Разпореждане № 146016 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 146016 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110158206 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

297609/24.10.2023 г. от Й. С. А., ЕГН: **********, *******, валидна до 30.09.2031 г., с постоянен адрес **********., чрез пълномощника си адв. Д.

М. със съдебен адрес: ************* срещу ************, със седалище и адрес па управление: ************, представлявано от ***************, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем № 822204/22.04.2022 г., сключен между ищеца и *********, със седалище и адрес па управление: *************, представлявано от ********, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожни, чиято валидност моли да бъде прогласена.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.04.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 822204. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 800.00 лева, а срокът за погасяване на първия транш - 17 дни. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42.9%, а размерът па общата сума, която следва да върне Й. А. е 813,60 лева.

В чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ па условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на 1 институцията, отпуснала кредита.

В чл. 29 страните са уговорили, че в случай па неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.

Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 122,40 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в пропесния договор, като общата сума която следва да върне е 936,00 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 29 от Договор за паричен заем, спрямо която Й. А. трябва да заплати неустойка в размер на 122,40 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:

Излага доводи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г., Сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията па разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка па кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 122,40 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на 2 определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от пепредоставянето па обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителпа, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, по именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране па неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните пе е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение.

Счита, че ако кредиторът е имал за цол да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да 3 заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор па основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите прави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправпост.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Договор за потребителски кредит 2.Погасителен план

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По държавната такса

Цената на иска е 122.40 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума е не е платена (л….. от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна, на основание чл.128, т.2 ГПК.Липсва документ за платена държавна такса.

Ето защо исковата молба с вх. № 297609/24.10.2023 г. следва да бъде оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК, като се укаже на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане да отстрани следните нередовности, както и в същия срок да представи доказателства за това:

1. да внесе по банкова сметка на СРС сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса по делото. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси. като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Д. М., с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.4 от делото).

По производството по чл.131 ГПК

Въпреки нередовността на исковата, молба същата следва да се администрира като се изпрати препис от нея на ответника, тъй като нередовността касае приложен документ, а не основанието на иска.

4

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.