Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1964 от 30.11.2021, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 735/2021
Вид
Определение № 1964
Подписан
30.11.2021
В сила
09.03.2022
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.238 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 255, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 ал.1 · Наказателен кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1964/30.11.2021г. град Пазарджик, 30.11.2021 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК , в закрито съдебно заседание от тридесети ноември , две хиляда двадесет и първа година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия Попова адм.д № 735 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуален кодекс, във връзка с чл.238 ал.3 ЗМВР.Образувано е по жалба на Ц.К.Р.

ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** против медицинско удостоверение на ЦЕЛК при МИ на МВР № 87 / 3/17.05.2021 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа, че в акта от една страна , органът е посочил , че счупването на крайната фаланга на първи пръст / палеца на дясната ръка на жалбоподателя е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник , което е определено като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК . От друга страна обаче след подписите на издалите този акт имало саморъчно изписано заключение на експерт , че съгласно чл. 238 ЗМВР , обезщетение се превежда само за средна и тежка телесна повреда , каквото в случая не е налице. Твърди се , че в тази му част актът е нищожен поради лиса на компетентност , а също така , че самото удостоверение било издадено в нарушение на материалния закон, тъй като при неговото издаване не бил участвал лекар специалист. Моли се съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното съдебно удостоверение , респективно да бъде обявено за нищожно и преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне с изрични указания по прилагането и тълкуването на закона. Сочат се доказателства.

В срока за отговор ответникът- ЦЕЛК при Медицински институт-МВР, е депозирал писмено възражение по жалбата, в което поддържа , че жалбата е недопустима, предвид факта , че медицинското удостоверение е изцяло позитивно за жалбоподателя. Представят се документите към административната преписка.

Съдът след като взе предвид данните по настоящото дело , както изложените от страните доводи и възражения, намира, че подадената жалба против медицинско удостоверение № 87/3/17.05.2021 г. , издадено от Медицински институт на МВР- Централна експертна лекарска комисия е процесуално недопустима поради това, че с оспореното удостоверение на основание чл. 255, ал. 1 и 3 от ЗМВР е определена медико-биологична характеристика на телесна повреда, в следствие на претърпяна злополука от жалбоподателя. Установено е с акта, че същата съответства като квалификация на средна телесна повреда по смисъл на чл. 129 от НК и за жалбоподателят не е налице правен интерес от оспорване на така посочените факти и обстоятелства, отразени в процесното удостоверение, тъй като същите не засягат пряко и непосредствено неговите права и интереси.

Напротив - издаденото медицинско удостоверението представлява изцяло позитивен акт по отношение на жалбоподателя, като същият не оспорва установения със същото характер на средна телесна повреда. Атакуваното изявление в медицинското удостоверение, касаещо обстоятелства свързани с изплащане на обезщетение съгласно удостовереното от компетентния медицински орган, не е част от оспорения административен акт, доколкото представлява изписване на ръка от неустановено по делото лице на дата следваща издаването на този акт , което изявление по никакъв начин не променя обективираната в акта воля и направените констатации от медицинските лица. Доколко работодателят на жалбоподателя се е съобразил с тези констатации и дали жалбоподателят има право на обезщетение при безспорно констатирана средна телесна повреда – би могло да бъде предмет на друг правен спор , но не е въпрос който касае законосъобразността на изцяло позитивното за жалбоподателя медицинско удостоверение. Със същото се пораждат благоприятни за жалбоподателя права, ето защо за него не е налице правен интерес от оспорване на така посочените факти и обстоятелства, отразени в процесното удостоверение.

Затова съдът приема, че подадената жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК СЪДЪТ :

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 16.11.2021 г., с което е даден ход по същество на адв.д. № 735/2021 г. по описа на ПзАС , вместо което постановява :

ОСТАВЯ без разглеждане подадената жалба от Ц.К.Р.

ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** против медицинско удостоверение на ЦЕЛК при МИ на МВР № 87 / 3/17.05.2021 г. – като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 735/2021 г. по описа на Административен съд, Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/