Решение № 5 от 08.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Кюстендил, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500403 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ********** представлявано от Р.И.М.Т., ЕГН ********** срещу решение №531/01.06.2023г. постановено по гр.д.

№1944/2022г. с което са оставени без уважение предявените от *** ЕООД, вписано в ТР при ** ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ******* срещу В. А. Т., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН ********** двамата от ******* искове за сумите, както следва: 4500.00 лв, част от неплатена главница в общ размер на 12080.00 лв и 500.00 лв, част от договорна лихва в общ размер 8 453.51 лв. за периода от 01.03.2018г. до 31.08.2020г. по Договор за потребителски кредит №***, сключен на 30.08.2010г., между ответниците и ***** АД, вземането по който е цедирано на ищеца с Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на пОдаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, поради изтекла давност.*** ЕООД, 1 вписано в ТР при ** ЕИК *** ( посочено седалище и адрес на управление) е осъдено да заплати на ищеца разноски за производството, възлизащи на 800.00 лв, адв.възнаграждение, изчислено по реда на чл.38 от ЗА. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като е аргументирано становище за неправилност на извода, че при неплащане на която и да е месечна вноска, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Посочено е Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2021г. ОСГТК на ВКС, в което е прието, че „в хипотеза на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка,че кредитът става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си , без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащане на или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Поддържа, че нито цедентът нито цесионерът са упражнили правото си да обявят кредита за предсрочно изискуем, откъдето следва, че предсрочната изискуемост не е настъпила.Във връзка с изложеното е мотивирано становище, че поради това са приложими общите правила за течение на давността при договорите за кредит, в които вземането по Договора за кредит се разглежда, като разпределено на части делимо задължение, за което е приложима общага давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката давност, приложима на основание чл.111 ,б.“в“ ЗЗД.За да не се влоши положението на кредитора и предвид срока за окончателно погасяване на цялото задължение, въззивникът счита, че при настъпване на изискуемостта и на последната вноска, настъпва изискуемостта на цялото задължение, когато започва да тече давността по чл.114, ал.1 ЗЗД.В потвърждение на обосноваността на възраженията си сочи съдебна практика: решение №38/26.03.2019г. по т.д.№157/2018г. ВКС, ІІ т.о и решение №50173/13.10.2022г. по гр.д.№4674/2021г-, ВКС, ІІІ г.о,..Позовава се и на мотивите в ТР №5/2019г. от 21.01.2022г. по т.д.№5/2019г. на ОСГТК на ВКС, според които при постигнато съгласие за плащане на дължимата сума, в отделни погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за 2 погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът в който е обявена предсрочна изискуемвост, а началният момент от който започва да тече давността, за вземанията за главница и / или за договорни лихви по погасителни вноски е датата на уговорения краен срок на погасяване на кредита.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението и постановяване на ново с което предявените искове да бъдат уважени.

Преписи от въззивната жалба са връчени на ответниците М. Т. и В. Т..В срок е постъпил отговор, подаден от адв.А. И. - техен пълномощник.В отговора се съдържа становище за недопустимост на жалбата, поради несъответствие с изискванията по чл.261 т.2 и т.4 ГПК.Обжалваното решение е определено, като правилно и законосъобразно.Прави се искане за потвърждаването му с присъждане на сторените разноски.

Н а основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ;

Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

Решението е недопустимо.Съображения:

На основание чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.

(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

На основание чл.299, ал.1 ГПК – спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен когато законът разпорежда друго.Според ал.2 – повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а според ал.3 – влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната, като постановено по приведен процес.Повторно заведеното дело се прекратява 3 служебно от съда, спаред ал.3, влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната, като постановено по привиден процес.

В първоинстанцинното производство е представено решение №688/03.10.2022г. постановено по гр.д.№2491/2021г. от Кюстендилския районен съд, с което е оставена без уважение исковата претенция на *** ЕООД, ЕИК *** срещу В. А. Т. и М. К. Т. за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на горепосочените суми, същите частични претенции, същите периоди и същият Договор за кредит, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно – деловодни разноски за производството.Съдът е приел, че сумите не се дължат поради погасяване на вземането поради изтекла давност, както и поради ненадлежно уведомяване на длъжниците за настъпилата цесия, предвид упълномощаване за съобщаване на цесия станало преди придобиване на процесното вземане.

С исковата молба по повод на която е образувано настоящото производство е посочен същият Договор за потребителски кредит, Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 18.01.2016г. и уведомления по чл.99 ЗЗД с изх.№664/20.10.2022г. и №665/20.10.2022г.В първоинстанционното решение са цитирани – уведомления с №574/24.08.2021г. и №615/24.08.2021г.В исковата молба липсва каквато и за било изложение за причините за повторно предявяване на вземането предвид наличие на решение, при искова молба подадена 24 дни след постановяването му, в отсъствие на спор за това, че решението към момента на представянето му е влязло в сила.Решението е представено от адв.И. – пълномощник на В. А. Т. в с.з. на 07.02.2023г. заедно с документи от делото – същият Договор за потребителски кредит и същите данни от Договор за цесия, както и уведомления за цесия, с регистрационни номера, различни от представените с исковата молба.

Решението на съда за отхвърляне на претенцията за признаване дължимостта на сумата се съдържа имплицитно в искането за присъждането й.От друга страна, постановено е решение в производство по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК – уважаването на този иск, би поставило в действие издадена заповед за плащане т.е би реализирало и осъдителна претенция.

В случаите когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, на 4 основание чл.425, ал.1 т.3 ГПК на заявителя се указва, че може да предяви иск за вземането си и то, че този иск трябва да е осъдителен – настоящата хипотеза не попада в тези случаи- заповед за изпълнение е издадена, подадено е възражение, предявен е установителен иск, установителният иск е отхвърлен.

Законовите разпоредби дефиниращи същността и характера на установителния иск, както следва:

Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 – ал.1.

Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420 – ал.2.

Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ – ал.3.

Тези разпоредби са предмет на анализ в постановеното Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в което в т.11г е прието, че при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми.

При отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.

422 ГПК, поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане, прихващане, даване вместо изпълнение или друг погасителен способ извън изпълнителното производство, въз основа на фактите, взети предвид по реда н а чл. 235, ал. 3 ГПК, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от кредитора за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в 5 образувания изпълнителен процес и до размера, до които същите представляват двойно плащане. Двойно плащане е налице, когато сборът на сумата, получена от кредитора чрез осъщественото принудително събиране на вземането в образувания изпълнителен процес, и сумата, погА.а доброволно от длъжника извън образувания изпълнителен процес, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Компетентен да издаде обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство.

На основание разпоредбите на чл.410 – чл.415 ГПК , когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, дава указания на длъжника за предявяване на осъдителен иск – чл..415, ал.4 ГПК.

Специфичните особености на производството по чл.422, ал.1 ГПК според настоящия въззивен състав обосновават извод, че независимо от формалното различие, в съдържащото се в исковата молба на основание чл.127, ал.1 .5 от ГПК искане, то в хипотезата на издадена заповед за изпълнение, отхвърлянето на предявения иск преклудира възможността за предявяване на вземането повторно чрез осъдителен иск.

При уважаване на иска вземането би подлежало на изпълнение, въз основа на издадената вече заповед за изпълнение.

Не се сочат нови обстоятелства, необхванати от силата на пресъдено нещо на постановеното решение формиращи различно от Договора за кредит основание за възникване на вземането.В тази връзка съдът има предвид, че на основание чл.235 ГПК - съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.Коментирания влязъл в сила съдебен акт е постановен на 03.10.2022г. , касае се за подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, като при подадена жалба, уведомяване за цесия станало на 22.10.2022г., би било възможно в хода на производството.