Акт от 13.02.2017, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 23

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Видин, 13.02.2017г.

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател

: Тодор Попиванов при секретаря О.П., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2417 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Г. фонд – гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителния директор Борислав И.Михайлов, със съдебен адрес за призоваване: гр.София, ул.”Никола Обрешков” № 2, вх.Б, ет.1, офис 2, адв. Д.Коцин, срещу А.Т.П.,

ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е от ищеца иск с право основание чл.288, ал.12 от

Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че ищецът Г. Ф. изплатил по щета № 120116/06.10.2010г. обезщетение за имуществени вреди на пострадалия Д. Ш. при ПТП, настъпило на 03.03.2010г. в Р.Гърция.

Поддържа се още, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът А.Т.П., който управлявайки лек автомобил „Форд” с ДК № ВН 82 04 ВМ, при извършване на маневра „ляв завой при наличие на двойна разделителна линия, удря движещия се в насрещната лента автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773 и така причиява процесното ПТП. Посочва се също, че ответникът в нарушение на ЗДв.П и Закона за застраховането е управлявал увреждащия автомобил без необходимата категория и без задължителна застраховка „гражданска отговорност” към датата на ПТП. С регресна покана № 535/15.05.2015г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но до предявяване на иска то не било изплатено.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 6165.95 лева, предявяваща изплатеното от ищеца Г. Ф. застрахователно обезщетение в по образуваната щета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -14.10.2015г. до окончателното издължаване. Ищеца представя писмени доказателства. Претендира разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като недопустим, а също по основание и по размер. Прави възражение за погасени по давност искови претенции. Поддържа от своя страна, че ответникът:

- не е участвал в твърдяното ПТП;

- че не е подписвал протокол за ПТП с материални щети, съставен на 03.03.2010г. в р.Гърция;

- че самоличността на извършителя не е установена;

-че дори ответникът да е подписал протокола, не е разбирал значението на записаното – че водач 1 декларира записаното в протокола за ПТП в т.14 „че се е движел по национален път Закинтос – Кери, от Закинтос с посока вляво към частен паркинг и записаното в т.17 „...вина за инцидента декларира водачът на МПС 1”, тъй като не знае гръцки език, а не е присъствал преводач;

-че ответникът е имал валидна застраховка „гражданска отговорност” към датата на ПТП - 03.03.2010г.

Оспорва се автентичността и верността на Протокол за ПТП от 03.03.2010г. Иска да бъде представен оригинала на оспорения протокол и се иска назначаване на съдебно – графическа експертиза, а също – разпит на свидетели за обстоятелството, че ответникът не знае гръцки език, съдебно – икономическа експертиза за установяване на обстоятелството – какви суми и на коя дата са изплатени по застрахователната полица, а също – автотехническа експертиза за установяване на щетите и стойността им на пострадалото от ПТП МПС. Иска се издаване на съдебни удостоверения.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличие на твърдяното застрахователно събитие; липсата на сключена застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач; наличието на виното поведение при причиняване на ПТП; наличието и изплащането на претендираните вреди на пострадалото лице; причинно – следствена връзка между събитието и настъпилите вреди, както и размерът на вредите;

Съдът е приел представените с исковата молба писмени доказателства; приел е за разглеждане направеното възражение за погасени по давност искови претенции; назначени, изслушани и приети са по делото исканите от ищеца съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи.

Съдът, като разгледа искова молба и отговора, направените възражения, и след като обсъди в съвкупност и по отделно приетите по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Видно от представения по делото заверен препис от документ на гръцки език – протокол за ПТП с материални щети -на 03.03.2010г. в на национален път Закинтос – Кери, община Закинтос, Р.Гърция е настъпило ПТП между МПС с ДК № ВН 8204 ВМ, регистрирано в Р.България, управлявано от водач на МПС 1 - А.Т.П., с дата на раждане ***г. и лек автомобил с рег. № ZZZ 8773, с водач на МПС 2 - Джани Л. Ш. Видно от описаните в акта обстоятелства за ПТП, на национален път Закинтос – Кери е съществувала следната маркировка: двойна разделителна линия върху пътната настилка, като водач 2 се е движел по пътя от Кери към Закинтос, а водач 1 се е движел от Закинтос с посока в ляво към частен паркинг. В протокола е посочена забележка, че вина за ПТП – то декларира водачът на МПС 1.

Протоколът се оспорва от процесуалния представител на ответника за това, че ответникът не е участвал в ПТП, като ангажира писмо от ГД „ГРАО“ в уверение на това, че в регистъра на населението – Национална база данни „Население“ българските граждани с имена А.Т.П. са общо 3 лица, от които едно е починало, а двама са живи. Възражението е неоснователно, тъй като при извършената проверка на лицата участвали в ПТП, в протокола за ПТП е отразена датата на раждане участвалия български водач А.Т.П., а именно: дата на раждане ***г. Видно от Единния граждански номер: ********** на лицето А.Т.П., датата, месецът и годината на раждане съвпадат, поради което съдът намира, че лицето, участвало в ПТП и ответникът са едно и също физическо лице. При така съвпадащите данни на ответника с лицето участвало в ПТП, представената от ответника справка се явява с недостатъчно данни за де приеме основателност на оспорването – в нея не са посочени единните граждански номера на лицата с идентични имена, за да се установи, че има и други лица със същото име и родени на същата дата – обстоятелство, което ако е налице, е в тежест на ответника да го установи.

Видно от

Застрахователна полица № 04/**********, изд. от ЗК „Български имоти“ АД, лекият автомобил с ДК № ВН 82 04 ВМ, участвал в ПТП е с марка и модел Форд „Фиеста“, за което е сключена гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 00.00 часа на 01.07.2009г. до 24.00 часа на 30.06.2010г., като плащането на застрахователната премия е разсрочена на 4бр. тримесечни погасителни вноски.

Видно от писмо, изх.№ 14 – 1373/15.10.2010г. от ЗК „Български имоти“ АД до Г. фонд – гр.София, по застрахователна полица № 04/********** е платена само първата вноска – на 30.06.2009г. Втората вноска с падеж 30.09.2009г. не е заплатена. В полицата страните са договорили, че не плащането на поредната дължима вноска при застраховка с разсрочено плащане в срок от 15 дни от падежа, договорът ще се счита за прекратен, поради което и на основание чл.260 във вр. с чл.202, ал.2 от КЗ /отм./, валидността на полицата е била до 16.10.2009г. Процесното ПТП е настъпило след тази дата - на 03.03.2010г., поради което ответникът е управлявал МПС без да има валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. От ответника не се ангажираха доказателства във връзка с твърдението, че към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ – обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест да установи, съгласно доказателствената тежест, указана от съда.

Видно от представения по делото доклад по щета за имуществени вреди № 12 0116/06.10.2010г. Г. фонд – София е определил обезщетение за имуществени вреди на пострадалия от ПТП лек автомобил Алфа Ромео, с рег.№ ZZZ 8773, в размер на 6165.95 лева, която сума / 3152.60 евро/ е преведена на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, видно от нареждане за трансграничен превод, което Бюро /НББАЗ/ от своя страна е изплатило обезщетение на пострадалото лице чрез Бюрото на автомобилните застрахователи – Р.Гърция.

Видно от представената по делото регресна покана, изх.№ ГФ - РП 535/15.05.2015г. ответникът А.Т.П. е поканен от ищеца Г. фонд, да възстанови в едномесечен срок заплатената от ищеца сума, а видно от известието за доставяне, поканата е получена лично от адресата на 22.05.2015г.

По делото е изслушана и прието съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение, че гаранционен Фонд е изплатил обезщетение в размер на 6165.95 лева с платежно нареждане от 21.10.2010г.; че ответникът е изплатил на 30.06.2009г. само една вноска в размер на 49.25 лева по сключената със ЗК „Български имоти“ АД застрахователна полица гражданска отговорност № 04/**********.

Съдебно – техническата експертиза установява, че щетите са правилно определени и остойностени на база средноевропейски разходи за труд и материали, актуални са към датата на застрахователното събитие, и съвпадат напълно с механизма на ПТП, отразен в протокола и описа на щетата. Установява наличието на нарушение на движението по пътищата на управляващия МПС „Форд” с ДК № ВН 82 04 ВМ български гражданин А.Т.П., който предприема пресичане на двойна непрекъсната линия, навлиза в насрещното платно за движение и отнема предимството на движещия се по него лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773, управляван от гръцкия гражданин Д. Ш. Установява също, че настъпилите щети върху лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ZZZ 8773 се дължат изцяло на настъпилото ПТП и се намират в причинно – следствена връзка с реализираното от ответника ПТП.

Видно от протокола за ПТП ответникът е декларирал вина за настъпването му. Съдът е допуснал оспорване на истинността на протокола за ПТП, но поради недопускане на поисканите доказателства като не съотносими към предмета на доказване, оспорването е останало недоказано.

От приетата по делото фактическа обстановка, че на 03.03.2010г. на национален път Закинтос – Кери, община Закинтос, Р.Гърция, ответникът А.Т.П. управлявайки МПС с ДК № ВН 8204 ВМ, отнема предимството на лек автомобил с рег. № ZZZ 8773, с водач Джани Лефтер Ш. и причинява ПТП, се установява причинно – следствената връзка между действията на ответника и причиненото ПТП, от което са настъпили щети. Виновното поведение на ответника се установява от обстоятелствата и причините, описани в протокола за ПТП, както и от съдебно – техническата експертиза. От настъпилото ПТП са настъпили щети за, в размер на 3152,60 евро, с равностойност на исковата сума от 6165.95 лева, която сума е изплатена от ищеца Г. фонд по настъпилата щета. Ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” – обстоятелство, което ако беше налице, е в тежест на ответника да установи. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението фонда встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето причинило виновно ПТП, до размера на платеното.

Неоснователно е възражението на ответника за погасена по давност искова претенция за заплащане на главницата, тъй като тригодишният давностен срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. При регресните суброгационни искове, какъвто е и настоящият иск, основанието не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Затова за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД и започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая, изплащането на застрахователното обезщетение е станало на 21.10.2010г., исковата молба е депозирана в съда на 14.10.2016г., поради което давността за предявяване на иска не е изтекла.