Решение № 533 от 26.09.2019, Районен съд - Търговище

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 533, 26.09.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова, като разгледа докладваното от

Председателя гр.д. № 716 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.237 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.365 и сл. от ЗЗД.

Ищцата твърди в исковата си молба,че е предоставила в заем на ответницата сумата от 3771.00 лв. в периода август 2018 год. – октомври 2018 год., като на 11.10.2018 год. ищцата последно предала в заем на ответницата сумата от 2000 лв., срещу задължението на последната да възстанови всички заемни суми в общ размер от 3881 лв. в срок до 15.03.2019 год. Поради неизпълнение на задължението ищцата изпратила на ответницата нотариална покана, връчена на 18.03.2019 год. Ищцата твърди, че след поканата на 26.03.2019 год. между нея и ответницата било сключено споразумение, съгласно което ответницата заплатила към датата на подписването 60 лв. и поела задължение, признавайки , че има задължение в общ размер на 3948 лв., включващо невърнатия заем и разходи за нотариална покана, да го заплати на месечни вноски в размер на по 400 лв., дължими от 1-во до 10-то число на месеца, по банков път, или в брой срещу разписка. Твърди се в молбата, че съгласно споразумението при забава на една вноска, цялото вземане става изискуемо и кредитора може да реализира права си по съдебен ред. Ищцата твърди, че ответницата е изпаднала в забава още при първата дължима вноска, предавайки на ищцата на 11.04.2019 год. сума от 50 лв., след което е преустановила плащанията. Поради това ищцата моли съда да постанови решение с което да осъди ответницата да и заплати сумата от 3827.00 лв., от които 3771.00 лв. вземане по договора за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана, ведно с лихва от завеждане на иска и разноските по делото. В съдебно заседание поддържа иска си, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. Становище по иска не е взето. Няма представени доказателства. В съдебно заседание ответницата се явява и признава, както изложените в исковата молба факти и обстоятелства, така и предявения иск. Ответницата в съдебно заседание признава, че е получила сумата от ищцата в заем, както и че не я е възстановила, поради финансови затруднения.

Направила е искане за разсрочване на задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че ищцата в периода август 2018 год. – октомври 2018 год. е предоставила на ответницата в заем сума в общ размер на 3771.00 лв., срещу задължението на последната да възстанови получените средства в срок до 15.03.2019 год . Безспорно е също така, че ответницата не погасила задължението си по договора за заем и след изпратена нотариална покана от ищцата, между страните на 26.03.2019 год. било сключено споразумение, по силата на което ответницата заплатила към датата на подписването 60 лв. и поела задължение, признавайки , че има задължение в общ размер на 3948 лв., включващо невърнатия заем и разходи за нотариална покана, да го заплати на месечни вноски в размер на по 400 лв., дължими от 1-во до 10-то число на месеца, по банков път, или в брой срещу разписка. Ответницата признава, че е изпаднала в забава още при първата дължима месечна вноска, а съгласно споразумението, при забава на една вноска, цялото вземане става изискуемо и кредитора може да реализира права си по съдебен ред. Безспорно е, с оглед признанието на ответницата, че същата и към момента на предявяване на иска дължи на ищцата сумата от 3827.00 лв., от които 3771.00 лв. вземане по договора за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана.

В съдебно заседание ответницата призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищцата, така и призна основателността на предявения иск. Ищецът направи искане съдът да постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с оглед направеното признание е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на 650.84 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като макар и да признава иска, с поведението си е станала причина за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Т., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.П.Н. ***, със съдебен адрес:***, кантора 5 сумата от 3827.00 лв., представляваща задължение по споразумение от 26.03.2019 год., от която 3771.00 лв. вземане по договора за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 год. до окончателното й изплащане, на осн. чл. чл.365 и сл. от ЗЗД, както и сумата от 650.48 лв., направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: