Решение № 111 от 28.06.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Р, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600189 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 4/ 01.02.2023 год. по нох дело № 175/2022 г., РС- ****** признал подсъдимия А. С. Х. виновен в това, че:

1. На 29.08.2022 г. в град ******, обл. Р, на кръстовището на ул.“Ш.С.“ и ул.М.“ управлявал МПС категория “L1e-B“ по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. с чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 168/ 15.01.2013 г. - електрически двуколесен мотопед /скутер/ марка “МОТО“, модел 14, с номер на рама *******, с мощност на двигателя 1000 W /вата/, което не е регистрирано по надлежния ред, с което нарушил следните разпоредби: чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ и чл. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на вътрешните работи“ – “Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата отворени за обществено ползване се представят за регистриране от звената “Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация за стопанските субекти“, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. с ал.1 от НК поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца;

2. На 29.08.2022 г. в град ******, обл. Р, на кръстовището на ул. “Ш.С.“ и ул. М.“ управлявал МПС категория “L1e-B“ по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. с чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 168/ 15.01.2013 г. - електрически двуколесен мотопед /скутер/ марка 1

“МОТО“, модел 14, с номер на рама ******* с мощност на двигателя 1000 W /вата/, без регистрационна табела, без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21 - 0275 -000398/ 20.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР гр. Р, Районно управление - ******, влязло в сила на 06.11.2021 г., с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. с ал.1 от НК поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, както и наказание глоба в размер на 500 лева.

На основание. чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия А. С. Х. една общо наказание за двете деяния в размер на по-тежкото - лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на 500 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС съдът определил първоначален режим на изтърпяване на така определеното общо наказание - общ.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца наложено със Споразумение № 260008/ 01.10.2020 г. по нох дело № 207/ 2020 г. по описа на Районен съд-******.

На основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС съдът определил първоначален режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание - общ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия А. С. Х. да заплати в полза на Районен съд - ****** за разноски на съдебното производство сумата 1200 лева.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. С. Х. чрез защитника му адв. С.. Присъдата се обжалва като незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание като явно несправедливо. Направено е искане за представяне на допълнителни съображения след изготвяне на мотивите към присъдата.

В допълнителни съображения защитата изтъква съображения за липса на мотиви към присъдата относно: липсата на доказателства, че процесния двуколесен мотопед е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4 от ЗДвП, което от своя страна изключва задължението за регистрация по реда на чл. 143, ал. 5, т. 1 от ЗДвП; Не е възприето като доказателства постъпило писмо от ИА “АА“; Причините, поради което е прието, че процесния скутер не е индивидуално електрическо превозно средство; Безкритичното приемане на заключенията по двете експертизи, вещите лица по които не могат да определят височината на точка R;

Липса на мотиви относно приложението разпоредбата на чл. 9 от НК; Не са обсъдени съставените през м. април и месец май 2022 г. АУАН и НП от същия актосъствител, в които е прието че процесния скутер е двуколесно индивидуално превозно средство; Липса на мотиви защо е прието, че е налице престъпление по чл. 345, ал. 2, а не административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

На следващо място в жалбата се развиват съображения, че в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Изтъква се, че дори и подсъдимият да е извършил формално деянието, то е явно незначително по степен на обществена опасност, което изключва престъпния характер и е основание за оправдаването на подсъдимия и за евентуалното му наказване по административен ред. Твърди се също, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 9 от НК, тъй като деянието се явява явно малозначително.

В заключение от въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника и от подсъдимия на същите 2 основания и със същите искания. Отново се твърди, че обвинението против подсъдимия не е доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Прокурорът не доказал категорични доказателства, че процесният мотопед подлежи на регистрация по надлежния ред, както и че същия мотопед следва да бъде управляван единствено от правоспособен водач. От доказателствата по делото не се установявала референтната точка на седене и в този смисъл, дали мотопеда е или не индивидуално превозно средство, както и че не е доказано дали този тип превозни средства са одобрени от ИА “АА“.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин, а наложеното наказание намира за справедливо. Предлага на съда да потвърди присъдата.

В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.

Рският окръжен съд, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

След внимателна проверка на събрания по делото доказателствен материал, анализирайки го задълбочено и всеобхватно, настоящата установи следното:

От първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. С. Х. е роден на **** г., в град ******, обл. Р, живущ в село Вазово, общ. ******, обл. Р, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, работи, ЕГН **********.

Подсъдимият Х. е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на МПС. Същият притежавал електрически двуколесен мотопед /скутер/ марка “МОТО“, модел 14, с номер на рама ******* с мощност на двигателя 1000 W /вата/. А. Х. ползвал мотопеда, като го управлявал по пътищата отворени за обществено ползване в общ. ******. На 29.08.2022 г. Х. управлявал мотопеда по улица “Ш.С.“ в град ****** когато бил спрян за проверка от служителите на РУМВР - ****** - свидетелите Д.В. и Н.Б.. Двамата полицейски служители установили, че мотопеда няма регистрация на територията на Република България, а подсъдимият е неправоспособно лице, както и че Х. вече е санкциониран по административен ред, за това че управлявал МПС без да притежава правоспособност за това с Наказателно постановление № 21 - 0275 - 000398/ 20.07.2021г. на Началник група към ОДМВР-Р, РУ - ******, влязло в сила на 06.11.2021г. На лицето били съставени два АУАН на място, които той подписал без възражения. Образувано било приложеното по делото Бързо производство.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно авто-техническа експертиза с вещо лице Наско Х. Асенов, която дава следното заключение:

Индивидуално електрическо превозно средство е вид пътно превозно средство, което:

1./ е оборудвано с електрически двигател; 2./ максималната му конструктивна скорост надвишава 6 км/час; 3./ няма място за сядане или: 4./ мястото за сядане е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5./ собствената му маса е до 50 кг.

Според вещото лице основният критерий за определяне на едно превозно средство като индивидуално електрическо превозно средство не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка. Всяко едно електрическо превозно средство, което не отговаря на изброените пет критерия не представлява индивидуално електрическо превозно средство.

От извършеният оглед на процесното превозно средство експертът е установил, че височината на референтната точка за сядане е 750 мм, а собствената му маса е видимо над 50 кг. При преглед в сайтовете за продажба на такава техника и по данните записани на 3 процесното превозно средство от фирмата производител /марка и номер на рама/ експeрта установява, че електрическият скутер е марка Jonway /Джонуей/, модел MSG - D със следните технически характеристики: номинална мощност - 1000 W, батерии 60 V 20 Ah, максимална скорост - 45 км/ч, тегло – 100 кг.

Вещото лице приема, че електрическият скутер е превозно средство снабдено с електрически двигател и конструктивна максимална скорост - 45 км/ч, а в случаите на помощен електродвигател може да развива и по-високи скорости. Същият притежава безспорно всички характеристики на мотопед, включително и посочената в ЗДвП максимална скорост до 50 км/ч. Като пътно превозно средство участващо в движението по пътищата отворени за обществено ползване, той подлежи на задължителна регистрация съгл. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по реда на Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възтановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 1, ал.

4 от същата Наредба е посочено и кои средства не подлежат на регистрация по посоченият ред, като в изброените изрично, не фигурират двуколесните електрически мотопеди.

Съгласно параграф 6, т. 11 и т. 14 от ЗДвП “Моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а “Мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб.см. и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/час".

При тези констатации вещото лице заключава, че електрическият скутер е моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: категория L - моторни превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям от 50 куб.см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на задвижването; Категория “L1e“ - мотопеди - моторни превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб.см или 4kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;