Решение № 176 от 25.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Враца, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20251400500139 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по пълномощие от юрк. Е. К., срещу Решение № 44/17.01.2025 г. на Районен съд-Враца по гр. дело № 20241420102586/2024 г., в частта му, с което са отхвърлени частично предявенити срещу Г. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 9 от ЗПК за установяване на вземания по Договор за потребителски кредит № *** за разликата над сумата от 361,70 лева до пълния предявен размер от 3 084,26 лева, като са отхвърлени и предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 9 и чл. 10а, предл. 2 от ЗПК.

Въззивникът счита за неправилен извода на районния съд, че кредитното правоотношение между страните е недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В жалбата се изброяват причините, мотивирали районния съд да приеме, че процесният договор е недействителен. Внася се уточнение, че решението в частта, е която са отхвърлени исковите претенции за възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 638.86 лв. и за възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 1 710.29 лв., не се обжалва. Въззивникът счита за неправилно обжалваното решение в частта, с която е обявен за недействителен сключения между страните договор за кредит и са отхвърлени неговите претенции над сумата 361.70 лв. за главница, над сумата 1 201.99 лв. за договорено възнаграждение за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г., за лихва за забава в размер на 514.28 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г. и за законна лихва в размер на 289.72 лв., дължима за периода от 05.02.2024г. 1 датата на предсрочната изискуемост до 29.05.2024г.

Развиват се обстойни правни съображения и коментар на събраните по делото доказателства и на относимата правна уредба /национална и такава на СЕС/ и конкретно - на процесния договор за кредит и правилата за формиране на ГПР. Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че в случая годишният лихвен процент от 41% противоречи на добрите нрави, в подкрепа на което отново се излагат подробни правни съображения и се цитира практика на състави на различни съдебни инстанции.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в условията на евентуалност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна Г. Ц. К., чрез пълномощника й адв. Г. Д. от САК, е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че при процесния договор за потребителски кредит не спазени изискванията на ЗПК, поради което същият е недействителен, и счита, че правилно и обосновано районният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски и възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА във въззивното производство.

С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с искова молба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове против Г. Ц. К. за следните суми: сумата от 3 084,26 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1 201,99 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; сумата от 514,28 лв. - лихва за забава за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; сумата от 289,72 лв. - законна лихва за периода от 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1032/31.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1701/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, поправена с Разпореждане № 3385/16.08.2024 г., както и кумулативно 2 обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумите 638,86 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 1 710,29 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** при следните параметри: заемна сума в размер на 4 000 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 191,79 лева, ГПР 49,24%, годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима сума 6 903,63 лева. Посочва се, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата дължи още 3 600 лева, представляващи услуга „Фаст“ на стойност 1 000 лева и услуга „Флекси“ на стойност 2 600 лева, чието плащане също било разсрочено на месечни вноски по 100 лева. По силата на този пакет кредиторът предоставял на ответника следните услуги: приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, отлагане на плащането на определен брой вноски в случай на невъзможност да плаща, намаляване размера на определен брой вноски в случай на намаляване на дохода му, промяна на падежната дата. В резултат на платения пакет общото задължение на ответницата станало 10 503,63 лева, а общият размер на вноската 291,79 лева, с падеж 5-ти ден от месеца.

Според изложеното в исковата молба, неразделна част от договора за кредит са общи условия, с които ответницата е предварително запозната, като на същата е представен и Стандартен европейски формуляр.

Твърди се, че ищецът – заемодател изпълнил задълженията си по договора, като на 15.12.2021 г. рефинансирал следните задължения на ответницата по други сключени с дружеството договори – 2 077 лева по Договор № ***, сумата от 999,66 лева по Договор № ***, а остатъкът от сумата – 922,48 лева превел на 16.12.2021 г. по посочената от ответницата банкова сметка. Сочи, че на 21.04.2022 г. между страните е подписан Анекс № 1, с който се отлага плащането на вноска № 4, изготвен е нов погасителен план.

Според ищеца ответницата извършила плащания в общ размер на 3 638,30 лева. След изпадането ѝ в забава, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.02.2024 г., за което на ответницата е връчено уведомително писмо. По ч. гр. д.

№ 1701/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата К.. Тъй като същата възразила срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване на иск за установяване на същото.

Поддържа се становище, че ответницата К. продължава да дължи на ищцовото дружество сумата от 3 084,26 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1 201,99 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; сумата от 514,28 лв. - лихва за забава за периода от 06.03.2022 г. до 05.02.2024 г.; сумата от 289,72 лв. - законна лихва за периода от 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г., което поражда за него интерес от търсене на защита на правата си по съдебен ред.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Г. К., чрез пълномощника ѝ адв. Л. Б., с които се оспорват исковете като неоснователни и недоказани, прави се възражение за нищожност на договора поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, поради противоречие с добрите нрави, неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и наличие на неравноправни клаузи в 3 сключения договор, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент, закупен пакет на допълнителни услуги, ГПР.

Ответницата навежда доводи, че договорът е нищожен, поради противоречие с императивните разпоредби от ЗПК - чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, както и поради противоречие е добрите нрави, поради което счита, че дължи връщане само на чистата стойност на усвоения кредит. Развива съображения, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" следва да се разглеждат като неразривно свързани с договора за кредит и в този смисъл представляват скрито възнаграждение за кредитора и опит да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочва се, че в случая в договора са посочени само процентните стойности на ГПР, но не и по какъв начин е формиран същия и кои точно разходи са включени. Ответницата счита, че това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита, което е в директно противоречие е чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО, както и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В отговора се навеждат и доводи, че уговорената възнаградителна лихва надвишава повече от три пъти законната, което е в противоречие с добрите нрави според трайно установената практика на ВКС. Посочва се, че недействителността на тази клауза обуславя недействителност на целия договор, тъй като не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. По делото са събрани писмени доказателства и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на спорните въпроси.

При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение РС-Враца е приел е, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което по този договор и на основание чл.23 от ЗПК ответницата дължи връщане единствено на чистата сума по кредита - 361,70 лева, представляваща дължим остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № ***/15.12.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 361,70 лева до пълния предявен размер от 3 084,26 лева, като неоснователен и недоказан.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Според оплакванията във въззивната жалба, спорен между страните е останал въпросът за съответствието на сключения между страните договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.