Решение № 156 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000501979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.

С Решение № 2644/30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 12501/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав, на основание чл.432 ал.1 КЗ, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 148 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени му в резултат на пътнотранспортно произшествие от 08.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата над 9 000 лв. до 26 000 лв. и за присъждане на лихва от 09.09.2020 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, е осъден да заплати на М. К- разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът М. К. Г., е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, сумата 386,84 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 9 000 лв. до сумата от 26 000 лв. за претърпените болки и страдания, настъпили в следствие ПТП на 08.07.2020 г. и за законна лихва за периода 1 от 09.09.2020 г. до 10.12.2020 г., е депозирана въззивна жалба от ищеца М.

К. Г., действащ чрез своя пълномощник адв. М. Д.. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил в своето решение размера на обезщетението за неимуществените вреди, който е несправедлив, занижен и не може да репарира търпените вреди в относително пълен обем, каквото е изискването на закона. Съдът не е обсъдил в цялост тежестта на причинените травми, последващите физически и психически страдания у пострадалия, съгласно приетото и неоспорено от страните по делото заключение на СМЕ.

Обжалваното решение не взема предвид и икономическото положение в страна, съответно размерите на средната и минимална работни заплати, както и размерите на застрахователните лимити. Неправилно съдът е определил началният момент, от който се дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени вреди - 10.12.2020 г. Счита, че тя се дължи от момента на уведомлението от страна на увреденото лице 09.09.2020 г., доколкото няма информация дали в по-ранен момент ответникът е бил уведомен от застрахования. На основание чл. 429, ал. 2, т. 2 застрахователят дължи и лихва за забава. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователя дължи лихва за забава считано от по-ранната от двете дати - на уведомяването му от самия застрахован или от увреденото лице, което в настоящия случай е станало на 09.09.2020 г., от която дата следва да се присъди и дължимата от ответното дружество лихва. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди, като осъди ответника да заплати сумата от още 17 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомлението - 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, да уважи акцесорния иск за лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, чрез юрк. С. Х., с който я оспорва. Изразява се становище за неоснователността й и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваните части. При определяне на справедлив размер на обезщетение съдебният състав е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, отчетени са всички релевантни факти, касаещи размера на обезщетението. Ищецът не доказа да е търпял болки и страдания с твърдения от него характер и интензитет. След постановяване на първоинстанционното Решение с преводно нареждане от 27,05.2024 г. е изплатил по банковата сметка на ищеца сумата от 13 918,08 лв., представляващи 9148 лв. главница, както и 3 568,33 лв. законна лихва върху главницата от 10.12.2020 г. до 27.05.2024 г., както и 1 201,75 лв. разноски.Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран от ищеца М. К. Г., чрез адв. М. Д., срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, с иск по чл.432 ал.1 КЗ, за осъждане 2 на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата от 148 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.09.2020 г. – датата, на която увреденото лице е уведомило ответното дружество за застрахователното събитие, до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2020 г. около 12,30 часа в гр.

София, на ул. „Бигла“, в района на нерегулираното кръстовище с ул.

„Плачковица“, при управление на л.а. „Киа Сеед“, с рег. № ********, водачът на авТ.обила Г. Н., движейки се от бул. „Черни връх“ към ул. „Якубица“ отнел предимството на движещия се по ул. „Плачковица“ велосипедист – ищецът и го блъснал, като при инцидента същият е пострадал. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство/ДП/ № 11198/2020г. по описа на СДВР, Отдел РТП, пр. пр. № 25868/2020 г. по описа на СРП. След злополуката пострадалият бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – София, където е приет с болезнена, оточна и деформирана лява гривнена става. Налице била патологична подвижност и нарушена функция на увредения крайник. След извършване на необходимите прегледи и рентгенографии били установени: счупване на долния край на лявата лъчева кост (лява гривнена става), контузия и охлузвания на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, контузия и охлузване на лакътя на лявата ръка. Била е назначена медикаментозна терапия в домашни условия, включваща обезболяващи. Травматичните увреждания затруднили движенията на левия горен крайник на ищеца за период от няколко месеца, като той дълго време не могъл да работи, страхувал се да се качи на велосипед, а това било основното му средство за придвижване. През първия месец се нуждаел от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието му, изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди.

Причинените увреждания на ищеца довели до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за период по-дълъг от тридесет дни, като трябвало да бъде в състояние на покой, не можел да работи и си останал вкъщи. Преживеният стрес станал причина за негативни емоции у пострадалия, страдал от безсъние, липса на апетит и отслабнал. Ищецът все още изпитва безпокойство и страх при придвижване с колелото, като и към момента на подаване на исковата молба търпи неимуществени вреди при всеки спомен за случилото се, а при настъпване на рязка промяна във времето изпитвал силни болки в лявата гривнена става, което налагало приемането на обезболяващи медикаменти. При натоварване или вдигане на тежки предмети с лявата ръка често изпитвал болки. Във връзка с лечението си ищецът претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи за лечението му, възлизащи на сумата от 148 лв., които били заплатени изцяло от него.

Към момента на произшествието авТ.обилът, управляван от виновния водач, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на авТ.обилистите, сключена със ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД с полица № BG/23/320000889589, валидна от 22.05.2020 г. до 12.05.2021 г.

С молба от 09.09.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач – ответното дружество, с искане да бъде определено обезщетение по заявената извънсъдебна 3 претенция, като приложил КП за ПТП с пострадали лица и удостоверение за банкова сметка, но застрахователят изискал представянето на допълнителни документи, с които ищецът не разполагал и след като го уведомил за това, с писмо от 09.12.2020 г., ответното дружество отказало да му заплати застрахователно обезщетение.

Прави се искане за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез юрк. С. Х., е депозирал отговор и допълнителен отговор на исковата молба, като оспорва исковете по основание, а иска за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди оспорва и по размер. Изразено е становище за неосноватeлност на предявените искове, макар да не се оспорва наличието на договор за „Гражданска отговорност на авТ.обилистите”, сключен между ответника и собственика на л.а. „Киа Сеед”, с рег. № ********, който действал към датата на застрахователното събитие и настъпването на ПТП на 08.07.2020 г. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на ПТП, като се поддържа, че липсва виновно противоправно поведение на водача на лекия авТ.обил, както и пряка причинно-следствена връзка между вредите и настъпилото произшествие. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като се поддържа, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП, според която водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Оспорва се вида, характера и продължителността на описаните в исковата молба вреди.

Възразява се за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва се претенцията за имуществени вреди в размер на 148 лв., като се поддържа, че не всички направени разходи са били необходими и целесъобразни, а като здравноосигурено лице ищецът не е следвало да заплаща контролните прегледи и рентгенографии. Оспорва се и основателността на акцесорната искова претенция за лихва, поради неоснователността на главния иск, както и началната дата, от която се претендира присъждането на законната лихва, доколкото такава се дължи след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Настоящата инстанция, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Не се спори между страните, а и видно от приложения КП № К314/08.07.2020 г., съставен от дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР е, че е посетено ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. около 12,30 часа в гр. София на ул. „Бигла“, в района на кръстовището с ул. „Плачковица“, между лек авТ.обил и велосипед, при което е пострадал водачът на велосипеда – М. К. Г., освободен от МБАЛ „Пирогов“ с работна диагноза: Фрактура на лъчева кост. Относно обстоятелствата и причините за ПТП в констативния протокол е отразено, че от направения оглед и събраните данни е установено, че на 08.07.2020 г. около 12,30 часа л.а. „Киа“, с рег. № ********, управляван от Г. Н. Н., се е движил в гр. София по ул. „Бигла“ от бул. „Черни връх“ към ул. „Якубица“ и в района на 4 кръстовището с ул. „Плачковица“ участва в ПТП с движещия се по ул.