Определение № 6 от 09.01.2026, Районен съд - Харманли

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Харманли, 09.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова

Съдебни

СНЕЖАНКА ХР. ЙОВКОВА заседатели: ПАВЕЛ АТ. ПАВЛОВ при участието на секретаря Антония Хр. Тенева в присъствието на прокурора В. Ив. А. и К. Ем. П. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Частно наказателно дело № 20255630200564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Образувано е по предложение на РП-Хасково, ТО-Ивайловград за определяне, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения М. А. Г., ЕГН:

**********, роден на 07.07.1983 г. в град Харманли, живущ в град Харманли, бул. „....

№ 105, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 196/2025 г. и по НОХД № 501/2024 г., всички на Районен съд-Харманли, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

В съдебно заседание представителят на РП-Хасково, ТО-Ивайловград поддържа предложението си, но заявява и становище за прекратяване на производството по делото, предвид вече извършеното групиране на наказанията.

Защитникът адв.К.К. намира искането за недопустимо и моли за прекратяване на производството, поради вече извършеното групиранре на посочените наказания.

Алтернативно моли да се определи едно общо най-тежко наказание измежду така наложените, чието изпълнението да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание осъденото лице М.Г. се придържа към казаното от своя защитник, изразява съжаление за стореното и заявява, че си бил взел поука след излизането му от затвора. Моли да не се налага ефективно наказание.

1

Съдът, след като обсъди приетите в съдебно заседание писмени доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови настоящият съдебен акт съдът взе предвид, че М.Г. е осъждан, както следва:

1. Със споразумение № 50/17.04.2025 г. по НОХД № 196/2025 г. по описа на PC Харманли, влязло в сила на 17.04.2025 г., за извършено в периода от 27.05.2024 г. до 08.08.2024 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на М. А. Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, както и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

2. С влязло в сила на 21.05.2025 г. споразумение № 62/21.05.2025 г., постановено по НОХД № 501/2024 г. по описа на PC-Харманли, за извършено на 16.08.2024г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на М. А. Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, както и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

3. С влязло в сила на 20.06.2025г. споразумение № 79/20.06.2025г., постановено по НОХД № 306/2025 г. по описа на PC-Харманли, за извършено на 12.06.2025г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на М. А. Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “ОБЩ” режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което обвиняемият М. А. Г. е бил задържан по реда на ЗМВР на 12.06.2025 г., като 1 /един/ ден задържане се зачита за 1 /един/ ден “лишаване от свобода”. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което обвиняемият М. А. Г. е бил задържан с постановление на Районна прокуратура–Хасково, Териториално отделение – Харманли за задържане до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 19.06.2025г.

Съгласно писмо от Затвора-Стара Загора от 22.12.2025г., М.Г. е изтърпял наказанието от 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД №306/2025г. по описа на РСХарманли на 17.11.2025г., като по време на престоя си в затвора се стремял да спазва реда и дисциплината в институцията. Избягвал конфликтите, дистанциран бил от затворническата субкултура и дейности, нямал регистрирани зависимости и агресивни прояви. Нямал наложени дисциплинарни наказания и се отнасял с уважение към служителите. Отзивите за трудовата му дейност по време на престоя му в затвора били положителни. Следвал отговорно плана на присъдата си, като декларирал мотивация за законосъобразен начин на живот и недопускане на нарушения за в бъдеще.

Поведението му било съобразено с нормите в институцията.

Съдът намира за неоснователни доводите на държавното обвинение и на защитата за недопустимост на производството, поради вече извършено групиране по реда на чл.25, вр. чл.23 ал.1 от НК по ЧНД №275/2025г. по описа на РС-Харманли, тъй като настоящото производство включва в предмета си не само осъжданията, предмет 2 на посоченото чнд, но и последното осъждане на М.Г. по НОХД №306/2025г. по описа на РС-Харманли, което не е било известно на съда, разглеждал предложението по ЧНД №275/2025г. по описа на РС-Харманли и съответно не се е произнасял по отношение на него. Това обуславя и необходимостта от последващо производство по чл.25, вр. чл.23 от НК, в което да се преценят и разгледат всички налични до момента осъждания на М.Г.. Поради това съдът счита, че искането на РП е допустимо и следва да се разгледа по същество.

При така установеното по делото съдът намира, че са налице условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения М.Г. по осъжданията му по НОХД №196/2025г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №501/2024. по описа на РС-Харманли. Установи се, че деянията по горепосочените осъждания са извършени от М.Г. преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, т.е. същите са извършени при условията на реална съвкупност. Така деянието по НОХД №196/2025 г. по описа на РС-Харманли е извършено в периода от 27.05.2024 г. до 08.08.2024 г., а деянието по НОХД № 501/2024г. по описа на РС-Харманли е извършено на 16.08.2024г., като същевременно с това съдебните актове, с които е осъден М.Г., са влезли в сила съответно на 17.04.2025г. и на 21.05.2025г., т.е. деянията и по двете дела са осъществени преди да има постановена влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Предвид това са налице предпоставките на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по посочените осъждания, а именно най-тежкото от тях, което се явява наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца.

Приложението на разпоредбата на чл.24 НК е принципно възможно, но в конкретния случай съдът не намира основание да увеличава наказанието по реда на чл. 24 от НК. Съдът може да приложи посочената разпоредба, само ако направи констатация, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от осъдения, не могат да се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК. За да се приложи чл.24 от НК, следва да се направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на извършените престъпления, както и на самия деец, на продължителността на периода, на броя на случаите на деянията, включени в продължаваното престъпление, стойността на предмета на престъплението и т.н. Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Едва след тази цялостна преценка на престъпната дейност на осъдения съдът, след като се убеди и прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, може да приложи разпоредбата на чл.24 от НК.

Следователно, съдът може да използва дадената му възможност от посочената разпоредбата само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и с него не могат да се постигнат 3 целите на наказателната репресия.

В случая, макар да са налице няколко извършени престъпления от страна на осъдения, съдът счита, че те не го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност, доколкото стойността на предмета на отделните престъпления е ниска и в производствата по двете дела се е признал за виновен, съдействайки по този начин за разкриването на обективната истина. Така, изхождайки не само от броя на деянията, включени в съвкупността, но и от всички обстоятелства по делото, вкл. и проявеното критично отношение към стореното пред настоящия съдебен състав, следва да се направи изводът, че така определеното общо наказание е справедливо и напълно достатъчно, за да се постигат целите на наказателната репресия съобразно чл.36 НК, поради което и не се налага увеличаване на размера на наложеното наказание.

На основание чл.25 ал.4, вр. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на общото найтежко наказание следва да се отложи с изпитателен срок от 3 (три) години, доколкото са налице предпоставките за това - съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, М.Г. към датата на деянията не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и тъй като по този начин съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно върху него и останалите членове на обществото.

Съдът не счита за нужно ефективното изтърпяване на наложеното общо наказание, тъй като осъденият пред съда в съдебно заседание изрази съжаление за стореното, като заяви, че се е поправил след изтърпяване на ефективно наказание по другото му осъждане. В подкрепа на тези негови твърдения са и данните от писмо от ЗатвораСтара Загора от 22.12.2025г., съгласно което осъденият М.Г. е имал добро поведение в затвора, не е бил наказван, нямал е регистрирани зависимости и агресивни прояви, следвал е отговорно плана на присъдата си, като декларирал мотивация за законосъобразен начин на живот и недопускане на нарушения за в бъдеще. Именно с оглед на тези данни по делото, които не се опровергаха от доказателства в обратна насока, съдът счита, че с прилагане на института на условното осъждане ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК и че така определено същото е съобразно с личността на дееца и тежестта на извършеното.

На основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание следва да се присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв., наложено му по НОХД № 196/2025 г. по описа на Районен съд-Харманли.

Наказанията, наложени на М.Г. по третото му осъждане по НОХД № 306/2025 г. по описа на PC-Харманли, следва да се изтърпят отделно и независимо от наложеното най-тежко общо наказание по НОХД №196/2025г. по описа на РС-Харманли и по 4

НОХД №501/2024. по описа на РС-Харманли, тъй като деянието, предмет на това осъждане, е извършено на 12.06.2025г., т.е. след влизане в сила на съдебните актове, с които М.Г. е бил осъден по НОХД №196/2025г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №501/2024. по описа на РС-Харманли, съответно влезли в сила на 17.04.2025г. и на 21.05.2025г. Следователно деянието, предмет на НОХД № 306/2025 г. по описа на PCХарманли, не е извършено в условията на съвкупност с деянията по НОХД №196/2025г. по описа на РС-Харманли и по НОХД №501/2024. по описа на РСХарманли, поради което наложените по това осъждане наказание следва да се изтърпят отделно.

Водим от горното и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЛАГА, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на осъдения М. А. Г., ЕГН: **********, роден на 07.07.1983 г. в град Харманли, с адрес град Харманли, бул.

„.... № 105, българин, български гражданин, осъждан, средно образование, неженен, безработен, едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 196/2025 г. по описа на Районен съд-Харманли и по НОХД № 501/2024 г. по описа на Районен съд-Харманли, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца.