Решение № 420 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000411 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №1698/12.05.2023 г. от “Д. З.” АД, ЕИК *********, бул. "Кн А. Д." № **, гр. С., п. к. **** против Решение № 17/13.04.2023 г. по т.д. № 96/2021г. по описа на Окръжен съд-КърджА., в частта му, с която се осъжда ЗД „Д. З.“ АД да заплати на Ю. А. М., с ЕГН **********, от гр.М., ул. "З. С." № ** и на Ш. А. А., с ЕГН **********, от гр.М., ул. "З. С." № **, по 112 500 лв., представляващи обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им Д. Ю. А., настъпила в резултат на ПТП на 29.05.2021 г. с лек автомобил марка и модел „М. * ***“ с рег. № ** **** **, на път в гр. С. по бул. "К. О." с посока на движение от ул. „О. п.“ към бул. „А. Л.“ в района на около 50 метра след дом № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закони и допуснати съществени процесуални нарушения, като излага конкретни и подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното, се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и вместо това да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищците искове.

Съдът намира, че въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от 1 надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. Със същата не са направени доказателствени искания.

В законния срок, от ищците Ю. А. М. и на Ш. А. А. е подаден отговор с вх.

№2358/28.06.2023г. по въззивната жалба на “Д. З.” АД, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от ищците Ю. А. М. и на Ш. А. А. с въззивна жалба вх.№1702/12.05.2023г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер по всеки иск от 112 500 лв, до пълния предявен размер от 150000 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника сума в общ размер на 256 лева разноски по делото.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е неправилност, незаконосъобразно, необоснованост, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за което са наведени конкретни аргументи.

Направено е искане да бъде отменено Решение № 17 от 13.04.2023 г., постановено по търг. дело № 96/2021 г., по описа на ОС - КърджА., в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от ищците Ю. М. А., с ЕГН: ********** и Ш. А. А., с ЕГН:

**********, за разликата над уважения размер от по 112 500 лева, до претендирания размер от по 150 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника сума в общ размер на 256 лева разноски поделото, вместо което исковете им да бъдат уважени до пълния предявен размер от по 150 000 лв за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане. С жалбата не са направени доказателствени искания.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор вх.№2294/26.06.2023г. от “Д.

З.” АД, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

От третото лице – помагач на ответника ЗД „Д. З.” АД Р. Л. П. не e подаден отговор по никоя от жалбите.

След преценка на материА.те по делото и развитите в жалбите доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.

Предмет на делото са предявени срещу ЗД„Д. З.“ АД, ЕИК:*********, със седА.ще и 2 адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район О., бул. „Кн. А. Д“ № ** обективно съединени искове с правна квА.фикация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждането му да заплати на Ю. А. М., с ЕГН:********** и Ш. А. А., с ЕГН: **********, двамата с адрес гр.М., ул. "З.

С." № **, по 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря им Д. Ю. А., настъпила в резултат на ПТП на 29.05.2021 г. с лек автомобил „М. * ***“, с рег. № ** **** **, на път в гр. С., по бул. „К. О.“, с посока на движение от ул. „О. п.“, към бул. „А. Л.“, в района на около 50 метра след дом № ***, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 13.08.2021 г., до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба на“Д. З.” АД не се оспорва, а и се установява от събраните доказателства, че на 29.05.2021 г., в гр. С., по бул. „К. О.“, с посока на движение от ул. „О. п.“ към бул. „А. Л.“, в района на около 50 метра след дом № ***, лек автомобил марка и модел „М. * ***“, с рег. № ** **** **, управляван от водача Р. Л. П. участва в пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което блъска пешеходеца Д. Ю. А., дъщеря на ищците, която загива вследствие получените при ПТП травми. Фактът на настъпването на ПТП и участниците в него е удостоверен в съставения от органите на МВР констативен протокол № ***/*********г. относно ПТП, посетено от полицейски инспектор Т. Т., дежурен ТП**-* "П*"-****, настъпило на 29.05.21г. около 16,50ч в С., на бул.К. О., в района на кръстовище с ул.Б. и. (на около 50 м след дом ***, между лек автомобил „М. * ***“, с рег.

№ ** **** **, управляван от водача Р. Л. П.. Касае се за официален свидетелстващ документ по см. на чл.179 ГПК, който има материална доказателствена сила за изявленията пред съставителя му и за извършените от него и пред него действия. В случая, това се отнася до местоположението на ПТП, участниците в него, установени при пристигане на органите на МВР, както и обективираните в протокола констатации на съставителя за свързани с ПТП факти, възприети непосредствено от него на местопроизшествието – видим матерални щети, пострадА. и починА. лица. Доколкото ПТП не се е осъществило пред съставителя на протокола, последният няма материална доказателствена сила относно посочените в него „обстоятелства и причини за ПТП“.

Както се посочи по-горе, в жалбата на ответника, а също и в тази на ищците няма възражения по въпроса относно фактите на настъпването на процесното ПТП на посочените в ИМ дата, час, местоположение и участници, както и че при същото е загинала вследствие получените травми (открита черепно-мозъчна травма) Д. Ю. А., дъщеря на ищците, който факт се установява и от представените съобщение за смърт №***/********г. от УМБАЛ“А.“, както и препис-извлечение от акт за смърт №****/********г. на О. М..

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че към датата на ПТП, за лекия автомобил „М. * ***“, с рег. № ** **** **, собственост и управляван от водача Р. Л.

П., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Д. З.“АД. Установява се също, че застрахователят е бил сезиран от ищците с писмена застрахователна претенция с вх.№**********/********г. за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ, но без по същата да е изплатено обезщетение или да е постановен отказ в 3 срока по чл.496 КЗ, поради което и предявените искове по чл. 432 КЗ са допустими, с оглед нормата на чл.498, ал.3 КЗ.

На основание чл.269 ГПК, съдът съобрази, че във въззивната жалба на Д. З. АД са направени оплакванията срещу правилността на първоинстанционното решение по въпросите относно отговорността за настъпване на събитието, размера на приноса на пострадА.я пешеходец за настъпване на ПТП и вредите, които търпи и справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Относно отговорността за настъпването на ПТП и приноса на пострадА.я пешеходец за настъпване, в жалбата на „Д. З.“ АД се поддържа, че пострадА.ят носи основната отговорност за настъпилото ПТП, както и че водачът не е осъществил противоправно поведение, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП и което да е в пряка причинноследствена връзка с вредоносния резултат от същото. В тази връзка, се посочва, че пострадалото лице, в разрез с правилата за движение по пътищата, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка, без да отдава достатъчно внимание, като участник в движението (да се огледа, да предостави възможност на другите участници в движението да възприемат намерението му за пресичане на пътното платно, макар и на неразрешено за това място), е предприело неправомерно пресичане на пътното платно, на неразрешено за това място, като е навлязло на пътното платно изненадващо за останА.те участници в движението, от затревена площ, по която изобщо не трябва да се движат пешеходци, бягайки хаотично в опасната зона на управляваното от водача П. МПС. Твърди се също, че последният е управлявал МПС със скорост от около 35 - 40 км/ч., като не се установяват предпоставки (заледено пътно платно, намалена видимост и т. н.), които да са налагА. управление с по-ниска скорост. В тази връзка, се поддържа, че водачите нямат задължение да предполагат неправомерно поведение от останА.те участници в движението и да съобразяват поведението си с тези предположения, а в конкретния случай, водачът на МПС не е бил длъжен да предполага, че от затревената площ, изненадващо и на бегом, ще навлезе на пътното платно пешеходец, който наред с това и ще се движи хаотично, с непредвидима траектория. Посочва се, че водачът е имал изключително кратко време за реакция (части от секундата) и предприетата от последния маневра е била спасителна. Излагат се съображения, че инстинктивните човешки реакции (в случая, целящи самосъхранение) са сложни безусловни рефлекси, които не се базират на когнитивен (мисловен) процес. С оглед горното и предвид обстоятелствата и механизма на настъпване на процесното ПТП, счита, че степента на адекватност на инстинктивната животоспасителна реакция на водача, не следва да бъде водещият критерии за определяне отговорността за настъпване на събитието.

По отношение справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, от застрахователя се оспорва, че размерите на присъдените на ищците обезщетения от по 150 000 лв са силно завишени и не отговарят на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.

Във въззивната жалба на ищците се възразява, че неправилно първоинстанционният 4 съд е намА.л следващите се на ищците обезщетения, като е приел за доказано въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с 25 % и конкретно, че същата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, нарушавайки разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, която задължава пешеходците при пресичане на пътно платно да преминат през пешеходна пътека и е навлязла внезапно на платното за движение, с което е нарушила чл. 114, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния случай, пострадалата Д. Ю. А. навлязла на пътното платно с единствената цел да избяга и да се спаси от нападналата я глутница кучета. Ето защо, според ищците, пострадалата е нямала възможност да спре и да изчака преминаването на лекия автомобил, тъй като това би означавало да спре и да се остави да бъде нахапана и/или изядена от глутницата кучета.