Решение № 3906 от 28.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. Пловдив, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118086 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу С. И. П. от ***********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 611,72 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в ***********, **********************, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 95,56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.10.2019 г. – 28.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7114 от 11.10.2022 г. по ч. гр. д. № ****** по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на ***********, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в ***********, **********************, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.08.2019 г.

– 30.04.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, сума, включваща 1 главница за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2022 г. в размер на 611,72 лева, както и обезщетение за забава в размер на 95,56 лева за периода 02.10.2019 г. – 28.09.2022 г.

Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ****** по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с, срещу която ответникът възразил. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. П., в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Оспорва се да е налице облигационна връзка между страните, доколкото липсва сключен писмен договор при общи условия, в която насока е изискването, визирано в нормата на чл. 149, ал.1, т. 6 ЗЕ. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице договор за доставка на топлинна енергия между страните, се възразява да са представени доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия от ответницата. Оспорва се и от страна на ищеца да е налице качествено изпълнение по договора за продажба на топлинна енергия, доколкото от страна на същия не е доставяна услуга съобразно техническия проект на топлинната инсталация в сградата. Ответникът оспорва законосъобразността на Методиката към Наредбата за топлоснабдяването от 2020 г., доколкото същата противоречи на правото на ЕС и Закона за енергетиката. В тази насока се позовава на Решение № 623/30.05.2013 г. на КЗК по преписка КЗК-401/2013 г., Решение № 165/08.02.2019 г. по преписка КЗК-127/2017 г. на КЗК и Решение № ***/20.06.2019 г. по преписка КЗК-479/2019 г. на КЗК, в които се посочва, че методиката по отменената Наредба за топлоснабдяването, възпроизведена по идентичен начин и в действащата към процесния период, отразява неточно количество потребена енергия в сграда в режим на етажна собственост, и се правят предложения за нейното изменение. Възразява се, че Методиката към Наредбата противоречи на забраната за злоупотреба с господарстващо положение по смисъла на чл. 101 ДФЕС и на Закона за енергетика, с който е транспонирана Директива 2012/27 ЕС. Последната въвеждала изискване да е налице реална доставка на електрическа енергия, което не отговаряло на заложеното в т 6.1.1 от Методиката за определяне на количеството енергия за сградна инсталация. Съобразно последната не се вземало предвид реално потребената енергия, а същата се разпределяла пропорционално на отопляемия обем на имота. По този начин разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването противоречали на Директивата, в която насока се цитира практика на Върховния административен съд.

Оспорва се и годността и изправността на топломера в абонатната станция на сградата, а именно, че същият не е одобрен тип средство за измерване, като не е минал и последваща проверка. Възразява се и срещу размера на технологичните разходи, които според същата са за сметка на доставчика на топлинна енергия и следва да се приспаднат от отчетената такава. Липсвало и акт на производителя на абонатната станция, нито друг документ за обследване от компетентно лице за размера на тези технологични разходи. Оспорват се и начислените стойности на БВГ в процесната сграда, тези претендирани за доставена топлинна енергия за сградна инсталация и тези за отопление. Възразява се, че от приложеното към исковата молба препис - извлечение от сметка не е ясно по какъв начин са 2 начислени суми за реално потребена топлинна енергия или са за служебно начислени, по колко и за кой от компонентите на топлинна енергия се отнасят, дали се касае само за начислена топлинна енергия или и за други суми, и дали е технологично възможно начислената топлинна енергия да бъде доставена до процесното жилище. Оспорват се и счетоводните записвания на ищеца като нередовно водени. Възразява се, че издадените от същия фактури не съдържат реално доставена топлинна енергия. С оглед липсата на главно задължение за заплащане на стойността на топлинна енергия, се възразява, че не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава. Посочва се, че и ответницата не е изпаднала в забава за заплащане на главницата, предвид липсата на индивидуализация на размера на същата. С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата да бъдат присъдени разноски в производството.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ******/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал срещу нея възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***********, **********************, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение в срок на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия.

С Протоколно определение от 18.05.2023 г., като безспорно между страните е 3 отделено, че ответникът е собственик на имот находящ се в ***********, **********************.

Спорно по делото е има ли ответникът качеството потребител на доставяните от ищеца услуги, доставени ли са такива реално и доставена ли е качествено услугата от ищеца, съобразно техническия проект на топлинната инсталация в сградата, оспорва се формулата по т 6.1.1 от Методиката за определяне на количеството енергия за сградна инсталация, която не отчитала реално потребление.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.121/, която съдът кредита като обективно и компетентно изготвена, се установява, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.08.2019 г. – 30.04.2022 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на сградата, в която се намира жилището на ответника, към топлопреносната мрежа и фактическото ползване на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, независимо дали това е ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ или ТЕ отдадена от сградната инсталация, съдът приема, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява "потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо сключване на индивидуален договор, както и независимо от обстоятелството, че ответникът не ползва ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ, достатъчно е, че сградата, в която се намира процесното жилище е присъединена към топлопреноснта мрежа на ищеца и се ползва ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Безспорно между страните е, че в процесния имот не се ползва ТЕ за отопление и за БГВ и за общите части, което се установява и от СТЕ. От СТЕ се установява, че в процесната сграда, стълбищната отоплителна система не функционира от 1998 г. В случая от ответника се претендира единствено стойността на отдадената ТЕ от сградната инсталация общо 3.9051 МWh.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Техем Сървисис“ ЕАД.

ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 160 куб.м.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/144bb069-5718-472e-a605-748c2ea62e49