Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1217 от 05.08.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2481/2023
Вид
Решение № 1217
Подписан
05.08.2023
В сила
26.08.2023
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Варна, 05.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110202481 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Д. И. ЕГН **********, против НП № 23-0460-000437 от 25.04.2023год. на началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци“, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че не е знаел че автомобилът е бил с прекратена регистрация и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. П.Б., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като акцентира на субективна несъставомерност на нарушението което е вменено във вина на подзащитния му.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата, в които същата излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на адм.наказателното производство не били допуснати съществени 1 нарушения на процес. правила, а нарушението за което била ангажирана отговорността било безспорно доказано и не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, моли да бъде присъдено такова в минималния предвиден размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2022год. около 18:30ч. на КПП „Летовище“ в к.к. „Св. Св.

Константин и Елена“ – гр.Варна, въззивникът като водач на л.а. „Фиат 500“ с рег.№ В9569РХ, собственост на Х.И.А.– Ш. ЕГН ********** бил спрян за проверка от полицейски служители на V РУ ОД МВР Варна сред които С.. В хода на проверката било установено че МПС-то е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП от 27.07.2022год..

На място св. С. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 730407 в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП.

На същата дата била образувана преписка ЗМ № 564/2022год. по описа на V РУ с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

С резолюция № 22-0460-М000112/22.11.2022год. началник група в ОДМВР Варна прекратил адм. наказателното производство образувано с АУАН № 730407/22.11.2022год. издаден против въззивника.

На 12.01.2023год. служител при V РУ ОД МВР Варна – мл. Експерт И.С. изготвил справка в която предложил материалите по ЗМ 564/2022год. по описа на V РУ Варна да се изпратят на ВРП с мнение за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на умисъл за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

На 19.01.202год. прокурор при ВРП издал постановление с което отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка като е преценил, че същите не съдържат доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Посочил, че не са налице данни И. да е знаел, че МПС-то което е управлявал било с прекратена регистрация. С постановлението прокурорът постановил препис от същото да се изпрати на началника на V РУ при ОД на МВР Варна за сведение.

На 25.04.2023год., началник група в ОДМВР Варна, РУ 05, Златни пясъци издал атакуваното НП. В него АНО посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „В гр.Варна к.к. „Св.

Св. Константин и Елена“ на КПП „Летовище“ в посока изход от комплексна управлява лек автомобил „Фиат 500“ с регистрационен № В9569РХ 2 собственост на Х.И.А.– Ш.ЕГН ********** с прекратена регистрация от 27.07.2022г. на основание чл. 143, ал.15. Като МПС-то не е регистрирано по надлежния ред. Уведомена РП В.С. По случая е образувано ЗМ № 564/2022г. по описа на пето РУ при ОД за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което е изпратено на Районна прокуратура Варна. Получено постановление № 882/2023г. по описа на Районна прокуратура Варна за отказ образуване на досъдебно производство и налагане на административно наказание.“ С постановлението АНО на наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Постановление на прокурор при ВРП от 19.01.2023год. постановено по пр. пр. 882/2023год. с което е било отказано да се образува наказателно производство по ЗМ № 564/2022год. по описа на V РУ ОД МВР Варна; АУАН №

730407/22.11.2022год.; мотивирана резолюция

№

22-0460М000112/22.11.2022год. и справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и приети писмо рег.№ 460000-6596/2023год. изходящо от Началник на V РУ при ОД на МВР Варна ведно с приложени към него Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на Министъра на Вътрешните работи, и справка от АИС ИИС на МВР за собственост на л.а. “Фиат 500“ с рег. № В9569РХ – 2 листа; както и заверен препис от материалите по пр. пр. № 882/2023год. по описа на ВРП вкл. и материалите по ЗМ № 564/2022год. по описа на V РУ ОД МВР Варна.

Като свидетел в хода съдебното следствие е разпитан О. С. – лицето съставило АУАН срещу въззивника. В показанията си последният сочи, че на КПП „Летовище“ спрял за проверка въпросния автомобил, който се управлявал от мъж и проверил документите на автомобила и на водача.

Завява, че след справка посредством служебния таблет установил, че автомобил с такъв номер не съществува. Направил справка чрез ОДЧ и установил, че автомобила бил с прекратена регистрация, поради това, че не бил регистриран в двумесечен срок от прехвърлянето.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът 3 направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление № 23-0442-000056/16.02.2023год. е издадено от компетентен орган в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление на ВРП за отказ да се образува наказателно производство. Същото обаче не отговаря на формалните изисквания предвидени в нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно в него липсва описание на нарушението както от обективна така и от субективна страна.

На първо място в НП липсва датата на извършване на нарушението , която е съществен признак от обективната съставомерност на всяко нарушение, съответно липсата на дата влече липса и липса на описание от обективна страна на нарушението.

На следващо място в НП липсва в достатъчна степен описание на вмененото във вина на въззивника нарушение и от субективна страна.

Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал чуждо МПС което не било регистрирано по надлежни ред – с прекратена регистрация от 27.07.2022год. без яснота известно ли му е било това обстоятелство към момента на управление на МПС-то.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защитата на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, кога и при какви обстоятелства го е извършило за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Нещо повече липсата на съществен елемент от обективната съставомерност на вмененото нарушение (липсата на дата на нарушението) прави невъзможно и за съда да извърши преценка за законосъобразност на атакувания акт доколкото с датата на извършване на нарушението е обвързан приложимия материален закон.

От друга страна след преценка на събраните по делото доказателства и излизайки извън предмета на доказване очертан от обстоятелствената част на НП, съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП , за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП .

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 4 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая от събраните по делото доказателства (Сведение изходящо от И. Д. И. приложено към изисканите служебно материали по пр.пр.

882/2023год.), АУАН № 730407/22.11.2022год. и показанията на св. С. се установява, че на 22.11.2022год. въззивникът е управлявал МПС „Фиат 500“ с рег. В 9569РХ когато на КПП „Летовище“ – КПП-то на изхода на к.к. „Св. Св.

Константин и Елена“ е бил спрян за проверка.От приобщените по делото (отново изискани служебно от съда) справки от АИС на МВР, се установява, че процесното МПС е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДП от 27.07.2022год., както и че въззивникът не е бил собственик на автомобила – собственик е било друго лице от женски пол. Съгласно цитираната норма на чл. 143, ал.15 от ЗДП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

При тези безспорно установени факти съдът счете, че от обективна страна въззивникът е осъществил на 22.11.2022год. състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП. В същото време обаче съдът констатира, че по делото липсват каквито и да било доказателства сочещи на субективна съставомерност. Липсват доказателства сочещи на това, че въззивникът е имал съзнание или е допускал, че автомобилът който управлява не е регистриран, че е с прекратена регистрация и то от 27.07.2022год. Това е видно и от постановлението на ВРП, с което е отказано да се образува наказателно производство като основния мотив за отказа е именно липсата на доказателства за това, че въззивника И. е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран, още по-малко пък за датата на дерегистрацията. Поради това и прокурорът е приел, че нарушението не е извършено умишлено. Съдът намира за нужно да отбележи, че в разрез с посоченото в НП, дори прокурорът е изпратил постановлението си за отказ да образува наказателно производство на началника на V РУ само за сведение, а не както е посочено в НП за налагане на адм. наказание, което е и напълно логично. Нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението 5