Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 222 от 27.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 171/2026
Вид
Определение № 222
Подписан
27.05.2026
В сила
16.10.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000171 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

С определение 346/18.12.25 г., постановено по т.д. № № 111/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата Й. Ф. Ф. ЕГН ********** за освобождаване от задължението за внасяне на ДТ за въззивна жалба против постановеното по делото решение.

Частна жалба против определението е подадена от Х. Г. Л . чрез пълномощника му адв. В. В.. В същата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи искането на лицето да бъде освободено от заплащане на държавна такса за въззивна жалба против постановеното по делото решение.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на законосъобразността на обжалваното определение и във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, намира за установено следното:

1

Дължимата ДТ по подадената от ищцата въззивна жалба възлиза на 970,81 лв.

За да отхвърли искането за освобождаване от внасянето на ДТ, първоинстанционният съд е изходил от данните, посочени в молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, без наличие на представена декларация за семейно и имуществено състояние, като е приел, че съответните обстоятелства са декларирани в тази молба, а именно – доходи в размер на 5000 лв. от трудово възнаграждение, разходи - 750 лв. месечно за наем и 250 лв. – за издръжка на малолелтното дете Е. П.. При тези обстоятелства е прието, че ищцата не се намира в обективна невъзможност да покрива обичайни битови и ежедневни разходи, ищцата упражнява трудова дейност при задоволителен размер на получавания доход от трудово възнаграждение, надвишаващ почти два пъти средния размер на рутната работна заплата за страната за месец септември 2025 г. /1319 EUR или 2579,74 лв./. Прието е, че разходите за наем не са в размер, който да изчерпва възможността на ищцата да поеме други разходи, което важи и за дължимата месечна издръжка. Посочено е, че се касае за еднократно задължение за внасяне на ДТ, като ищцата има достатъчно парични доходи, от които да покрие това си задължение.

Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

В случая пред първоинстанционния съд не е представена декларация, 2 удостоверяваща имущественото състояние на ищцата. Въззивният съд не споделя изложените съображения, че относимите обстоятелства са декларирани в самата молба. Молбата няма характер на декларация по смисъла на чл. 83, ал.2,т.2 от ГПК, още повече, че е подписана от пълномощника на страната, а не лично от нея.

В тази връзка в хода на производството по частната жалба на лицето са дадени указания, че следва да представи декларация за гражданско и имуществено състояние, съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, в която да декларира семейно положение, всички получавани доходи и техния източник, притежаваните имущества - недвижими, МПС,влогове, дялове и акции от търговски дружества и т.н, както и налични задължения, както и други обстоятелства, относими към имущественото състояние на лицето, като се отрази изрично, че лицето е наясно с наказателната отговорност, която носи за неверни данни, посочени в декларацията по чл.313 от НК, ако извършеното деяние не представлява по-тежко престъпление.

Съобщението за дадените указания и срок е редовно връчено на 11.05.26 г., като в рамките на дадения срок, а и до този момент не е представена декларация за имуществено състояние.

В частната жалба отново се излагат твърдения за получаван доход от 5 000 лв., като се излагат съображения, че същият не е достатъчен за водене на справедлив процес, вкл. и предвид разноските, на които е осъдена ищцата с оглед високите адвокатски хонорари. Сочи се, че жалбоподателката сама се грижи за по-голямото си дете, което живее с нея в гр. София, а за по-малкото, на което родителските права са предоставени на бащата, заплаща издръжка в размер на 250 лв., а определеният режим на лични отношения й е наложило да наеме жилище в гр. Хасково, за което заплаща наем.

По отношение на посочените обстоятелства по делото е надлежно установено единствено това, че лицето има задължение за издръжка за малолетното си дете А. П. в размер на 250 лв. /представено решение за развод № 671/24.11.22 г., че има и по-голямо дете Н. А., род. през 2012 г. /представено удостоверение за раждане/, на което също дължи грижи и издръжка, както и че има сключен договор за наем на недвижим имот в гр. Хасково с наемна 3 цена от 750 лв. С постановеното първоинстанционно решение същата е осъдена за разноски в общ размер на 13 500 лв. / 5250 лв. + 8250 лв./, но решението не е влязло в сила, при което на този етап същите не представляват изискуеми задължения.

При непредставянето на декларация за имуществено състояние по смисъла на чл. 83, ал.2,т.2 от ГПК не може да се приеме, че посоченият доход от трудово възнаграждение от 5 000 лв. представлява единственият доход/актив на жалбоподателката, респ. няма основание именно на тази база да се преценяват възможностите й да покрива битовите и семейните си задължения, както и да покрива финансовите разноски за участие в съдебния процес. При това положение не може да мотивира извод за невъзможност на жалбоподателката да заплати ДТ за подадената от нея въззивна жалба.

В частната жалба са развити съображения за това, че на всяко лице следва да се гарантира достъп до правосъдие, който да бъде реален, съобразен с действителната фактическа обстановка, вкл. и конкретните съдебни разноски по делото. В тази връзка се споделят изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения за това, че целта на законодателя е да не се препятства възможността на страните в производството да получат равен достъп за съдебно разглеждане на техния правен спор и за обжалване пред погорестоящата инстанция, да обезпечи равенството на страните в процеса и реалния им достъп до правосъдие, но за прилагане нормата на чл. 83, ал.2 от ГПК следва да се изходи от конкретното имуществено състояние на лицето.

Доколкото в случая имущественото състояние на лицето не е установено по предвидения от закона ред – чрез подаване на декларация, подписана от самото лице, не може да се приеме, че са изпълнени предпоставките на закона за освобождаване от ДТ.

Предвид посоченото частната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което ПАС

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 346/18.12.25 г., постановено по т.д.

№ № 111/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково

Определението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5