Решение № 876 от 28.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Плевен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А.а при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело № 20234430106480 по описа за 2023 година

Производството по гр.д.№6480/2023г. на ПлРС, е образувано по искова молба от А. П. П., ЕГН**********, от *** и Х. П. П., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Д. Д. от САК, против „***“, ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „П.Р. Славейков“ №71, представлявано от управителя К.К., с която се твърди, че ищците, които живеят в гр. София, са били настанили своята майка- В.П., в Хоспис- гр. Плевен, стопанисван от ответника, поради необходимост от медицински грижи. Твърди се, че на 21.12.2022г, ок. 16,00 часа, майката на ищците е починала, за което са уведомени по- късно на същия ден, от управителя /към онзи момент/ на дружеството- ответник. Твърди се, че на 22.12.2022г, сутринта, ищците са пътували към гр. Плевен, когато погребалния агент, по телефона, им съобщил, че като е отишъл да вземе тленните останки на майка им, е открил същите в коридора на Хосписа, покрита с чаршаф, но по лицето на починалата имало големи наранявания и липса на тъкани. Твърди се, че докато траел телефонният разговор, погребалният агент е поискал обяснение от лекаря за състоянието на тялото на починалата, като отговорът е бил, че вероятно през нощта е влязла котка и е нахапала лицето й. Твърди се, че ищците са преживели неизмерим ужас и шок от чутото. Твърди се, че тъй 1 като знаели, че майка им е неподвижна, е имало потенциална възможност нападението от котката и уврежданията да са станали приживе. Твърди се, че в последствие е установено, че нараняванията са посмъртни, но това не е намалило страданията на ищците. Твърди се, че ищците са отишли в полицията, като след това, заедно с полицейски служители, са отишли в ***, където са извършени необходимите оперативни полицейски действия и е иззето тялото на жената. Твърди се, че ищците решили да не споделят за случилото се със своите близки, като са се страхували как това ще се отрази върху състоянието на техния баща и не са споделели с никого. Твърди се, че в резултат на неправомерни действия и бездействия на у правителя на дружеството и на персонала му, в стопанисвания обект- *** гр. Плевен, е настъпило обезобразяване и оскверняване на тленните останки на майката на ищците и са настъпили неимуществени вреди за ищците. Твърди се, че ищецът Х. П. е изключително разклатен психически, имам проблеми със съня; започнал е да забравя, има трудности в говора; изпаднал е в депресия. Твърди се, че ищецът А. П. също преживява силен стрес и мъка, има проблеми със съня; изпитва чувство на вина за случилото се; изпаднал е в депресия.

В заключение моли съда, на основание чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл.52, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от 5000лв.- за всеки от ищците, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на действия и бездействия на управителя на ответното дружество, довели до обезобразяване и оскверняване на тленните останки на майката на ищците, настанена в стопанисвания от ответника обект- *** гр. Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 22.12.2022г, до окончателното й изплащане. Представят се писмени доказателства.

Отв. „***“ ЕООД, ЕИК***, ред ув, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез адв.

И. М., изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват се фактическите твърдения на ищците, за наличие на действия и бездействия на ответника, довели до настъпване на вредите.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, съобразно представеното удостоверение за наследници, че ищците А. П. П. и Х. П. П., са низходящи от първи ред /синове/ на починалата В.П..

2

По делото, с определение №1031/14.03.2024г., с което е изменен и допълнен изготвеният проекто- доклад, съдът е постановил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: фактът, че между ответника Център за терапия и рехабилитация/резидентна грижа към Медицински център А.- като изпълнител и В.А.П.- като възложител, майка на ищците- поч., е сключен Договор за постъпване от 01.11.2022г. фактът на настъпване на смъртта на В.А.П. на 21.12.2022г., в стопанисваният от ответника Център за терапия и рехабилитация /***/; фактът, че тленните останки на починалата В.А.П., са били обезобразени и осквернени, към датата на предаването им- 22.12.2022г. Против определението на съда, в тази му част, няма възражения от страните. По делото се установява също факта на образуването на ДП№832/2022г. по описа на Първо РУ, пр. пр.№6400/2022г. по описа на ОП Плевен, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр чл. 24, ал.1, т.1 от НК. В рамките на образуваното ДП, са назначени съдебномедицинска и ветеринарно- медицинска експертизи, заключенията по които са приложени към ИМ. Видно от заключението по същите, е констатирано наличие на изядени тъкани в областта на лицето на починалата В.П.посмъртно, нй-вероятно от котка. Ветеринарно- медицинската експертиза сочи, че лицето на починалата е изядено от белка /дребен хищник от семейство Порови/. По настоящето производство не са допускани СМЕ и СВЕ, доколкото не се спори между страните за наличието на увреждания по трупа на починалата В.П.- тяхното обезобразяване и оскверняване, прието за безспорно между страните. Спорен по делото е въпросът за наличието на действия/бездействия от страна на ответника, респ. неговите служители, довели до обезобразяването на трупа на починалата, което да е в причинноследствена връзка с вредите на ищците.

По делото, с посоченото по- горе определение №1031/14.03.2024г, ответникът е задължен да представи всички действащи към смъртта на възложителя В.П., Вътрешни правила за дейността на Център за терапия и рехабилитация /резидентна грижа към Медицински център А., в случай на смърт на пациент /възложител/, както и справка, разполага ли с патологоанатомично отделение и/или определило ли е помещение за покойници с хладилна камера за съхранение на трупове. Указано е, че в случай че ответникът не представи изисканите писмени доказателства, съдът, на основание чл. 161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, относно 3 които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства.

В отговор на дадените от съда указания, в проведеното първо о.с.з. на 29.03.2024г, процесуалният представител на ответника сочи, че лицето, което е отговаряло за съхранението на труповете е било д-р П.А.- управител на дружеството, починал през м. 12.2022г. Посочва, че Хосписа разполага с пригодено помещение за съхранение на трупове, но не разполага с хладилна камера. Допълнително, в същото с.з. се сочи, че служителите, които са се намирали в трудовоправни отношения с ответното дружество, към момента на смъртта на насл. П., са били д-р А. /управител на дружеството/ и служителите Р.А. и Е.Ц.- санитари. Заедно с това, изрично се заявява, че Вътрешен правилник за дейността на Хосписа, регламентиращ дейността му, в случай на смърт на пациент /възложител, няма. Съдът констатира, че по делото, от страна на ищеца е представена Заповед №003 за „Дневен режим и правилник на вътрешен ред“-л. 93, който касае единствено обслужване на пациентите. По делото се установява също, че управителя на дружеството П.А. е починал на 27.12.2022г.

По делото, като свидетели са разпитани лицата Р.П.Д., Л.И.Х. и Е.А.Ц., от показанията на които се установява следното:

Св. Р.Д.- погребален агент, посочва, че познава ищците от малки; посочва, че те са се свързали с него, за да отиде до Хосписа, за да вземе трупа на майка им. Посочва, че като е отишъл в Хосписа, е получил съобщението за смърт от управителя д-р А., и е установил трупа на починалата в помещение, в размери 2,20/2,50лв., с два входа- от север и от юг; отделено от останалите стаи, но с достъп до него, без климатик. Посочва, че е установил нараняванията по лицето на починалата, след което се е обадил на ищците, за да ги попита в какъв вид е била настанена майка им, но им е спестил подробности относно установеното от него. посочва, че им е казал, че отказва да вземе тялото и да дойдат в офиса му, като пристигнат в гр. Плевен.

Посочва, че им е спестил подробности на ищците относно състоянието на трупа на майка им, като им е казал, че има леки наранявания. Посочва също, че никой друг служител от Хосписа не е разговарял с ищците този ден.

Посочва също, че ищците не са видели тленните останки на майка им, тъй като той им е забранил да ги видят това, което е видял той. Посочва, че покъсно ищците са дошли в офиса им, където са били разстроени и плачели.

4

Посочва също, че погребението е извършено при затворен ковчег.

Св. Л.Х.- леля на ищците посочва, че те са й се обадили в деня на смъртта на майката, но за станалото в Хосписа е разбрала по- късно; посочва, че тя е единственият човек, с когото ищците са споделили за станалото.

Посочва, че пътувайки от гр. София, към гр. Плевен, на ищците се обадил погребалният агент- св. Д., който им е казал, че е станало нещо с тленните останки на майка им. Посочва, че ищците са били съсипани от факта, че майка им е обезобразена, че не могат да се простят с нея както трябва, както и от факта, че трябва да крият за случилото се от баща си, защото това щеше да го довърши. Посочва, че след смъртта на майка им, е настъпила промяна в поведението на ищците, станали са затворени, депресирани. Посочва, че ищецът Х. П. й е споделял, че не се чувства добре, че не може да спи, нощно време се буди, сънува кошмари, а ищецът А. П. й е споделял, че е много притеснен, че не може да сподели с никой за станалото. Свидетелката посочва, че ищците са имали притеснения и за това, кога са станали тези наранявания- приживе или посмъртно, тъй като майка им е била настанена в стая на приземен етаж и е била неподвижна.

Св. Е.Ц.- служител на ответника, на длъжност санитар, посочва, че е постъпила нощна смяна в 19,00ч. на 21.12.2022г., като към този момент насл.

В. П.а вече е била починала. Посочва също, че трупа на починалата е оставен в обособеното за това помещение, което съставлява коридорна част, и има свободен достъп до него. Посочва, че помещението има много малки прозорци, които са неотваряеми и летяща врата. Свидетелката посочва, че в това помещение никой не пази труповете на починалите; оставят се там, до идването на някой да го вземе, което е обичайна практика. Посочва също, че в Хосписа има и много животни - котки, които влизат свободно в общата част, където пациентите се хранят. Посочва, че в случая погребалният агент е дошъл на 22.12.2022г. сутринта. Свидетелката посочва, че лично е видяла състоянието на трупа на починалата, около 02,00 часа, за което веднага е уведомила управителя д-р А.. Посочва също, че е видяла до главата на починалата малко, черно коте. Свидетелката посочва, че много се е изплашила от вида на починалата. Посочва също, че д-р А. е дошъл лично при трупа, като при вида му се е хванал за сърцето, за стената; посочва, че д-р А. е починал няколко дни след това.свидетелката посочва също, че е чула разговор между управителя д-р А. и ищците, около 20,30-21,00 часа на 5

21.12.2022г, когато той ги е уведомил, че майка им е починала, а те са отговорили, че ще дойдат на сутринта. Свидетелката посочва също, че при смърт на пациент, неписано правило е служителя болногледач- санитар, да хигиенизира тялото, след което се оставя в т. нар. обособено помещение с платнище, но след това няма задължение да пази и наглежда трупа. Посочва, че не знае някой да има такова задължение, но и обичайно близките идват в рамките на един час. Св. Ц. посочва също, че към смъртта на насл. П.а, само тя е била болногледач на смяна, при капацитет на Хосписа от 28-30 легла.

По делото, са изслушани и приети заключения по СПЕ, от заключението по които се установява следното: