платежни нареждания, с които ответникът е заплащал на ищеца възнаграждения по предходно изпълнени превози и е прихващал свои вземания по издадени от него фактури.

Ищецът излага, че не е получил уговореното навло по общо 30 заявки за транспорт, както следва: 1404,00 лв. по заявка № 12273/26.05.2025 г. за превоз по релация Франция – Франция, извършен с МПС с ДКН Е57****; 538,20 лв. по заявка № 12293/29.05.2025 г. за превоз по релация Испания – Испания, извършен с МПС с ДКН Е57****; 819,00 лв. по заявка № 12303/29.05.2025 г. за превоз по релация Испания – Испания, извършен с МПС с ДКН Е57****; 1560,00 лв. по заявка № 12307/28.05.2025 г. за превоз по релация Обединеното кралство – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 721,50 лв. по заявка № 12347/30.05.2025 г. за превоз по релация Швейцария – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 585,00 лв. по заявка № 12349/02.06.2025 г. за превоз по релация Франция – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1131,00 лв. по заявка № 12351/03.06.2025 г. за превоз по релация Швейцария – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1365,00 лв. по заявка № 12385/04.06.2025 г. за превоз по релация Франция – Обединеното кралство, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1365,00 лв. по заявка № 12411/05.06.2025 г. за превоз по релация Обединеното кралство – Германия, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1053,00 лв. по заявка № 12561/17.06.2025 г. за превоз по релация Австрия – България, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 2808,00 лв. по заявка № 12882/17.07.2025 г. за превоз по релация България – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 655,20 лв. по заявка № 12904/18.07.2025 г. за превоз по релация Франция – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 819,00 лв. по заявка № 12910/22.07.2025 г. за превоз по релация Франция – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1111,50 лв. по заявка № 12942/24.07.2025 г. за превоз по релация Италия – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 682,50 лв. по заявка № 12974/28.07.2025 г. за превоз по релация Франция – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 585,00 лв. по заявка № 12986/28.07.2025 г. за превоз по релация Швейцария – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1170,00 лв. по заявка № 13004/29.07.2025 г. за превоз по релация Франция – Испания, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1521,00 лв. по заявка № 13014/30.07.2025 г. за превоз по релация Испания – Испания, извършен с МПС с ДКН 3

СВ31****; 1053,00 лв. по заявка № 13026/31.07.2025 г. за превоз по релация Испания – Испания, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 702,00 лв. по заявка № 13050/04.08.2025 г. за превоз по релация Испания – Испания, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1560,00 лв. по заявка № 13108/06.08.2025 г. за превоз по релация Испания – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 3276,00 лв. по заявка № 13142/08.08.2025 г. за превоз по релация Италия – Испания, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1872,00 лв. по заявка № 13178/13.08.2025 г. за превоз по релация Испания – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 2106,00 лв. по заявка № 13218/15.08.2025 г. за превоз по релация Франция – Румъния, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 3705,00 лв. по заявка № 13348/19.09.2025 г. за превоз по релация Австрия – Обединеното кралство, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 2340,00 лв. по заявка № 13376/25.09.2025 г. за групажен превоз по релация Великобритания – Франция, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 3510,00 лв. по заявка № 13432/07.10.2025 г. за групажен превоз по релация Испания – Франция – Унгария – Румъния, извършен с МПС с ДКН Е57****; 585,00 лв. по заявка № 13440/20.10.2025 г. за превоз по релация Франция – Швейцария, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1716,00 лв. по заявка № 13448/20.10.2025 г. за превоз по релация Франция – Германия, извършен с МПС с ДКН СВ31****; 1657,50 лв. по заявка № 13456/23.10.2025 г. за превоз по релация Великобритания – Германия, извършен с МПС с ДКН СВ31****.

Ищецът твърди, че поради липсата на плащане между управителите на двете дружества многократно са били водени преговори за уреждане на отношенията, но до такова не се е стигнало, поради което е сезирал съда с настоящата искова молба.

Ищецът поддържа, че претенцията му се основава на множество договори за превоз, сключени въз основа на отделни заявки за транспорт и формулирани като обективно съединени искове, като сочи, че претендираното възнаграждение по нито един от тях не надхвърля 25 000 лв. Излага, че с оглед цената на всеки от предявените искове делото е родово подсъдно на районен съд, а с оглед седалището на ответника – местно подсъдно на Районен съд – Велико Търново.

С исковата молба „СОФБУЛ СЕРВИЗ“ ЕООД е поискало да бъде осъдено ответното дружество „ЛАЗАРОВ ГРУП“ ЕООД да заплати сума в общ размер на 43 976,40 лв., равняваща се на 22 484,80 евро, представляваща дължими възнаграждения за навло по 30 заявки за транспорт, подробно индивидуализирани по основание и размер в исковата молба.

Поискало е присъждане на разноските по делото.

След преценка на данните по делото, Апелативен съд – Велико Търново намира, че компетентен да разгледа спора като първа инстанция е Районен съд – Велико Търново.

От изложените в исковата молба твърдения следва, че ищецът не основава претенцията си на едно единно облигационно правоотношение, по което претендираните суми да представляват отделни частични изпълнения на едно общо задължение. Напротив, ищецът изрично сочи, че претендираните вземания произтичат от 30 заявки за транспорт, формулирани като обективно съединени искове, като всяко от тях е индивидуализирано по 4 основание и размер. В исковата молба се твърди, че всеки превоз е осъществяван въз основа на отделна заявка за транспорт, изпращана по електронна поща, след потвърждаването на която се е пристъпвало към изпълнение на конкретния превоз. Именно отделната заявка, последвана от приемане и изпълнение, е въведена като източник на всяко отделно вземане.

За всяка претенция са посочени самостоятелни индивидуализиращи белези – номер и дата на заявката, конкретна релация на превоза, конкретно моторно превозно средство и конкретно уговорено навло, като в подкрепа на всяка отделна претенция са представени и отделни писмени доказателства – имейл, заявка и ЧМР товарителница.

При така въведените твърдения всяко от претендираните вземания е изведено от самостоятелен правопораждащ факт, а именно – отделно възлагане на конкретен превоз, последвано от приемането му и от твърдяното му изпълнение. Следователно изложените в исковата молба фактически основания не обосновават единен предмет на спора, а множество самостоятелни претенции, съединени в едно производство при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове.