Решение № 541 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500602 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 20 от 11.02.2025г.постановено по гр.д.№ 718/2023г.по описа на КРС първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Г. Д. В. с ЕГН ********** , същата с постоянен и с настоящ адрес *** да заплати на Юробанк България АД с ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление гр. София район Витоша , ул.Околовръстен път № 260 с пълномощник адвокатско дружество Чаталбашев , Петкова и Иванова гр. София Булстат 177124360 , регистрирано с номер в единния регистър 2000045410 със седалище и адрес на управление гр. София ул. Клокотница № 2 А ет.8 - чрез адвокат Христина Христова Иванова САК – съдебен адресат парична сума в размер на 5208, 50 лв. – главница представляваща сбор от неплатени в срок задължения , произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № FL 837692 от 23.01.2017 г. сключен на дата 23.01.2017 г. между „Юробанк България“ АД в качеството й на кредитор и Г. Д. В. в качеството й на кредитополучател, ведно със законовата лихва върху горепосочената главница , считано от датата на подаването на исковата молба в Районен съд Карнобат – 29.08.2023 година до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция - за главница за разликата над присъдената сума от 5208, 50 лв. до пълния претендиран размер от 5904, 77 лв. , като неоснователна и недоказана.

1

Срещу съдебното решение в ЧАСТТА,с която КРС е уважил исковата претенция е подадена въззивна жалба от ответницата Г. Д. В. чрез особения и представител адв.Панайот Велков.

В отхвърлителната част решението на КРС не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба е оспорено решението на КРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано в частта,с която съдът е уважил предявения иск. Въззивницата оспорва изводите на съда,че по делото не са били представени доказателства,че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем,като посочва,че предсрочната изискуемост е настъпила с надлежното връчване на нотариалната покана,приложена като доказателство по делото. В тази връзка се оспорва и решаващият извод на съда,че вземането на банката не е погасено по давност,като се твърди,че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуме на 08.02.2018г.,а исковата молба е подадена на 29.08.2023г.,т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. получаване на сумата. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на КРС и отхвърляне на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения писмен отговор ищецът-банка оспорва въззивната жалба,излагайки доводи за неоснователността и. Споделя становището на КРС,че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба и то е породило правни последици с връчването на препис от исковата молба на ответника.Намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност,тъй като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 10.04.2018г.,до приключване на спора по чл.422 ГПК с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№75/2020г.по описа на БОС от дата 25.08.2020г.,давността е била прекъсната съобразно чл.116 б.“б“ ЗЗД и съгласно чл.115 б.“ж“ ЗЗД е спряла да тече до 25.08.2020г. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,а решението на КРС потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание,страните,редовно уведомени,не се явяват и не се представляват.Представени са писмени становища,претендират се разноски,не са заявени доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

С обжалваното съдебно решение КРС е ОСЪДИЛ Г. Д. В. да заплати на „Юробанк България“ АД парична сума в размер на 5208, 50 лв. – главница представляваща сбор от неплатени в срок задължения , произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № FL 837692 от 23.01.2017 2 г. сключен на дата 23.01.2017 г. между „Юробанк България“ АД в качеството й на кредитор и Г. Д. В. в качеството й на кредитополучател ,ведно със законовата лихва върху горепосочената главница , считано от датата на подаването на исковата молба в Районен съд Карнобат – 29.08.2023 година до окончателното й изплащане. Между страните не е било спорно,че са сключили процесния договор за потребителски кредит и са били обвързани от валидно облигационно правоотношение. КРС е уважил предявения иск в горепосочената му част,като е приел за безспорно установено, че кредитополучателя Г. Д. В. е получила сумата по кредита – главницата в размер на 6285 лв. , като не е заплатила нито една от месечните вноски по кредита.

С въззивната жалба е оспорен като неправилен изводът на КРС за неоснователност на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност на вземането за главница на основание чл. 110 от ЗЗД и на вземането за лихва на основание чл. 111 б.в от ЗЗД,при твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на 08.02.2018г.,установена от волеизявления на ищеца –нотариална покана,както и в съдебно решение по гр.д.№312/2019г.по описа на КРС,което банката е водила срещу Г. В. за установяване на съществуването на същото вземане.

БОС споделя изложените от КРС мотиви,довели до извода му за неоснователността на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се допълни,че от мотивите и диспозитива на съдебното решение,постановено по гр.д.№312/2019г.по описа на КРС,както и от мотивите и диспозитива на съдебното решение на въззивната инстанция по в.гр.д.№75/2020г.по описа на БОС се установява безпротиворечиво и ясно,че както КРС,така и БОС са достигнали до извод,че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и са присъдили в полза на банката вземанията и само падежиралите вноски по договора за потребителски кредит. При това положение,неоснователни са доводите във въззивната жалба,че предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния и в настоящото производство договор за потребителски кредит е настъпила на 08.02.2018г. Действително,банката е имала такива твърдения,които обаче са били намерени за неоснователни от съда, разглеждал спора по предявения установителен иск по чл.422 ГПК през 2019г.по образуваното по иск на банката гр.д.№312/2019г.по описа на КРС и въззивното гр.д.№75/2020г.по описа на БОС.

По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в обжалваната част,а въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

С оглед изхода от въззивното обжалване,на въззиваемата страна „Юробанк България“АД следва да се присъдят разноските по въззивното производство.Претендирани са 500 лв.-депозит за възнаграждение на особен представител ,които съдът възлага за плащане върху въззивницата В.. В полза 3 на БОС следва да се присъди държавна такса за въззивното обжалване в размер на 118 лв.,дължима от въззивницата В..

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20 от 11.02.2025г.постановено по гр.д.№ 718/2023г.по описа на КРС в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г. Д. В. с ЕГН ********** , същата с постоянен и с настоящ адрес *** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление гр. София район Витоша , ул.Околовръстен път № 260 сумата от 500 лв.разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Г. Д. В. с ЕГН ********** , същата с постоянен и с настоящ адрес *** да заплати на Окръжен съд-Бургас сумата от 118 лв.дължима държавна такса за въззивното обжалване.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4