Определение № 18 от 22.01.2026, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ към Определение № 18/22.01.2026 г. по ЧНД № 4/2026 г. по описа на РС - Кубрат

Производството е образувано по постъпило искане вх.№ 41/06.01.2026 г. от РП – Разград, ТО – Кубрат, да се постанови принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89 НК по отношение на С. Р. Ш. от ***, т.к. в хода на проведеното разследване по ДП № 290ЗМ - 135/2025 г. на РУ - Кубрат е било установено, че лицето страда от психично заболяване – лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващи грижи и лечение (психическо заболяване по смисъла на МКБ-10, представляващо „умствена недоразвитост“ в смисъла на чл. 33 НК).

В съдебно заседание представителят на РП - Разград поддържа предложението, като предлага освидетелствания да бъде настанен в Държавна психиатрична болница - гр. Бяла за срок от два месеца.

Освидетелстваният С. Р. Ш. изразява съгласие за лечение, но в домашна среда. Обещава, че ще си купи лекарства.

Защитата в лицето на адв. Р. П. – назначен служебен защитник, счита, че от доказателствата по делото се е установило, че през последните месеци подзащитният й не злоупотребявал с алкохол и не проявявал агресия, поради което следва да се прецени доколко е необходимо и дали ще е в интерес на лицето да бъде наложено принудително лечение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ДП № 2903М-135/2025 г. по описа на РУ - Кубрат е водено срещу С. Р. Ш. от ***, за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, извършено през месец май 2025 г. в ***. В хода на разследването са събрани данни, че св. Е. Ю. А. живеела сама в ***. Имала три деца, като всички живеели в отделни имоти. Синът й - С. Р. Ш. имал алкохолна зависимост, като вследствие употребата на алкохола ставал сприхав и агресивен спрямо майка си Е.. От години я тормозел я за пари. Когато откажела да му даде пари, Ш. започвал да чупи вещи в къщата на своята майка, да я обижда и понякога да й нанася удари.

На неустановен ден и дата през месец май 2025 г. , отново след употреба на алкохол, С. Ш. посетил домът на майка си в с. Задруга , влязъл в къщата и поискал от майка си да остане да пренощува в къщата и да му даде пари. А. отказала, след което той хванал майка си за гушата и опитал да я души, но А. успяла да го избута и удари. С. отправил към майка си и закани за убийство с думите: „Ще те удуша, ще те пребия, ще те убия, ако не ми дадеш пари“. След като А. ударила синът си С., тя успяла да избяга до домът на своята дъщеря.

В хода на ДП е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза, която констатира, че С. Р. Ш. страда от психично заболяване - лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. Това е психично заболяване по смисъла на МКБ-10 /международна класификация на болестите - 10-та ревизия/ и представлява „умствена недоразвитост“ в смисъла на чл. 33 от НК. Към момента на извършване на деянието, С. Р. Ш. е бил с нарушени годности и не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е бил в състояние да ръководи постъпките си; той е с нарушени годности и не можел правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и не можел да дава достоверни обяснения за тях; не можел да участва в наказателното производство в качеството на обвиняем не можел да носи наказателна отговорност. Вещото лице е посочило в 1 заключението си, че спрямо С. Р. Ш. е наложително налагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 от НК.

Тези обстоятелства закономерно са наложили извод, съответен на чл.33 НК, че макар осъщественото от С. Р. Ш. поведение да реализира признаците на престъпен състав на чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, то същият се явява наказателно неотговорно лице. С оглед визирания извод Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат, е прекратила ДП № 290ЗМ - 135/2025 г. на РУ - Кубрат, вх.№ 1988 от 2025 г. по описа на Районна прокуратура – Разград, с постановление от 08.12.2025 г., влязло в сила на 20,12,2025 г.

Изслушан в с.з. освидетелстваният Ш. заявява, че не е посягал и не е удрял майка си. Отрича злоупотреба с алкохол. Твърди, че от известно време живее и работи при „бати А.“. Счита, че няма заболяване. Преди известно време вземал лекарства, за да не пие алкохол, тъй като имал проблеми, когато пиел, но не може да каже кога точно е било това. При поставен от съда въпрос Ш. заявява, че не знае коя година е в момента, кой месец и коя дата.

Според св. Е. А., майка на Ш., синът й имал проблеми с алкохола от много години -10 -20 години. Когато е пиян постоянно я тормозел, идвал в къщата й по всяко време, включително и през нощта, викал, искал й пари, чупел прозорци и покъщнина, удрял я. Често се налагало тя да бяга от къщата и да търси закрила при дъщеря си. В такова състояние веднъж бил запалил и собствената си къща. През годините тя го била водила на доктор в гр. Разград няколко пъти заради злоупотребата с алкохол и той оставал за лечение в болница. След напускане на болницата му изписвали лекарства, но той не ги пиел и отново започвал да употребява алкохол.

От есента на 2025 г. С. живеел и работел при св. А. И. от с. Задруга и от тогава не ходел да тормози майка си, тъй като според св. А. синът й се страхувал от А.. За последен път свидетелката е видяла освидетелствания преди около две седмици, когато той отишъл в дома й, за да я види, след като тя била на операция в болница. Тогава той отново бил пиян според нея и в ръката си имал шише с ракия. След намесата на зетя на свидетелката, Ш. си тръгнал без да вдига скандал.

Според св. А. И. освидетелстваният живеел и работел при него.

Познавал го от 4 – 5 години. Преди известно време Ш. бил за кратко в чужбина, но като се върнал отново отишъл при него. Твърди, че С. не злоупотребява с алкохол, преди него е работел и при други хора, но никой не се бил оплаквал, гледал си работата, не бил агресивен. Откакто живеел при него свидетелят не знаел освидетелстваният да е болен от нещо и да взема лекарства. Вечер сядали със С. и пиели по 100 грама ракия преди да хапнат, но след това той не излизал и нищо лошо не правел. След като свидетелят разбрал, че Ш. е в лоши отношения с майка си, той му бил казал да не ходи при нея.

Изслушано в съдебно заседание вещото лице е категорично, че спрямо освидетелствания са налице медицински основания за налагане на принудителни медицински мерки. Уточнява, че основното заболяване на Ш. – умствена изостаналост в съчетание с зависимостта към алкохола води до промяна на поведението му, като всичките му пребивавания в ДПБ – Бяла са в следствие на употреба на алкохол, коте води до влошаване на състоянието му – ставал агресивен, основно към близките си. Същевременно не можел да приема дълго време лекарства самостоятелно. От друга страна към настоящия момент употребявал алкохол, макар и в малки количества, но за да може да се постигне задоволително състояние, следва лечението и приема на лекарства 2 да става в лечебно заведение, с контрол на лекари, в продължение на два месеца. Още повече, че от изследването се е установило, че след редовен прием на лекарства той е имал продължителен период в добро състояние. В този смисъл считат, че следва да бъдат предприети мерките по чл. 89 б.“б“ НК.

Предвид установеното от фактическа страна и от правна страна съдът намира следното : Внесеното предложение на РП - Разград е основателно и следва да бъде уважено. Освидетелстваното лице страда от заболяване, обуславящо „умствена недоразвитост“ по смисъла на чл. 33 от НК, поради което не може да се ангажира неговата наказателна отговорност. В същото време са налице предпоставките на чл. 89, б.“б“ от НК - за постановяване на принудителна медицинска мярка – принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение, като по този начин най - добре би бил защитен интереса на освидетелстваното лице за неговото лечение към настоящия момент. Видно е от събраните в хода на производството доказателства, че Ш. от години има проблем със злоупотреба на алкохол, като периодично се е лекувал в лечебно заведение по инициатива на неговите близки, предимно майка му. След такова лечение той е имал продължителни периоди на подобрение, но поради наличието на основното му заболяване – лека умствена изостаналост, той не може да приема лекарства сам за продължителен период и отново започвал да пие. Същевременно именно след употребата на алкохол ставал агресивен към майка си и я тормозел по всяко време на денонощието. В такова състояние е извършил и деянието, предмет на ДП № 135/2025 г. Очевидно лицето не може да се самоконтролира и да се лекува, като приема редовно изписаните му медикаменти.

От друга страна макар по делото да са налични данни, че от няколко месеца, от както Ш. живеел при св. А. И., вече не тормозел майка си, това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно основание за евентуалното прилагане на мярката по чл. 89, б. „а“ НК – предаване на близки, които да поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо – неврологически диспансер. На първо място следва да се отбележи, че св. А. И. не е от категорията „близки“ по смисъла на закона – не е роднина на Ш., а е по-скоро негов работодател. От друга страна вещото лице е категорично, че Ш. следва напълно да преустанови употребата на алкохол, а в случая, видно е от показанията на св. И., че макар и в по-малки количества, освидетелстваният продължавал да пие всяка вечер. В този смисъл са и показанията на св. А., която посочва, че е видяла сина си преди две седмици в дома й пиян. При така установените обстоятелства се налага извода, че е необходимо лечението на Ш. да бъде проведено именно в психо-неврологично заведение от затворен тип, под наблюдението на лекар.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че именно мярката по чл. 89, б. „б“ НК се явява най-подходяща за прилагане по отношение на Ш..

Като подходящ срок на мярката съдът приема предложения от вещото лице такъв, а именно 2 месеца, за да може да се оптимизират в пълнота резултатите от лечението.

В случай, че настъпи подобрение преди изтичане на 2 месечния срок от налагане на мярката, следва да бъдат предприети мерки по съдебен ред за изменяване или прекратяване на наложената медицинска мярка.

Водим от горното съдът постанови своя съдебен акт.

3

Съдия при РС - Кубрат:

/Димитринка Ем. Купринджийска/

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Кубрат, 22.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. Иванова в присъствието на прокурора П. Г. П. като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Частно наказателно дело № 20263320200004 по описа за 2026 година ОПРЕДЕЛИ:

НАСТАНЯВА, на основание чл. 89, б. „б“, във вр. с чл. 90, ал. 1 от НК и по реда на чл. 431 от НПК, С. Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в **, з а принудително лекуване на психично заболяване – „умствена недоразвитост“ по смисъла на чл. 33 НК в обикновено психоневрологично заведение – Държавна психиатрична болница (ДПБ) гр.Бяла, за срок от ДВА МЕСЕЦА.

Определението подлежи на обжалване от лицата, посочени в чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от НПК, или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Разград.

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати на Районна прокуратура Разград за изпълнение и на лечебното заведение – Държавна психиатрична болница гр. Бяла за сведение.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 1