Акт от 31.03.2017, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

***, 31.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6716 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 487,27 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 68,90 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Р.Р.Д. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5366/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.

Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2009г. – 31.03.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-225,38 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 255,53 лв., услуга дялово разпределение- 6,36 лв. Твърди, че сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответника 0 бр. водомер и 0 бр индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира в банята. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 487,27 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 68.90 лева за периода 05.01.2014 г. до 07.07.2016 г. и законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5366/16г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че съгласно НА за покупко-продажба № 53, том I, рег.№ 333, дело № 35 от 2012 г. от 19.03.2012 г. е собственик на недвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящо се в гр. Плевен, ж.к. *** - последен етаж. Твърди, че сградата - етажната собственост, в която е разположен апартаментът, е топлоснабдена по решение на общото събрание на етажната собственост за част от самостоятелните обекти в нея. Твърди, че в имота, закупен от него, към дата на придобиването му включително и към настоящия момент водомерът е отсъединен, а изводите - затапени, като останалите отоплителни тела, върху които е имало поставени ИРУ, също са отсъединени и затапени. Твърди, че от месец юли 2016 г., във връзка с промяна на местоработата му, променил и настоящия си адрес, като същият е в гр.Пловдив. Излага съображения, че съгласно т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че в качеството си на собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост на посочения адрес, по смисъла на цитираните норми от ЗЕ има и качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Счита предявените искове за неоснователни. Излага съображения, че съгласно правилото, установено в чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото, установено в чл.318, ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба продавачът - търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.

Същевременно, потребители на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм., бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./, е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Съгласно §1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката /обн., ДВ бр.107/2003г., нова - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В този смисъл, оспорва изцяло твърдението, че се намира в договорни отношения по договор за продажба на топлинна енергия за адрес: ***, като същевременно по аргумент на посоченото по-горе, не следва да бъде определян и като „потребител" на топлинна енергия. Счита, че от представените от ищеца с исковата молба доказателства не се установява по безспорен начин, че в качеството си на собственик, ответника е потребител на топлинна енергия за процесния имот — ап. № 23 (с абонатен № ***), намиращ се в сграда — етажна собственост, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., тъй като не се установява наличието на валиден договор между него и дружеството за продажба на топлинна енергия на посочения по-горе адрес за самостоятелния обект в сградата. Счита, че при това, твърдението за неизпълнение на насрещна парична престация по такъв договор от негова страна се явява неоснователно с оглед липсата на доказателства за изпълнение на задължения за доставка на топлинна енергия (ТЕ) до процесното жилище от страна на дружеството. Счита, че това е така, тъй като в имота към дата на придобиването му от негова страна, а и към настоящия момент има единствено отоплително тяло без ИРУ от вида щранг-лира (в банята), водомерът е отсъединен, а изводите -затапени, като останалите отоплителни тела, върху които е имало поставени ИРУ, също са отсъединени и затапени. Всъщност, жилището не е снабдявано с ТЕ за отопление от процесното дружество, тъй като изрично от преходните собственици на същото е заявено желание за отсъединяване на отоплителните тела, включително е отказано и получаването на топла вода, за което са извършени необходимите действия, обективирани в съответни констативни протоколи. При това, счита, че не е налице валидна облигационноправна връзка, по силата на която да се явява „потребител на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти" по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като през процесния период от време не е използвал топлинна енергия за домакинството си, нито съм купувал от дружеството-ищец топлинна енергия за собствени битови нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ е визирано, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.З от ЗЕ. Излага съображения, че по силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) обаче, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Счита, че с оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл,153, ал.б от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.З/. Излага съображения, че интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на топлинна енергия, сочи желание да бъде получено определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с топлинна енергия, който принцип в случая е нарушен с оглед едностранното начисляване на процесиите суми от ищеца за незаплатена топлинна енергия през периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., без да е налице отправено от него изрично предварително искане за осъществяване доставка на топлинна енергия на адрес в гр. Плевен, т,е. без да е налице поето от негова страна задължение да закупува от дружеството - ищец топлинна енергия и без да е налице валидна облигационно-правна връзка между тях през процесния период от време. Счита, че установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност - на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „***, гр. Плевен, е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. Счита, че приложените по делото писмени доказателства - молба във връзка с разпореждане на съда с приложение към нея данни за начислена ТЕ за имот с абонатен № *** за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., препис-извлечение от сметки за същия абонатен номер, не удостоверяват релевантни за спора факти, а именно не удостоверяват, че между ответника от една страна и дружеството-ищец от друга е възникнала твърдяната в исковата молба облигационно-правна връзка - че „*** действително е доставило до притежавания от него имот, в качеството му на купувач по търговска сделка — търговска продажба, процесното количество топлинна енергия на обща стойност 556,17 лв. (главница и лихви), като ответника е получил тази стока след отправено изрично предварително искане за нейното доставяне на процесния адрес, и се е задължил да плати на ищцовото дружество посочените в издадените от него фактури цена. Моли искът да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло размера на определената ТЕ по компоненти, а от там и паричния еквивалент на същата, по отношение на който е образувано и съдебното производството. Излага съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2, средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери; 3. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването, ал. 1 топлопреносното предприятие извършва настройка на абонатната станция чрез промяна на разхода на топлоносител с монтирания регулатор на налягането. Съгласно ал. 2 от посочения текст, настройката по ал. 1 съответства на действително инсталираната топлинна мощност на сградата. Лицето по чл. 139, ал.6 ЗЕ при изготвяне на изравнителната сметка описва ежегодно действително инсталираната мощност на сградата и предоставя информацията на топлопреносното дружество или доставчика на топлинна енергия. Съгласно ал. 3, мощността на абонатната станция може да се ограничава с технически средства в рамките на допустими технологични ограничения от топлопреносното предприятие при: 1. дългосрочно намаляване на топлопотреблението спрямо проектното; 2, доказано намаление на топлинната мощност на сградата вследствие предприети мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградата и/или реконструкция на вътрешните отоплителни инсталации; 3, искане на представител на етажната собственост след представяне на протокол е взето решение от общото събрание на етажната собственост по реда на Закона за управление на етажната собственост на управителя на асоциацията на клиентите по чл. 151, ал. 1 ЗЕ. Счита за съществено обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Както се установява от съдържанието на представените към исковата молба доказателства - допълнително писмо в отговор на съдебно разпореждане, ищецът твърди начисляване на ТЕ само за два от горепосочените елемента, а именно ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за отопление на имота. При това, съществено е, че топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал, 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС. Видно от представеното от ищеца писмо, съдържащо данни по пера за вид и стойност на начислена ТЕ за имота, общо заявената парична престация, дължима съобразно посоченото в заповедта за изпълнение, е сбор от сумите за начислената за периода 01.11.2013 г.-31.04.2016 г. ТЕ, отдадена от сградната инсталация - общо в размер на 255,53 лв., ТЕ за отопление общо в размер на 225,38 лв. и суми за услуга дялово разпределение в общ размер 6,36 лв. Същевременно, в същото писмо от страна на дружеството е заявено, че в имота няма монтирани отоплителни тела от вида водомер, индивидуален разпределителен уред и щранг-лира, за всеки от които е отбелязано по 0 бр. в имота. Посочените данни се съдържат и в допълнителното таблично приложение към писмото. В него отново са отразени сумите, начислени за доставена ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, но по месечни периоди в рамките на процесния тригодишен период. В допълнение към това обаче и в противоречие на първоначално заявеното в писмото относно брой и вид на отоплителни тела е посочено, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, са за действителен обем 139,55мЗ, като сумите за отопление са от уред без ИРУ - в баня с щранг-лира.