Определение № 1788 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002902392 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк., дружествен № С20010-2004, регистрирано съобразно законите на Щата Невада - Съединени Американски Щати, със седалище в гр. Лас Вегас, представлявано от С.А.М., чрез процесуален представител адвокат В. С. С. срещу решение № 4856 от 24.07.2025 г. по гр. дело № 2387/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 19810 от 30.11.2023 г. по гр. дело № 50361/2022 г. на Софийския районен съд, ГО, 173 състав и ищецът „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. е осъден да заплати на С. Б. К. на основание чл. 273 ГПК връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 700 лв., представляваща разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. срещу С. Б. К. иск с правно основание по чл.

422, ал. 1 ГПК връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата 11 000 щатски долара, предоставена й според твърденията на ищеца на 23.02.2018г. на неосъществено основание и с която тя неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата, и ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 450 лв., представляваща разноски по делото за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на 1 основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по релевантни процесуалноправни и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на всички приети и относими доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, след което да изложи мотиви кои доказателства, доводи и възражения кредитира или намира за основателни и кои не, като се ръководи от основополагащите за съдопроизводството процесуални правила?

– противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ТК, IV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50239/18.01.2023 г. по гp. д. № 4528/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., вкл. цитираната практика в посочените решения.

2. Дали разписката удостоверява единствено факта на предаване на парична сума или съставянето й е достатъчно за установяване и на основанието на плащането; следва ли правното основание да се установява с други доказателствени средства в процеса?

3. В случай, че основанието следва да се доказва отделно, допустимо ли е при предаване на суми над 10 000 лв., удостоверено с разписка, то да се установява със свидетелски показания или това противоречи на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като се имат предвид изключенията по чл. 164, ал. 2 ГПК?

Касаторът поддържа, че тези два въпроса са решени в противоречие с решение № 147/16.10.2013 г. по гр. д. № 455/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 73/2015 г. по гр. д. № 5845/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

4. Следва ли съдът да приеме за доказано основание по чл. 55 ЗЗД, когато е установено, че плащането е направено от едно дружество, но твърдяното основание се отнася до друго юридическо лице, при липса на преки писмени доказателства и като се вземе предвид забраната в чл. 164, ал.

1, т. 3 ГПК?

5. Допустимо ли е с разписка, подписана от трето лице без правомощия, да служи като достатъчно доказателство за основание на плащане по чл. 55 ЗЗД?

По отношение на четвъртия и петия въпроси касаторът се позовава на противоречие с ППВС № 1/28.05.1979 г.

Ответницата С. Б. К. чрез процесуален представител адвокат Ц. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По първия въпрос поддържа, че съдебният състав е извършил собствена преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е доказателствата, аргументите, доводите и възраженията на страните. Счита, че формулираните от касатора втори и трети въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили 2 правните изводи на въззивния съд, а последният въпрос е ирелевантен, тъй като не е единствено обуславящ изхода на конкретното дело.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск А. С. Г. чрез процесуален представител адвокат В. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост като подадена след преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Поддържа становище за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдебният състав е обсъдил всички събрани и приети в хода на производството доказателства във връзка едни с други, направил е правно издържани и логични правни изводи. Излага, че формулираните втори, трети и четвърти правни въпроси не са имали решаващо значение при формиране на волята на въззивния съд, а относно петият въпрос счита, че не е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че няма решаващо значение за правните изводи на въззивната инстанция.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд не е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация, по съображения, че когато насрещната страна /ответникът/ не оспорва осъществяването на неизгоден за нея факт, ищецът не следва да провежда пълно доказване на този факт, т.е. доколкото в исковата молба се твърди плащане на процесната сума, което не се оспорва в отговора, то съдът е длъжен да отчете онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговия предмет, като не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, да им налага съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и да признава или отрича права, които не са оспорени. Съдебният състав е констатирал, че с платежно нареждане от 23.02.2018г. „Traoyanka Inc” чрез С.М. е превел по банкова сметка на ответницата сума в размер 11 000 щ. д. с основание „адвокатски услуги за Ребел Уайн + Спиритс“ /без посочване правно организационна форма/.

Приел е, че ищецът не е доказал соченото от него бъдещо, но останало неосъществено основание за превод на паричната сума - бъдещи действия от ответницата като представител на ищеца пред МЗХ по повод издаване на разрешение по чл. 73 ЗКНВП, което основание не се било осъществило, както и че ответницата е провела пълно доказване на заявените фактически твърдения, че между нея и „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД, представлявано от С.М., е възникнало облигационно правоотношение и че 3 плащането на сумата 11 000 щ. д. е било във връзка с него. За да направи тези изводи, въззивната инстанция е обсъдила събраните в първоинстанционното производство доказателства - приетата и неоспорена имейл кореспонденция от 05.12.2017 г., съответно 07.12.2017 г., сключения на 18.01.2018 г. между „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД, представлявано от С.М., и адвокатската кантора на ответницата С. Б. К. абонаментен договор за консултантска услуга, подадените молби и заявления до МЗХ чрез ответницата, признанието на факт от „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД, обективирано в частна жалба вх. № 5129889/09.08.2018 г. /в частта, в която е описано, че на адвокат К. била преведена сумата от 16 000 щ. д., предназначена именно за разплащане с контрагенти на „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД и за търговските нужди на дружеството, като същата била преведена по сметка на адвокат К./, както и договора за съвместна дейност и сътрудничество, сключен на 01.12.2017 г. между „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД и „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. Съдебният състав е установил, че с договора за съвместна дейност българското дружество е поело задължение да се снабди с лиценз за отглеждане и преработка на растения /.../, да засади и отгледа продукция, а американското дружество /ищецът/ се е задължило да осигури финансиране на проекта, в т.ч. заплащането на всички дължими такси и други разходи, свързани с получаването на изискуемите по закон лицензи, разрешителни и други документи, както и заплащането на разноските за правно обслужване на „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД, като изрично е постигнато съгласие американското дружество /ищец/ да поеме цялостното финансиране на посочения проект до размер 100 000 щ. д. и всички плащания да бъдат извършвани от американското дружество за сметка на българското, вкл. че „Ребел Уайн енд Спиритс“ Инк. ще извършва всички плащания от свое име по всички договори с контрагенти на „Ребел Уайн Енд Спиритс - БГ“ ЕООД. За установяване на възникналите между страните правоотношения въззивната инстанция е обсъдила освен приетите писмени доказателства, също и показанията на разпитаните две групи свидетели.

Въззивният съд е взел предвид, че в платежното нареждане от 23.02.2018 г., с което „Traoyanka Inc” чрез С.М. превежда сумата 11 000 щ. д. по сметка на ответницата с основание „адвокатски услуги за „Ребел Уайн + Спиритс“, липсва описание на правноорганизационната форма, анализирал го е в съвкупност с установеното между „Ребел Уайн енд Спиритс – БГ“ ЕООД и ответницата облигационно отношение и е направил извод, че платежното нареждане е именно във връзка с възникналото между „Ребел Уайн енд Спиритс – БГ“ ЕООД и ответницата правоотношение.

Представеното с исковата молба и оспорено в срок като антидатирано уведомление от 23.02.2018 г. не е кредитирано от съдебния състав по съображения, че ищецът не е доказал, че документът е съставен на означената в него дата, нито че го е свел до знанието на ответницата, предвид липсата на подпис на получател в представените разписки за получаване /л. 8 и л. 9 от първоинстанционното дело, съответно л. 44 – л. 46 от въззивното дело/, 4 описанието на пратката - „мостерни стикери“, без да е налице описание на уведомлението /Letter of Advice/, липсата на отразяване в нотариалната покана, връчена при отказ от 08.11.2018 г. В подкрепа на този извод въззивният съд е посочил, че това не се установява и от събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-графическата експертиза, съгласно което не е възможно по експертен път да се определи времето и мястото, когато и където е изготвен изследваният документ.

По отношение на фактурата от 14.04.2018 г. /л. 150 и л. 151/ съдебният състав е приел, че същата не удостоверява описаните в нея обстоятелства, че с оглед договореност между страните за приспадане на 7 500 щ. д. като плащане за бъдещи услуги, предоставени на „Ребел Уайн Енд Спиритс“ Инк. и свързаните с него дружества за м. март 2018 г., м. април 2018 г., м. май 2018 г. и м. юни 2018 г., е приспадната стойност на чанта „Хермес Биркин“ от дължимо плащане от 14 500 щ. д., доколкото фактурата е своевременно оспорена, не носи подписа на ответницата и липсват други доказателства.