Решение № 13492 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13492 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110156479 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. Д. В. против „ФИРМА” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на С.Ц.В.. Твърди, че с изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр.д. № 2212/2004 г. по описа на СРС, 54 състав, наследодателят й бил осъден да заплати на ответника главница за незаплатена стойност на топлинна енергия в размер на 3805,18 лева. Твърди, че не дължи сумата за главница по изпълнителния лист, тъй като е погасена по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия на принудително изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

С изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр.дело № 02212/2004 г., СРС, 54 състав е осъден С.Ц.В. да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 3805,18 лева - неплатена стойност на топлинната енергия, ползвана през периода от м.04.1998 г. до м.01.2004 г., ведно със законната лихва от 04.05.2004 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1247,29 - лихва за забава върху горепосочената сума към 23.04.2004 и разноски в размер на 1

102,18 лева.

По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 14.06.2004 г.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, изпълнителното основание е определение по гр. д. 2212/2004 г., 54 с-в на Софийски районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 14.06.2004 г., като съдът намира, че от тази именно дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.

С Решение № 7358/29.06.2022 г., постановено по гражданско дело № 49544/2021 г. по описа на 49 с-в при СРС (влязло в законна сила на 22.07.2022 г.) съдът признава за установено, че Т. В. не дължи на ,,ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ..... сумата в размер на 800,00 лв.

(предявена частично от 3805,18 лв.) главница за начислена топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр. д. 2212/2004г., 54 с-в на Софийски районен съд

Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнала да тече, то отново вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело - 13.05.2023 г. доколкото искът по 2 чл. 439 от ГПК е отрицателно установителен и не прекъсва давността и при липса на твърдени валидно предприети изпълнителни действия след 26.06.2015 г.

При горните мотиви искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е реализирала разноски в размер на 51.41 лева за държавна такса.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл. 38 от ЗА. С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По делото е представен договор за безплатна правна защита и представителство, на основание чл. 38, ал.

2, т. 3 от ГПК. Спазено е изискването за представяне на договор, който да отразява насрещната воля на доверител и довереник за представителство по делото, съдът намира да е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от ЗАдв и възнаграждение следва да се присъди в размер от 400 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 - ти състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., със съдебен адрес: гр. С., чрез адв. Д., срещу „ФИРМА“ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Т. Д. В. не дължи на „ФИРМА“ЕАД сумата 1000 лева - частичен иск от сумата в размер на 3805,18 лева главница за доставена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр.д. № 2212/2004 г. по описа на СРС, 54 състав.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С., със съдебен адрес: гр.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 51.41 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на Т. Д. В., с адрес: гр.С., на основание чл. 38 от ЗА сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, 3 от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4