Определение № 587 от 15.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Кюстендил, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500210 по описа за 2026 година Делото е образувано по частна жалба подадена от Г. П. П. , ЕГН ********** с адрес: гр.**** срещу постановеното разпореждане №416/20.01.2026г. с което се връща искова молба с вх.№11428/24.09.2025г. подадена от Г. П. П..В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и свързани с него разпореждания и искане за допускане по нататъшно развитие на делото.Въззивникът подържа искане за постановяване на решение за защита на нарушените му права произтичащи от Договор за наем на недвижим имот с дата 31.03.2025г.Потвърждава твърденията си че е лишен от достъп до наето жилище и свои движими вещи – преносим компютър след проверка в присъствието на– В.И.( служител МВР) и Г. А..Потвърждава искане за постановяване на решение за възстановяване на предплатата му – 1520 лв и 760 лв( гаранционни условия).Повтаря твърденията си от исковата молба относно нанесен му побой и настъпили от това морални и материални щети и пропуснати ползи , съставено медицинско удостоверение № 62/2025г. – за сумите 1520 лв и 3890 лв и конкретизира исканията си насочени срещу Е. А. Г. като представител на Посредническа агенция „Симеон – Д- Запад“ ЕООД и Г.

А..Повтаря твърденето си, за отнето му по скрит и насилствен начин владение, предплатените за гаранционни вноски суми подлежащи на връщане, за понесените морални, материални вреди и пропуснати ползи.Потвърждава 1 искане за заплащане на обезщетение за сумите 1520 лв – за понесени имуществени вреди и 3890 лв- за понесени неимуществени вреди – следствие от лишаването му от достъп до жилището, чрез влизане с взлом и липса на преносим компютър ( лаптоп), което определя и като престъпление.Заявява искане за заплащане на сума 6250 лв, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от физическо насилие и побой от Е. А. Г., едновременно сумите 12800 лв за имуществени вреди и 14 600 лв неимуществени вреди.

Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна – арг.чл.130 ГПК.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Според Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2017 г., във връзка с правомощията на въззивния съд в производство по частна жалба - доколкото съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК ,при всички случаи на подадена частна жалба съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, относими към преценка законосъобразността на извършеното процесуално действие.

Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, подадена от Г. П. П..В подадената искова молба се твърди, че при посещение на 01.08.2025г. на имот, който бил наел по Договор за наем от 31.03.2025г., ищецът установил, че няма достъп до имота , разбрал от съседи, че патрона на входната врата бил сменен от Е. А. Г. и друго лице.Посочил е, че в имота е съхранявал свои документи и лични вещи и е направил искане за предоставяне достъп до имота.Също така е заявил и искане да му бъде върната предплата от 1520лв и 760 лв гаранционна вноска.Освен това ищецът твърди в исковата молба, че Е. А. Г. му нанесъл побой за което е съставено медицинско удостоверение №62/2025г.За това, че не е получил едномесечно предизвестие и за нанесените морални,материални щети и пропуснати ползи претендира сумите 1520 лв и 3890 лв.Заявява че след смяна на патрона в имота, установил липса на свои вещи – преносим компютър( лаптоп), чанти, ключове , документи и други и претенция вещите да му бъдат върнати.

С исковата молба са представени Договор за наем на недвижим имот от 31.03.2025г. и медицинско свидетелство 62/2025г.

Посочил е ответници – Е. А. Г. , Посредническа агенция „Симеон – Д – Запад“ ЕООД и Г. А. ( адреси и телефонни номера).

Проверявайки исковата молба по реда на чл.129, ал.1 ГПК и установявайки нередовности на исковата молба с разпореждане от 30.09.2025г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите, както следва:да уточни дали държането на недвижимия имот е отнето по скрит или насилствен начин, да посочи защо счита, че следва да му бъдат върнати платени „предплата“ и „Гаранционна вноска“ по Договора и да конкретизира вредите за които претендира обезщетение, период и точен размер на търсеното обезщетение и за внасяне на дължимата държавна такса.

В дадения срок ищецът Г. П. П. е направил уточнения – за връщане на наетия имот , находящ се на ул.“Хаджи Димитър „№46А ,ет.3 в който били проникнали с влом лицето Е. А. Г. и друго непознато лице както и Г. А..Да му 2 бъдат върнати предплатените по Договора суми в размер на 1520 лв и 760 лв.Направил е искане да му бъде заплатено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1520 лв и 3890 лв.Посочил е ответник Е. А. Г. – Юридическото лице, страна по Договора „Симеон Д Запад“ ЕООД.Заявил е претенция да му се върне държането на процесния, находящ се на ул.“Хаджи Димитълр“ 46а, ет.3 недвижим имот – отнето по скрит и насилствен начин.За липсващите движими вещи – преносим компютър ( лаптоп) марка Тошиба, и други лични вещи също е направил искане за връщането им.Относно платените предплата и гаранционна вноска, 1529 лв и 760 лв, е посочил, че трябва да му бъдат върните поради насилственото проникване въпреки сключения Договор за наем и за обсебване на принадлежащите му вещи от лицето Е. Г. и друго неизвестно лице.Пренциите за обезщетение е обосновал с твърдението, за лишаването му от достъп до документи за НОИ, нотариални актове, Дипломи за завършено образование , липса на достъп до собствения му компютър( лаптоп) Тошиба и други ежедневно ползвани вещи – вреди които търпи от 01.08.2025г., точния размер на търсеното обезщетение е определен на имуществени съответно неимуществени вреди за суми, както следва 1520лв и 3890 лв.За нанесения му от Е. А. Г. побой и вреди, описани в представените медицински документи е заявил претенция за обезщетение за сумата 6520 лв.

Документ за платена държавна такса както с първоначалната искова молба така и с последващата молба не е бил представен.

С разпореждане от 14.10.2025г. исковата молба е била оставена отново без движение а на ищеца дадени указания – да конкретизира характера на причинените вреди от нанесения побой(понесени медицински разходи, болки, страдания , периодът през който са търпени, точен размер на търсеното обезщетение за имуществени респ. неимуществени вреди) и обстоятелствата относно нанесения побой – време и място, да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот и да внесе дължимата държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка, но не по малко от 50.00 лв., да представи документ за платена държавна такса в размер на 580.00 лв по останалите осъдителни претенции и преписи от искова молба и уточняваща молба за останалите страни.

С молба подадена на 14.12.2025г. ищецът е направил уточнения по претенциите за обезщетение, поискал е удостоверение за данъчна оценка да бъде потърсено от собственика на имота Г. А., направил е уточнение относно място и време на извършения побой – не е представил документ за плащане на дължимата държавна такса.

С разпореждане №6446/15.12.2025г. поради посочените по – високи размери на претендираните обезщетенияна на ищеца е указано да прецезира исканията си, да представи удостоверение за данъчна оценка за имота за определяне цената на иска по чл.76 ЗС, като му е указано, че може да потвърди искане за получаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, да внесе държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка но не по – малко от 50.00 лв, да представи документ за внесена по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 1096.00 лв по останалите претенции и да представи преписи от исковата и уточняващите молби.

В писмено заявление чрез електронна поща, ищецът е потвърдил искания за обезщетение за суми 9050 лв и 20 100 лв, като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и помолил да му бъде посочен номер на банкова сметка по която да бъде внесена държавната такса.Потвърдил е убеждението си, че удостоверение за данъчна оценка може да бъдепредставено само от собственика, за преписи е посочил, че ще заплати дължимата държавна такса.

С разпореждане №416/20.01.2026г. поради неотстраняване на 3 нередовности първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба.

До подаване на жалбата надлежно връчване на разпореждането не е било направено.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбите на чл.5, чл.127 и чл.129 , ал.3 ГПК подадената жалба следва да бъде преценена за основателна.

На основание чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК на ищеца се съобщава за нередовностите и се давата указания за начина на отстраняването им.При неотстраняване на нередовностите в указания срок исковата молба подлежи на връщане а производството на прекратяване.

Законовите изисквания относно съдържанието на исковата молба се свързват с разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК указваща, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.Съгласно чл.7, ал.1 ГПК - съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

Определянето вида на търсената съдебна защита става с посочване на обстоятелствата на които се основава искането и формулиране на ясно искане за защита – чл.127, ал.1 т.4 и т.5 ГПК.В случая от изложението в подадените искова молба и последвалите уточнения не може да се направи извод, че претенциите на ищеца не са ясни.Ясно и разбираемо и за ответника, за да организира защитата си, са посочени обстоятелства и направени искания, свързани с лишаване на ищеца от владение върху нает надвижим имот, въпреки действащия Договор между страните, за настъпили от това за него вреди( поради лишаването му от владение на собствени вещи) и негативните преживяванията във връзка със случващото се, за нанесен побой и търсеното във връзка с това обезщетение.Основание за постановяване връщане на исковата молба като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 т.4 и т.5 ГПК съответно неразбираемост на искането или обстоятелствата на които то се основава липсва.

Относно неплатената държавна такса, разгледана през призмата на изискванията на чл.6, ал.2 ГПК и чл.7, ал.1 ГПК съдът прецени за основателно възражението на ответника за неразбираемост на задължението за внасяне на държавна такса, поради непосочен номера на Банковата сметка по която сумата да бъде платена.Очевидно неразбрани са и указанията на съда относно задължението за представяне на данъчна оценка, предвид убеждението на жалбоподателя, че така може да се предостави от собственика. Изискването за разбираемост на дадените от съда указания във връзка с отстраняване нередовности на исковата молба е утвърдено в решенията на съда по прилагането на чл.129 ГПК.В настоящия случай въпреки съществуващата нередовност на исковата молба изразяваща се в несъответствие с изискването на чл.128 т.2 от ГПК, обосновава отмяна на разпореждането и връщане на делото на първоинстанционния съд за даване подробни указания на ищеца – номер на банкова сметка по която следва да бъде внесена дължимата за производството държавна такса и разяснения относно възможността за получаване на съдебно удосотверение за снабдяването му с данъчна оценка от Данъчната служба.