Решение № 5538 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5538 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100501377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15077/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 10977/22 г. по описа на СРС, 178 състав, при участието на „Б.“ ООД като трето лице – помагач на стрА.та на „Топлофикация София“ ЕАД, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „М.Б. 3“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 460,47 лв. – главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* № 14, партер, част от търговски обект с аб. № 341276, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 108,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., 11,69 лв. – стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано 1 от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,03 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64171/21 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена за заплати на „М.Б. 3“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв. – разноски за тази инстанция.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 15077/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 10977/22 г. по описа на СРС, 178 състав. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано, че ответното дружество не се е обогатило с процесната сума. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество е било собственик на процесния имот през процесния период, както и че през процесния период имотът се е ползвал от трето лице – „Е.Т.“ ЕООД, но между него и „Топлофикация София“ ЕАД не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, а и собственикът на имота не е дал съгласие друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. Поддържа, че неоснователното обогатяване не възниква за кръга лица, които фактически са потребили отдадената топлинна енергия, а за лицето, което си е спестило разходите за заплащането й. Посочва, че между ответното дружество и „Топлофикация София“ ЕАД също не е сключен договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и следва да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата стрА. – „М.Б. 3“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства /молба за откриване на партида на името на „Е.Г.“ АД, индивидуални справки за ползвА. топлоенергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение/ се установява по безспорен начин, 2 че през процесния период титуляр по процесната партида и ползвател на доставената топлинна енергия в процесния имот през процесния период е бил наемателят на имота - „Е.Г.“ АД. Твърди, че през процесния период „М.Б.

3“ ЕООД не е потребявал топлинна енергия в процесния имот. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия до имота на ответното дружество „М.Б. 3“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „*******, партер, част от търговски обект, която дружеството е потребило без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което се е обогатило за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение. Поддържа, че по силата на ОУ на ищеца ответното дружество е изпаднало в забава в плащането на процесните суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумите от 460,47 лв. – главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, партер, част от търговски обект с аб. № 341276, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 108,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., 11,69 лв. – стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,03 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без 3 основание за сметка на ищеца, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64171/21 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответното дружество „М.Б. 3“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че през процесния период по отношение на процесния имот е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия с друго юридическо лице – наемателят „Е.Т.“ ЕООД. Посочва, че считано от 14.05.2019 г. процесният имот е прехвърлен чрез договор за покупко – продажба на трето лице – „В.И Х.Б.“ ЕООД, като новият собственик е променил партидата за доставка на топлинна енергия на свое име. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не изразява становище по исковете.

Не се спори между страните по делото, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че ответното дружество е било собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, както и че ищецът е доставил до имота топлинна енергия в претендирания обем и цена.

От представения като доказателство по делото договор №

24741/341276 от 11.02.2015 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, партер, част от търговски обект с аб. № 341276, се установява, че за процесния имот, собственост на ответното дружество, е сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК: *******, преобразувало се чрез вливане в „Е.Г.“ АД, ЕИК: *******, писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.02.2015 г. до 01.01.2018 г.

От индивидуалната справка за използвА. топлинна енергия за аб. № 341276, касаеща процесния период, изготвена от ФДР „Б.“ ООД, се установява, че справката е издадена на платец с № 1024162, който номер съвпада с номера, даден от „Топлофикация София“ ЕАД на „Е.Г.“ АД, на основание договор № 24741/341276 от 11.02.2015 г.

Видно от представения като доказателство по делото договор за наем от 4

01.08.2007 г., сключен между „М.Б. 3“ ЕООД, като наемодател, и „Е.Т.“ ЕООД, като наемател, наемателят е преодставил на наемателя за временно възмездно ползване процесния имот, считано от 01.09.2007 г. за срок от пет години.

От споразумение от 22.04.2019 г., сключено между „М.Б. 3“ ЕООД, като наемодател, и „Е.Г.“ АД, като наемател, във връзка с анекс № 14 към договор за наем от 01.08.2007 г. и тристранно споразумение от 01.01.2016 г., с който страните по наемното правоотношение го прекратяват, считано от 21.04.2019 г., се установява, че страните са се договорили наемателят да предаде държането на имота към момента на прекратяването на договора /чл. 2 от споразумението/, като наемателят се е задължил в 3 – дневен срок след подписване на протокола за напускане на помещенията да заплати напълно консумативите, използвани до момента на освобождаване на обектите, към доставчици на електроенергия, отоплителна енергия и водоснабдяване.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна стрА. следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирА. стрА. срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалвА.та част. По остА.лите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че въззиваемото дружество е било собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, както и че въззивникът е доставил до имота топлинна енергия в претендирания обем и цена.

Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с това дали въззиваемото дружество се е обогатило, спестявайки си разходите за 5 доставена до имота топлинна енергия, при твърдения, че трето лице е било държател на имота през процесния имот на основание договор за наем, сключен с въззиваемото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период не е бил сключен между страните по делото, нито между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – наемател на процесния имот. Следователно по делото не се установява да е налице валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период по отношение на процесния имот.

Доколкото по делото се твърди, че въззиваемото дружество, в качеството му на собственик на процесния имот, е ползвало процесния имот през процесния период, без да заплаща стойността на доставената топлинна енергия и възнаграждението за дялово разпределение, то единственият възможен иск, с който разполага въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, е искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и т. 8 и 10 от ППВС № 1/79 г.