Определение № 1902 от 29.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1902 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002101863 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, гр.

Суворово, област Варна, чрез адв. А. П., против решение № 1500/25.11.2022 г. по в.гр.д. № 1861/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което като е потвърдено решение № 2242/07.07.2022г. по гр.д. № 4956/2022г. на Варненския районен съд, е признато за незаконно уволнението на Д. Р. К., извършено на основание чл.328, ал.1, т. 5 КТ със Заповед № РД06- 163/18.02.2022г. на Началника на Регионално управление на образованието - Варна, считано от 18.02.2022 г. и е отменена заповедта, а Д. Р. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезите на чл.280, ал.1, т. 1 и т.

3 ГПК следните въпроси: 1/ Разпростира ли се закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ върху Д. Р. К. като председател на СО „Образование и наука“ към Синдикат Спартак, при положение, че той заема длъжността „директор“ на СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Суворово, и като такъв сключва и прекратява трудови договори с работници и служители и обосновава ли се в този случай неблагоприятна последица за него от прекратяването на трудовото правоотношение по социални и хуманни подбуди като синдикален деец при положение, че като такъв следва да защитава работниците и служителите, а като директор сключва и прекратява трудови договори и преговаря по колективното договаряне и при колективни трудови спорове и е от страна на работодателя, в случая – образователната институция. 2/ Обосновава ли се 1 конфликт на интереси от извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Р.

К. за длъжността „директор“ и заеманата длъжност председател в СО „Образование и наука“ към Синдикат Спартак, тъй като тази СО няма организационно структурно звено в ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка, СУ „Н. Й. Вапцаров“, [населено място] и в цялата Варненска област и няма извършвана синдикална дейност на териториалния признак, за който отговаря Регионално управление на образованието гр. Варна, както и в цялата страна. 3/ Обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ разпростира ли се върху Д. Р. К. като директор на училището и заеманата от него длъжност председател в СО „Образование и наука“ към Синдикат Спартак. 4/ Има ли злоупотреба с право, нарушение на чл. 8 КТ от страна на Д. Р. К., тъй като не е представил в деловодството на РУО Варна доказателства за това, че е избран за председател в СО „Образование и наука“ към Синдикат Спартак. 5/ Достатъчно ли е в исковата молба да се сочи, че ищецът е председател на СО „Образование и наука“ към Синдикат Спартак, за да се изпълни законовото искане за прилагането на чл. 333, ал. 3 КТ, без да има наведени твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „директор“ на училище е свързано с извършваната от него синдикална дейност, като по този начин влиза в конфликт на интереси? 6/ Следва ли да има поставен въпрос в изложението към касационната жалба в случай, че ВОС не се е произнесъл по съществото на спора, касаещ приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата свързана с административната управленска и контролна дейност на директора на СУ „Н. Й. Вапцаров“. 7/ Описаните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липси на качества на Д. К. могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно тяхно отсъствие и неизпълнението на трудовите задължения по длъжностна характеристика и нормативни актове изключват ли липсата на качества на работника /служителя за ефективно изпълнение на работата?

По въпросите се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК, решение № 14 от 01.03.2013 г. по гр.д.

№ 206/2012 г. на ІV г.о., решение № 425/2013 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 2920/2013 г., решение № 447/2012 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 1276/2011 г. на ІV г.о.

С оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като във формираната практика на ВКС и тази на по-нискостепенните съдилища няма точно и ясно тълкуване на въпросите, свързани с председателската функция в синдиката на директор на училище /работодател/. Твърди се още, че по тези въпроси няма формирана практика на ВКС, което само по себе си представлявало основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна – Д. Р. К., чрез адв. К. Г., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на 2 касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.

За да достигне до извод за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: наличие на валидно трудово правоотношение между РИ на МОН-Варна и ищеца, по силата на което последният е заемал длъжността Директор на СОУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово; с влязло в сила на 01.11.2021г. решение № 1000/01.06.2021г. по в.гр.д. № 1010/2021г. на ВОС, предходното уволнение на ищеца е било признато за незаконно и последният е бил възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност – Директор; на 03.11.2021г. ищецът е подал заявление до Началника на РУО-Варна, с което, позовавайки се на влязлото в сила решение на ВОС, е поискал да бъде възстановен на работа и е заявил, че ще се яви на 04.11.2021г. в СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово и е уведомил работодателя, че към момента е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториално и отраслово нивоПредседател на СО „Образование и наука“ - област Варна към Синдикат „Спартак“; със заповед № РД06-1326/04.11.2021г. на Началника на РУО-Варна, Д. Р. К. е възстановен на длъжността „Директор“ на СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр.Суворово, считано от 04.11.2021г.; на същата дата му е връчена и рамкова длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Общинско училище; с процесната заповед № РД06-163/18.02.2022г. на Началника на РУО-Варна, трудовото правоотношение на Д. Р. К. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липсата на качества за ефективно изпълнение на работата като директор на СУ „Н.Й.Вапцаров“ - [населено място], установено в периода от 04.11.2021г. до 10.02.2022г., считано от 18.02.2022г.; в заповедта са посочени какви качества му липсват и какви дейности не умее да извършва, какви пропуски в работата си е допуснал, като са цитирани КП № КМОД 11-36/18.02.2022г., доклад № 80-62/18.02.2022г. от извършена проверка по жалба № 94-168/09.02.2022г. в РУО-Варна, които са представени по делото; първият е връчен на ищеца на 18.02.2022г. и е подписан от него със забележка, а за втория няма да е сведен до знанието му; с декларация вх. № 0613-65/18.02.2022г., ищецът е декларирал, че е член на синдикалното ръководство – председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към Синдикат „Спартак“. Въззивният съд е приел, че страните не спорят относно факта, че искане на разрешение за уволнението на ищеца, не е искано съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Към искането на ищеца до Началника на РУО-Варна № 061365/18.02.2022г. да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 2 КТ уволнението му и да бъде възстановен на работа, е приложено удостоверение № 3/18.02.2022г., изд. от Председател и Председател на УС на Синдикат „Спартак“, според което ищецът е избран за председател на СО„Образование и наука“-Област Варна при Синдикат Спартак“, което е утвърдено с решение на УС на Синдиката, съгласно разпоредбите на Устава, като изрично е посочено, че към датата на издаване на удостоверението, горните обстоятелства не са променени. От страна на ищеца са ангажирани и доказателства, че към 18.02.2022г. е бил приет за член на Синдикат С. с решение на УС от 23.03.2021г. и избран за Председател на СО „Образование и наука“-Област Варна към Синдикат Спартак“ на учредителното събрание, провело се на 01.06.2021г., обективирано в Учредителния протокол от същата дата, след издаване на решение от 31.05.2021г. на УС на синдиката, като изборът му е утвърден с решение от 3

02.06.2021г. на УС на синдиката. С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че наведеният в исковата молба довод за незаконност на уволнението поради неспазването на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, е основателно, а съответно възражението на насрещната страна за неприложимост на разпоредбата на чл.

333, ал. 3 КТ – за неоснователно. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които тези по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. За да достигне до извод за незаконност на уволнението съдът е съобразил трайната практиката на ВКС /решение № 667/15.11.2010г. на ВКС по гр.д. № 63/2010г. на Четвърто ГО и решение № 301/26.02.2015г. на ВКС по гр.д.

№ 6823/2014г. на Четвърто ГО/, според която с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в структурата на съответния синдикат и над първичните организационно-структурни звена.

Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационноструктурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. От значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация е учредена на териториален, отраслов или национален принцип, съгласно устава й /по аргумент на чл. 333 КТ/ и дали съответният работник или служител е избран за председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /в този смисъл е решение № 194/18.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 1100/2012г., Четвърто ГО/. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването, че като училищен директор ищецът има функцията на работодател по отношение на учителския и помощния персонал в повереното му училище, поради което няма право на синдикална дейност. Изрично е посочено, че правото на синдикално сдружаване е едно от конституционно скрепените права, уредено в чл. 49 КРБ, като същото не може да бъде ограничавано. Не може да бъде отречено правото на сдружаване на лице, заемащо макар и директорски пост, след като самото то престира труд. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че ищецът недобросъвестно не е уведомил РУО-Варна, че заема ръководен пост в СО, с цел да препятства евентуалното си уволнение, доколкото по делото е установено, че още със заявление с вх. № 94-1098/03.11.2021г., подадено до Началника на РУО-Варна, с което ищецът е поискал да бъде възстановен на работа след отмяната на предходното му уволнение, последният е посочил надлежно, че е член на ръководен изборен 4 синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип, явяващ се председател на СО „Образование и наука“ - Област Варна към Синдикат „Спартак“. Обстоятелството, че този факт не е отразен в досието му на директор в РУО, както и това, че синдикалната му дейност не е известна на св. Н. Н., са без правно значение. Обстоятелството, че е председател на СО „Образование и наука“- Област Варна към Синдикат С., е декларирано още веднъж и в подписаната от него декларация вх. № 0613- 65/18.02.2022г. преди връчване на уволнителната заповед. Съдът е изложил съображения, че ако работодателят е действал добросъвестно, той е могъл да направи справка, ако и да се съмнява в декларираните и оповестени обстоятелства, свързани със синдикалното членство и заемания ръководен пост в СО от ищеца, така че да не допусне издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение.