Решение № 437 от 19.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно търговско дело № 20215001000858 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260363/12.08.2021 г. по т.д. № 675/2019 г. на ОС-П. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. А. А., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка А. М. А., против ЗД“Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. иск за осъждането на ответното дружество да му заплати сумата над 90 000 лв. до 450 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на следните травматични увреди и настъпили усложнения: тежка черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза; остра уринална инфекция; левострана хемипареза 1 степен за ръката и 2 степен за крака; травматична епилепсия; хронично посттравматично главоболие; деменция, изразяваща се в забавяне процеса на интелектуалното развитие и когнитивните функции, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се на 06.03.2019г. в с. Т., област П., причинено от А.Д.И., при управление на лек автомобил „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг.

№*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 1

08.04.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която И. А. А., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка А. М. А., е осъден да заплати на „Д.-О.з.“ЕАД-гр. С. разноски по съразмерност 7 528 лв.

Жалбоподателят И. А. А., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка А. М. А., ищец в производството пред окръжния съд, моли да бъде отменено по изложените в подадената от него на 7.09.2021 г. въззивна жалба съображения решението в посочените негови части, като предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен в пълния предявен размер 450 000 лв. ведно с лихви и разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 5.08.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. да му заплати сумата 300 000 лв. (впоследствие, в хода на производството размерът е увеличен на 450 000 лв.) като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 6.03.2019 г. по вина на водача А.Д.И. при управлението от него на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 6.03.2019 г. до окончателното й изплащане. По негово искане са събрани нови доказателства във въззивното производство – приети са две заключения на съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, прието е заключение на комплексна САТЕ и СМЕ и е приложено НОХД. Претендира се за присъждане на разноски при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА. Заявено е възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение с искане то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответникът по въззивната жалба “Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., ответник в производството пред окръжния съд, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 28.09.2021 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като 2 неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 6.03.2019 г. е настъпило ПТП с участието на автомобил „Сеат Кордоба“, управляван от А.Д.И., при което е пострадал като пешеходец ищецът И. А. А.. Не се спори между страните, видно е и от представения в копие от ищеца в хода на производството пред окръжния съд протокол от съдебно заседание на 18.06.2021 г. по НОХД № 336/2021 г. на РС-А., което НОХД бе и приложено в цялост в хода на производството пред апелативния съд, че по наказателното дело е одобрено споразумение, съгласно което виновен за това ПТП водач е А.Д.И., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост телесни повреди на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил А. И.ов е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 27.05.2019 г. е отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, представено в копие от ответното дружество с отговора на исковата молба. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба в съда 5.08.2019 г. ответното застрахователно дружество не е изплатило на ищеца сума като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 5.08.2019 г. искова молба, е, че в резултат на настъпилото на 6.03.2019 г. по вина на водача А. И.

ПТП са му причинени като пешеходец телесни увреждания, посочени в исковата молба. Ищецът твърди, че състоянието му продължава да тежко увредено и че се нужда е постоянни грижи, както и че провежда рехабилитация. Твърди, че пътният инцидент му е причинил внезапно увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди, че е изпаднал в състояние на кома за продължителен период от време, бил е напълно 3 обездвижен, като все още не е възстановено нормалното движение на крайниците му, извършва само ограничени движения, ограничена е възможността му за свободни движения поради травматичните увреди в областта на таза. Твърди, че изпитва болезненост и дискомфорт в областта на травмите, което налага освен другата терапия и такава с болкоуспокояващи и сънотворни. Твърди, че множеството травматични увреди в главата му причиняват постоянен дискомфорт и силни болки. Твърди, че уврежданията на централната нервна система и фрактурите на черепа сериозно са ограничили нормалното му развитие. Твърди, че развива епилепсия след травмата на главата и че прави гърчове понякога. Твърди, че се налага близките му и специализиран медицински персонал да се грижат за него и да му помагат в ежедневните дейности, че е некомуникатилен и неориентиран.

Твърди, че множеството хематоми по тялото му създават допълнителен дискомфорт и болки, че изпитва трудности при дишане и дълго време е поставен на изкуствено дишане, че е невъзможно да застане в седнало положение и да ходи самостоятелно. Твърди, че в живота му са настъпили огромни промени, че на възраст от едва 6 години той е безвръзвратно и сериозно увреден, че не се знае в каква степен ще се възстанови и дали въобще ще се възстанови, че има опасност да остане инвалид за цял живот, че все още няма яснота в каква степен са засегнати функциите на мозъка и дали състоянието му е лечимо, че към момента той все още страда от болки и се нуждае от постоянна медицинска грижа, а лечението му не е приключило.

Затова претендира за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 300 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 6.03.2019 г.

Размерът на претенцията е увеличен от ищеца на 450 000 лв. с негово искане, заявено в съдебното заседание на окръжния съд на 17.05.2021 г., като изменението на иска е допуснато от съда с определение, постановено в същото съдебно заседание.

С подадения на 25.10.2019 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение не кореспондира с действително претърпените вреди и че е завишен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като като пешеходец е извършил пресичане на пътното платно при едновременно нарушение на разпоредбите на чл. 113 и на чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП, предприел е внезапно пресичане на 4 пътното платно, той като малолетно лице е оставен без задължително изискуемия надзор от страна на неговите родители.

С подадената на 27.11.2019 г. допълнително искова молба се твърди, че размерът на претенцията не е завишен. Твърди се и че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.

С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа заявеното вече становище.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. При определянето на размера на обезщетението съдът съобразява, че ищецът е претърпял травматични увреждания, вследствие на което са настъпили усложнения, а именно тежка черепно-мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза, имал е остра уринална инфекция, към момента вследствие на мозъчната контузия е налице остатъчна лека пареза на долен ляв и горен ляв крайник, диагностицирана е травматична епилепсия, хронично посттравматично главоболие, има данни за забавяне в процеса на интелектуалното развитие и когнитивните функции, за деменция, изразяваща се в паметови нарушения и нарушена когниция, бил е в коматозно състояние в продължение приблизително на около две седмици, която продължителност сама по себе си не оказва влияние върху последващи неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Съдът отчита, че към момента движенията в засегнатите крайници е възстановено, ищецът може без ограничения да се движи и обслужва сам в ежедневието си, парезата е остатъчна и в лека степен, налице е намалена сила в крайниците (ляв крак и лява ръка), ръката може да бъде изпълзвана за нормални ежедневни нужди, с намалена сила и в непълен обем, доколкото е нарушена фината моторика. Съдът отчита и че към момента епилепсията е в клинична ремисия, ищецът е имал само два епилептични припадъци при първоначалния му престой в болницата непосредствено след ПТП, които са овладени медикаментозно. Съдът отчита още, че наличните епилетиформени промени в ЕЕГ на ищеца вероятно се дължат на спряно от майката на ищеца предписано медикаментозно лечение (прием на депакин). Съдът преценява, че възрастта на ищеца е положителен фактор в бъдещите прогнози с оглед становището на вещите лица от СМЕ, че е много вероятно епилепсията и посттравматичното главоболие да отзвучат 5 по време на пубертета. Относно данните за забавяне в интелектуалното развитие на ищеца съдът отчита, че такива са налице, но според вещото лице д-р С. няма как да се отговори категорично, че нарушените когнитивни функции са резултат от травмата, тъй като не разполага с данни по отношение на обективното състояние на ищеца преди процесното ПТП. Съдът приема, че не е установено ищецът да страда от хроничен синузит, който да е вследствие на черепно-мозъчната травма. Съдът отчита, че травматичните увреждания на таза са довели до трайно затруднение на движенията на долните крайници и снагата за период от 20 дни, като към момента ищецът е напълно възстановен и не са налице усложнения от тези травми. Съдът отчита и че е излекувана уриналната инфекция без да са налице негативни последици за ищеца, както и че гръдната травма също е преминала без усложнения в рамките на 10 дни, както и че не се установява ищецът да е имал хемоторакс. Съдът приема, че болките и страданията от претърпените травматични увреждания са били със силен интензитет в началния момент след инцидента, като в пода на провежданото лечение са намалявали по интензитет, както и че докато ищецът е бил кома той е бил седиран и затова тези усещания са били притъпени. Съдът преценява, че не се установява ищецът да е търпял болки и страдания като интензитет и продължителност над обичайните за този вид травматични увреждания. Затова съдът преценява, че справедливото обезщетение за ищеца е в размер на 180 000 лв. Съдът намира за основателно заявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат. Съдът преценява, че е налице принос на ищеца, тъй като от приетата по делото АТЕ се установява, че ищецът е предприел с бързо бягане внезапно навлизане на пътното платно, непосредствено близо пред движения се по пътното платно лек автомобил, като в тази хипотеза и с установената скорост на автомобила водачът не е имал техническата възможност да спре. Съдът отчита, че ищецът към момента на удара се е намирал на пътното платно за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия автомобил, което съгласно заключението на САТЕ е основната причина от техническа гледна точка за ПТП, като с поведението си ищецът е нарушил едновременно разпоредбите на чл. 113 и чл.114,т.1 от ЗДвП. Съдът преценява, че е налице съпричиняване в размер на 50%, поради което определеното обезщетение следва да бъде намалено до размер от 90 000 лв., която сума 6 присъжда на ищеца и отхвърля иска до пълния предявен размер от 450 000 лв.

Разпечатката съдържа 25 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/143c15be-50ab-41c0-a7ec-724f2a4cbf14