Решение № 105 от 10.10.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Дряново, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100025 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 23.10.2024 г. депозирали заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата Р. Т. Х. В., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на попечителя си Н. С., за сумата 2 359,22 лева, от които 1 929,26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2021г. до м. 04.2023г.. ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до изплащане на вземането, 385,63 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 15.10.2024г., както и суми за дялово разпределение 35,05 лева главница за периода от м. 09.2021 г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 9,28 лева - лихва за периода от 15.11.2021г. до 15.10.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. След постъпило възражение от ответницата със съдействие на попечителя и указания на съда по ч. гр. дело № 413/2024г. по описа на Районен съд Дряново бил предявен настоящият иск.

В исковата молба се посочва, че ответницата Р. Т. Х. В., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на попечителя си Н. С., в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост 1

(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не била упражнила правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл.ЗЗ от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Заявяват, че ответницата използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не била погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имотът на 2 ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата Р. Т. Х. В., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на попечителя си Н. С., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер 2 359,22 лева, от които 1 929,26 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2021г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до изплащане на вземането, 385,63 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 15.10.2024г., както и суми за дялово разпределение 35,05 лева – главница за периода от м. 09.2021г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 9,28 лева - лихва за периода от 15.11.2021г. до 15.10.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В дадения от съда срок ответницата Р. Т. Х. В., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на попечителя си Н. С., не е депозирала писмен отговор. Във възражението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, направено по ч. гр. дело № 413/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново същата е заявила, че не живее на посочения адрес от 2006г. Била потребител на социални услуги – резидентен тип от 18 години.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на процесния адрес – "Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 413/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против длъжника Р. Т. Х. В., поставена под ограничено запрещение, действаща със съдействието на попечителя си, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 142/ 27.11.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 1929,26 лв. – главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, инсталация 4000375705, аб. № 80385, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 385,63 лв. – 3 лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024г., сумата 35,05 лв. – главница за дялово разпределение за същия топлоснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 9,28 лв. – лихва за периода от 15.11.2021г. до 15.10.2024г., както и сумата 47,18 лв. – платена държавна такса и сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2021г. до 04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес : гр. София, ***, инсталация 4000375705, аб.

№ 80385. Длъжникът не бил заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки, както и дължимата от него сума за дялово разпределение.

В дадения от съда срок ответницата, със съдействието на попечителя си, е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, в което посочва, че за периода, посочен в заповедта за изпълнение, не била пребивавала на адреса, тъй като ползва социални услуги от 18 години.

С разпореждане от 23.12.2024г. съдът е констатирал, че ответницата в дадения от съда срок е възразила срещу издадената заповед, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 1 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по отношение на длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 198, том II, дело № 680/ 1998г. на Софийски районен съд, видно от който ответницата е закупила недвижим имот, а именно : апартамент № ***, находящ се в гр. София, *** етаж със застроена площ от 67,42 кв. м. за сумата 3 000 000 лв.

От представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 16.09.2001 г. фирма „Техем сървисис“ ЕООД е била избрана от клиентите в сградата етажна собственост, в която се намира и имотът на ответницата за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от представения договор № 38/ 15.10.2000 г. етажната собственост е сключила договор с „Техем сървисиз“ ЕООД за извършване на доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода , включително издаване на общи и индивидуални сметки.

Представено е извлечение от сметка за абонат 4000375705, видно от което на абоната са начислени 1 964,31 лв. главница за периода от 30.09.2021г. до 30.09.2023г. и сумата 394,91 лв. – лихва или общо 2359,22 лв.

4

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес ж. к. *** се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Етажната собственост на адрес ж. к. *** e сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис" ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период 01.05.2021г. – 30.04.2023г. ответницата не е осигурила достъп на фирмата за ДР по време на годишния отчет. По време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се е ползвала топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 л на потребител за едно денонощие съгласно НТ чл. 69, ал. 2. Изготвяни са изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.

Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. В изравнителните сметки на ответницата, изготвени от „Техем сървисис“ ЕООД сумата от изравнителните сметки, подадени от ФДР, като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 213,49 лв. за доплащане.