Решение № 348 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100105886 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК:

Образувано е по предявени от М. А. П. и Е. С. С. –П.а срещу ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от общо 360000,00лв., /2*180000,00лв. за всеки/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.К. П. настъпила по повод реализирано на 31,01,2025год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 06.02.2025г. до окончателното изплащане на вземанията.

Навеждат се доводи, че на 31.01.2025г., около 17:17часа, по второкласен път 11-81, с посока на движение от гр. София към гр. Монтана А.К. П. е управлявал лек автомобил, с марка „Рено“, модел „Каптюр" с peг.№ ****. По същото време и в обратната посока на движение А.В.М. управлявал лек автомобил с марка „Хюндай“, модел „Кона" с peг.№ ****.

Пътното платно било двупосочно с по една пътна лента във всяка посока на движение, разделени една от друга с непрекъсната разделителна линия. В района на местопроизшествието има монтиран пътен знак В24 забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. В района на 16-ти километър, А.В.М. нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл с управлявания от него лек автомобил в лентата за насрещно движение, въпреки пътната маркировка и пътния знак В24, където настъпил челен удар между управлявания от него автомобил и автомобила управляван от А.К. П..

Вследствие настъпилия челен удар А. П. получил несъвместими с жИ.та травми. Ищците са негов син и съпруга, които твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта му.

1

Вина за произшествието има водачът на застрахованото при ответника МПС.

Поддържа въпреки отправено искане за извънсъдебно уреждане на спора да не е извършено плащане на обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-„ОЗК застраховане“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.

131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с рег.№ ****, валиден към 31.01.2025 година – датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие. Оспорва настъпването на фактическия състав на деликтната отговорност на водача на процесното МПС. Оспорва вината на застрахования при него водач за настъпване на процесното произшествие и механизма на произшествието, поради това че произшествието не е настъпило в присъствието на съставилите протокола длъжностни лица. Оспорва причинната връзка между произшествието и настъпилите вреди. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на пострадалия, който е навлязъл в насрещното платно, като е поставил в невъзможност водача на МПС Хюндай да избегне удара и инцидентът се явява случайно събитие за него. Оспорва причинно-следствена връзка между твърдените от ищците болки и страдания и настъпилото пътнотранспортно произшествие. В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците, който в качеството си на водач на МПС е извършил маневра, свързана с навлизане изцяло в лентата за насрещно движение в опит да извърши неправилна и неправомерна маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението – нарушение на чл. 25 от ЗДвП, управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост, не е предприел никакви /не само своевременни и правилни/ действия, с които да предотврати настъпването на инцидента.

Счита претендирания размер на застрахователно обезщетение за прекомерен, а вредите за недоказани. Оспорва началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, тъй като отказа за плащане е мотивиран поради непредставяне от страна на ищците на доказателства, установяващи безспорната вина на водача, застрахован при ответника.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпването на пътнотранспортно произшествие на 31,01,2025год. по второкласен път II-81, в района на 16км. при посочени в исковата молба параметри и с участието на лек автомобил „Рено“, модел Каптюр, с рег.№ ****, управляван от А.К. П. и лек автомобил „Хюндай“, модел Кона, с рег. № ****, управляван от А.В.М., при 2 което е настъпила смъртта на А. П..

Видно от удостоверение за наследници, изх. № 179/04,02,2025год. на община Столична, район Триадица /л.55/, А.К. П. е оставил законни правоприемници: Е. С. С. –П.асъпруга и М. А. П. – син.

По делото е представена Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд /л. 62/, видно от която по отношение на управлявания от делинквента автомобил, с peг. № **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/23/125000071459, с период на валидност от 00:00 часа на 05,01,2025 год. до 23:59 часа на 04,01,2026 год.

От заключението на изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на произшествието. Процесното ПТП е настъпило на Път II-81, свързващ гр., София и гр.

Монтана на прав пътен участък. Път II-81 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента.

Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост, като лек автомобил „Рено" се е движел по II-81 върху дясната пътна лента с посока от гр. София към гр. Монтана и със скорост на движение 86 км/ч. В същото време, върху пътната лента за насрещното му движение и в обратната посока се е движил лек автомобил „Хюндай“, със скорост на движение 88 км/ч. Преди да се разминат двата автомобила, водачът на лек автомобил Хюндай, по неустановени причини е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, поради което автомобилът е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение. Водачът на лек автомобил „Рено“ не е имал възможност да намали скоростта си или да спре, при което е продължил да се движи в първоначалната му посока и скорост в резултат на което е реализирано пътнотранспортно произшествие. МПС Хюндай с предната си дясна част челно се е ударил в предната дясна част челно на МПС Рено. След удара задната част на лек автомобил Рено се е завъртяла наляво, при което автомобила е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение. След удара лeк автомобил Хюндай е останал върху пътната лента за насрещното му движение. Двата автомобила са се установили по местата, където са регистрирани в Протокола за оглед.

Причината за произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил Хюндай със системите за управление, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движил лек автомобил Рено, навлизайки в опасната му зона за спиране. Преди произшествието двамата водачи са имали възможност да се забележат от разстояние по - голямо от 200 м. Опасната зона за спиране на лек автомобил Хюндай, с оглед установената скорост на движение 89км/ч е около 78,2м., а опасната зона за спиране на лек автомобил Рено за определената скорост на движение 86 км/ч е около 73,9 м.

Въпреки възможността на водача на МПС Рено да забележи движещия се срещу него лек автомобил от разстояние по - голямо от 200 м., то от момента когато става опасност за него, водачът на лек автомобил Рено не е имал техническа възможност да предотврати 3 настъпването на удара с аварийно задействане на спирачната система на автомобила.

От заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че А.

П. е получил следните травматични увреди от процесното ПТП:

-Тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основа, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, счупване на първи и втори шийни прешлени, счупване на ребрата двустранно, гръдната кост, 4-ти гръден прешлен, травматично разкъсване на сърцето и перикарда, контузия и разкъсване на белия дроб, хемоторакс двустранно-1700мл., руптура на черния дроб, контузия на бъбреците, панкреаса и чревния опорак, разкъсване на пикочния мехур, счупване на костите на таза, счупване на двете бедрени кости и на костите на лява подбедрица, кръвонасядания и охлузвания по шията, гръден кош, корема и крайниците, разкъсно-контузна рана в областта на долна челюст в дясно, концентрация на етилов алкохол в кръвта 1.67%0.

Посочените увреждания са несъвместими с жИ.та, поради което е настъпил летален изход за пострадалия; Т.е. е налице причинно-следствена връзка между смъртта на А. П. и процесното произшествие от 31,03,2025год. Установени са следи характерни за коланна травма.

От заключението на изслушаната съдебнопсихологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че Е. П.а и съпругът й са били в особено близки отношения и са се грижели един за друг. За ищцата е трудно да се пренастрои, че в следващите години няма да може да разчита на подкрепата и грижите на съпруга си. При Е. П.а се наблюдават ясни признаци на непреработена психическа травма. Тъй като от смъртта на А. П. е изминала помалко от година, не може да се даде категоричен извод относно бъдещото развитие на процеса на скърбене при нея. Провежданото от нея психологическо консултиране и психотерапевтична помощ се очаква да окаже положително влияние, подпомагащо справянето със загубата;

По отношение на ищеца М. П. се установява сигурна привързаност към бащата, като интензитета на преживяванията, свързани със смъртта на баща му все още е голям. Ищецът се упреква, че има вина за смъртта на баща си, тъй като не е пътувал заедно с него. За момента не може да се пренастрои и да се адаптира успешно самостоятелно към заниманията, които е споделял с баща си. Опитва се да се справи като „бяга" в работа и като ежедневно контактува с майка си, което не е правил преди ПТП-то - от една страна се опитва да замести баща си в грижата за нея, от друга - страхува се да не загуби и нея. Проявява мнителност, непочиваща на обективни впечатления относно събития, свързани със загубата на баща му, което също сочи на непреработено психотравмено преживяване.

С молба от 06,02,2025год. /л.57 и сл./, ищците са заявили извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от смъртта на А.К. П., настъпила вследствие на процесното ПТП.

4

С писмо изх. №21-5905/07,02,2025год. застрахователното дружество е поискало представяне на допълнителни документи –по образуваното досъдебно производство, влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него-стр.58;

С изявление от 07,05,2025год. /л.59 и сл./, ответното дружество е отказало заплащането на обезщетение поради непредставяне на поисканите документи.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. М.Г. и Ваня Данаилова, които установяват неимуществените вреди за ищците.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, протИ.правност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между протИ.правното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.