Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 712 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12797/2023
Вид
Решение № 712
Подписан
19.02.2024
В сила
28.03.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330112797 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, чл.232, ал.2 във връзка с чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Етажна собственост, намираща се в гр. П., бул.

„***************************“ № **- гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде държането на наетите по сключен между страните в гр. П. на ***************** г. Договор за наем стая и предверие ***** – *****************, И държането на наетия по сключен между страните в гр. П. на ************* г. Договор за наем сметопровод на ****************** с площ ********** кв.м., както и да осъди ответника да му заплати сумата 46 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г. за стаята и предверието **** – ************, И сумата 7 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г. за сметопровода на *************** етаж с площ ************ кв.м., заедно със законната лихва върху двете главници , по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът А. Д. Д. от гр. П. оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмена молба от ********************* г. съображения. Прави възражение за 1 прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между страните в гр. П. на ************ г. са били сключени Договор за наем, с който ищецът е отдал под наем на ответника стая и предверие ***** – ******************, срещу месечен наем в рзмер на 23 лева, платими в брой до десето число на текущия месец, И Договор за наем, с който ищецът е отдал под наем на ответника сметопровод на дванадесети етаж с площ ******** кв.м., срещу месечен наем в рзмер на 3, 50 лева, платими в брой до десето число на текущия месец.

С писмени предизвестия, залепени на вратата на апартамента му на *************** г., ответникът е бил уведомен, че в едномесечен срок наетите помещения следва да бъдат освободени и предадени на ищеца – като с молбата си от ****************** г. ответникът признава, че продължава да ползва наетите помещения и след датата на изтичане на предизвестията, а до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че е предал на ищеца държането на двете помещения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД се явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени.

Тъй като след датата на изтичане на предизвестието за прекратяване на двата Договора ответникът е продължил да ползва наетите помещения – както признава самият той с молбата си от ********************** г., и до приключване на устните състезания по делото не е ангажирал доказателства, че е освободил помещенията, той дължи на ищеца наемите за двете помещения за посочените периоди, с оглед разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на дължимите наемни вноски съвпадат с установените от събраните по делото писмени доказателства действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове с правно основание 2 чл.232, ал.2 във връзка с чл.236, ал.2 от ЗЗД се явяват доказани по основание и по размер (съобразно допуснатото от съда в съдебното заседание на ************ г. изменение на тези искове) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 01.09.2023 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 900 лв. – платени ДТ и адвокатско възнаграждение, като с оглед на фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че по делото са предявени общо четири обективно съединени искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Същевременно, съдът констатира, че при образуване на делото ищецът, вместо дължимата ДТ за производството по делото в размер на 200 лева, е внесъл ДТ в размер на 100 лева – поради което, на основание чл.77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда допълнителна ДТ в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ***********************, от гр. П., бул.

“*******************” № ***, ет.**, ап.***, ДА ПРЕДАДЕ НА Етажната собственост, намираща се в гр. П., бул. „****************“ № ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, представлявана от ******************************** П. В. В., със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********************************“ № ***, ет.**, офис ***, адв. В. З., ДЪРЖАНЕТО НА наетите по сключен между страните в гр.

П. на ************ г. Договор за наем стая и предверие *******– *************, намиращи се в гр. П., бул. „***********************“ № ***, И ДЪРЖАНЕТО НА наетия по сключен между страните в гр. П. на ********************* г.

Договор за наем сметопровод на

********************* с площ ************ кв.м., намиращ се в гр. П., бул.

3

„**********************“ № **.

ОСЪЖДА А. Д. Д., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Етажната собственост, намираща се в гр.

П., бул.

„***********************“ № **, с посочените седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, СУМАТА 46 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г. за стаята и предверието **** – ***************, И СУМАТА 7 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г. за сметопровода на ********************* с площ

**** кв.м., намиращи се в гр.

П., бул.

„********************" № ***, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 01.09.2023 г., ДО окончателното им изплащане , КАКТО И направените разноски за производството по делото в размер на 900 лева.

ОСЪЖДА Етажната собственост, намираща се в гр. П., бул.

„***************“ № ***, с посочените седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив ДОПЪЛНИТЕЛНА ДТ за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4