Решение № 213 от 14.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. С., 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20252230200224 по описа за 2025 година Производството е образувано въз основа на жалба подадена от лицето Т. И. Р., чрез процесуален представител, против НП № BG01022022/2000/P814/31.05.2022 год. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - С.,с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита,че НП следва да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в 1 своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.02.22г. на жалбоподателя като водач на ППС–во била извършено проверка, в резултат на която му бил съставен

АУАН №

BG01022022/2000/P8-14.

В хода на проверката било установено,че ППС–во е с рег. № **************, вид: ВЛЕКАЧ, марка СКАНИЯ Р 420 ЛА, модел СКАНИЯ Р 420 ЛА, е с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 т./ оси 5, и като такова попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Така посоченото обстоятелство било установено от справка в Електронна система за събиране на тол такси, чрез генериран доказателствен запис в системата с номер на нарушението

D694AC64CA8C2DDEE053021F160A31DE като било установено нарушение извършено на

17.01.2022 год., в 19:20:21 часа в района на пътен възел „**************“ в землището на гр. З., на път № I-7, отсечка 233+304.

Посоченото нарушение е било засечено с контролно устройство с идентификатор № 10361 (АПИ).

Въз основа на горното на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено от него нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя на 01.02.2022 год. като, въз основа на него било издадено и процесното НП № BG01022022/2000/P8-14/31.05.2022 год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - С., с което на жалбоподателя за горепосоченото нарушение на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

2

Съдът констатира,че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на НП, поради което няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Съгласно императивните разпоредби на ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В конкретния случай както в акта, така и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Така посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800,00 лева.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта.

Съдът констатира, че нито в акта, нито в атакуваното НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя, още повече, че посочената в акта и в НП като нарушена разпоредба представлява санкционна норма, въз основа на която се ангажира

3 административнонаказателната отговорност на нарушителя,а не материално правна. Това налага извода, че в атакуваното НП липсва посочена квалификация на извършеното, т.е. липсват задължителни реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а това от своя страна води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят.

На следващо място следва да се отбележи,че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури "Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Съгласно Решение на Съда от 21.11. 2024 година по дело С61/23, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В случая наказанието за извършеното нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП е определено във фиксиран размер, поради което съда намира, че наложената с процесното НП глоба се явява в противоречие с принципа, заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното право, е с приоритет.

Воден от горното, съдът счита,че в изпълнение задължението си да съобрази правото на Съюза в неговата цялост, следва да отмени атакуваното НП .

Гореизложеното прави ненужна произнасянето на съда по отношение на другите наведени в жалбата доводи за отмяна на НП като за пълнота следва да посочи, че доколкото в акта и НП липсва посочване на нарушената 4 материално правна норма, а това само по себе си е основание за отмяна на НП, не може да се обсъжда и наведения довод за наличие на „маловажност“ на извършеното нарушение.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение по АНД№ 794/22г. на СлРС, КАНД№ 60/23г. на АС гр. С. и по настоящото производство .

В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкцията и/или обезщетение. В конкретния случай, доколкото се обжалва наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева, то минималния размер на адвокатското възнаграждение е 480,00 лева. Видно от материалите по делото и приложен Договор за правна защита и съдействие по АНД№ 794/22г. на СлРС в който е отразено договорено и заплатено възнаграждение в размер на 450,00 лева, съдът следва да присъди разноските в размер на 450,00 лева, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие.

Видно от приложения по настоящото производство Договор за правна помощ и съдействие, ведно с Декларация от името на жалбоподателя Р., че представителството от страна на адв. Я. АК гр. Ш. е възложено на материално затруднено лице, при условията на чл. 38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата, съдът следва да присъди разноски в размер на 480лв./определени в минимален размер съгласно чл. 7,ал.2 от горепосочената Наредба, в полза на адв. Я. АК гр. Ш.. Следва да бъде присъдена и сумата от 480лв., за процесуално представителство по КАНД № 60/23г. на АС гр. С. както и сумата от 20.33лв. деловодни разноски.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление№

BG01022022/2000/P814/31.05.2022 год. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в 5

Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - С., с което на Т. И. Р. с ЕГН ********** от с. М., обл. Ш., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - С. да заплати в полза на Т. И. Р. с ЕГН ********** разноски в размер на 450,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по АНД № 794/22г. на СлРС и сумата от 480лв., представляващи адвокатско възнаграждение по КАНД № 60/23г. на АС гр. С..

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - С. да заплати в полза на адв. Т. С. Я. АК гр. Ш. разноски в размер на 480,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по настоящото производство.. както и сумата от 20.33лв. представляваща направени разноски .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6