Решение № 171 от 20.07.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Елин Пелин, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20221820100703 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Делото е образувано по искова молба на Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. България 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, с която се иска признаването за установено, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022 г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като страните са постигнали съгласие за включване и на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, даващи право на кредитополучателя да ползва определен набор от услуги. Поддържа се, че при 1 кандидатстването си за кредит, кредитополучателя е поискал да закупи тези допълнителни услуги, като последните не са задължително условие за сключване на договора.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022 г., че на ищцата била предоставена сумата на кредит от 4000 лева, при срок на кредита 36 месеца, с размер на вноската по кредита от 191,58 лева, при ГПР 49,32 %, ГЛП 41%, с обща дължима сума по кредита 6895,80 лева. Посочено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600 лева, като размерът на вноската по закупена допълнителна услуга/и е в размер от 111,11 лева и дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Според чл. 15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, кредитополучателят или солидарен длъжник може да изберат да не закупи допълнителна услуги или да закупят една или повече допълнителни услуги към ДПК, а именно: допълнителна услуга „Фаст“, представляваща приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /чл. 15, 1/, а допълнителна услуга „Флекси“ представлява правото на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план, като отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски съобразно срока на договора за кредит при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 в договора.

Представено е искане за отпускане на потребителски кредит, в което са отбелязани допълнителни възможности: „Фаст“, представляваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“, представляваща право на промяна на погасителен план на потребителския кредит

Представени са договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022 г. с приложени декларации, ОУ към него, погасителен план към договора и искане за отпускане на потребителски кредит.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на процесния договор, като такъв за потребителски кредит, сключен при условията на ЗПК, са приложими нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП – чл.

24 ЗПК. Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 2

ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Ищцата твърди, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022 г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40007415554/12.01.2022г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.

11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тази по услугата „Флекси“ има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да спомогне на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Съгласно чл. 15. 1 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга "Фаст" е предоставяне на приоритетно разглеждане на 3 искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Съгласно чл. 15. 2 допълнителната услуга "Флекси" е право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.), но са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план.

Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).

Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно. Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга "Фаст" е предоставяне на приоритетно разглеждане на искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. Побързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, побързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга "Флекси" е право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.), но са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, 4 без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно.