Решение № 15023 от 27.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39978/2025
- Вид
- Решение № 15023
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 5, изр. 1 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
РЕШЕНИЕ
№ 15023 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20251110139978 по описа за 2025 година
С искова молба, ведно с молба-уточнение от 01.09.2025 г., В. И. К. и Е. Н.
Н. предявяват положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу С. Б. К. и Е. С. К. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 25.08.2021 г., находящ се в ***********.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижимия имот, на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том 1, рег. 3830, дело 104/2008 г. на Нотариус рег. № 199 на НК- вписан в СВ с вх. рег. № 23011, акт 72, том LV, дело 15218/08.04.2008 г., № парт. книга 387470 от 04.08.2008 г., в режим на съпружеска имуществена общност, който е бил притежание на С.П..
Последната придобива след решение №5255 от 17.05.2006 г. по адм. д.
№5840/2005 г. на ВАС, съгласно което е признато право на обезщетение на С.П. по реда на чл. 2, ал. 5, изр. 1 от ЗОСОИ чрез реално връщане на отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот: празно дворно място с площ от 400 кв. м, попадащо в УПИ XVII-21, кв. 297, по плана на гр. София, м. Ц. (стара м. „Е.г.“). При подготовка на документи за урегулиране на имота установили, че е налице вписване, съгласно което по силата на правна сделка - дарение на недвижим имот, С. Б. К. е дарил на втория Е. С. К. 35% идеални части от процесния ПИ№**********, обективирана в Нотариален акт № 197, том V, рег. № 11978, дело №903/19.10.2022 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, № 065 на НК вписан в СВ, дв. вх. регистър 77650 от 19.10.2022 г., Акт № 184, том CXCIV, дело № 59481/2022 г., имотна партида 788168. От предметното съдържание на този нотариален акт установили, че прехвърлителната сделка касае прехвърляне на 3,66 % ид. ч. от 35% от дворно място, върху което е построена сградата (предмет на сделката), заснето като Поземлен имот с идентификатор ********** и Поземлен имот с идентификатор ***********, което по отношение на техния имот представлява продажба на чужда вещ и не произвежда правно действие.
1
Това е така, доколкото към момента на извършване на Нотариалния акт от 2022 г. ищците са били собственици на целия ПИ идентификатор ********** на валидно, неоспорено, вписано и противопоставимо правно основание — Нотариалния акт от 2008 г. Ответниците били уведомени и поканени да се извърши поправка на нот. акт, доколкото е описан грешно имота, но не било сторено. Ищците намират, че е налице колизия на правото на собственост и не е налице основание, на което ответниците да се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор №**********.
Ответната страна оспорва иска с доводи, че С. Б. К. е придобил самостоятелен обект в сграда е идентификатор **********, ведно с 3.66% идеални части от 35% от дворното място, в което е построена сградата по наследство от С.М.А. и Г.С.А., а те по силата на Нотариален акт №62, том 8, дело 1356 от 1972, по описа на І нотариус при Софийски районен съд. Апартаментът бил построен от ЖСК „Р.“, находяща се на стар административен адрес ********* (предишен „бул. Д.Б."). Сочи, че ЖСК „Р.“ е придобила правото на собственост на 35% идеални части от поземления имот, съгласно Нотариален акт №103, том 29, дело 5213 от 24.11.1965г., по описа на I нотариус при Софийски народен съд. Правата се прехвърлени последно на отв. Е. К. или е станал собственик на 3,66% ид. ч. от 35% от дворното място, върху което е построена сградата, а именно: парцел XVII от кв. 297 по плана на Столицата, м. „Е.г.“, с обща площ от 796 кв. м., с адрес: гр. София, бул. „Д.Б.“ №24 (сега „бул. М.
№24“), което попада изцяло и образува ПИ с идент. **********. Сочи, че по реда на ЗОСОИ е възстановен имота по решението на ВАС на праводателя на ищците – С.П.Г. в качеството й наследник на С.В.П., както и че представлява част и попада изцяло в дворно място, цялото от 805 кв. м - парцел XVII-21 от кв. 297 по плана на гр. София, местност "Е.г.", съгласно действащия тогава РП. С.В.П. придобила посоченото дворно място с площ от 805 кв. м. от своя съпруг Т.П. по силата на нотариално завещание с нотариално дело №3559/1942г. по описа на II нотариус на СНС. Той придобил имота по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №44, том VI, регистър 1086, дело №992 от 1930г. по описа на Нотариус К.Н.. ЖСК „Р.“ именно от нея придобива правото на собственост на 35% идеални части от поземления имот, съгласно Нотариален акт №103, том 29, дело 5213 от 24.11.1965г., по описа на I нотариус при Софийски народен съд. Поддържат, че праводателя на ищците – С.П.Г. не е била едноличен собственик на процесния имот, а решението по адм. д. №5840/2005г. на ВАС не обвързва ответниците. Върху дворното място нямало съсобственост между държавата и ЖСК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №110, т. I, рег. №3830, дело №104/08.04.2008 г. на Нотариус с рег. №199 на НК се установява, че С.П.
(Г.) продава на В. И. К. поземлен имот, находящ се в гр. София, р-н „К.с.“, бул.
„М.“ №24, с площ по скица 400 кв.м, съставляващ ПИ с пл. №29 в кв. 297 по плана на гр. София, м. „Е.г.“, който е включен и участва в УПИ-парцел XVII-21, целият с площ от 796 кв.м. При продажбата са представени Нотариален акт №44 по дело №992/09.03.1930 г. на I Нотариус при СОС, Записка за вписване акт №187, т.5 от 24.03.1930, парт.кн. т.№120, стр. 17, на III Нотариус при СОС, препис от саморъчно завещание на Тодор Хр. Пиперевски по н.д. №3559/1942 г. на Нотариус при СОС, АДС №V-3012/14.10.1949 г. на СГНС, Решение №5255/17.05.2006 г. по адм. д. №5840/2005г . на ВАС.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, т. V, рег. №11978, 2 дело №903/19.10.2022 г. на Нотариус с рег. №65 на НК се установява, че С. Б. К. дарява на сина си Е. С. К. недвижим имот, придобит по наследство – самостоятелен обект в сграда с идент. №********** по КК и КР на гр. София с адрес: гр. София, р-н „К.с.“, бул. „М.“ №24, ет.2, ап.1, който се намира в сграда №**********, разположена в поземлени имоти №*********** и №**********, ведно с мазе №11 и 3,66 % ид.ч. от общите части на сградата и 3,66 % ид.ч. от 35 % от дворното място, което е заснето като ПИ№*********** и №**********, и от отстъпеното право на строеж за останалата част от дворното място.
От удостоверение за наследници изх. №4648/17.12.2014 г. на СО се установява, че Г.С.А. е починал на 08.12.2014 г., оставил е съпруга С. С.М.А. и син – отв. С. Б. К.. Видно от удостоверение за наследници изх. №УГ0111256/24.11.2021 г. на СО С.М.А. е починала на 10.11.2021 г. и оставила единствен наследник по закон син – отв. С. Б. К..
От Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху място на кооперацията и с право на строеж върху държавно и частно место №62/20.03.1972 г., т. VIII, дело 1356/1972г. на I Нотариус при СРС, се установява, че Г.С.А. и С.М.А. (предишно фамилно име С.) са признати за собственици на ап. №1, ведно с мазе №11 и 3,66 % ид.ч. от общите части на сградата, от собственото дворно място и от отстъпеното право на строеж, което жилище е техен дял от новопостроената жилищна сграда на девет етажа от ЖСК „Р.“София, а същата се намира в дворно място на бул. „Д.Б.“ №24, сега бул. „М.“ №24. ЖСК „Р.“-София притежава 35 % ид.ч. от дворното място, 62 % ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място и 3 % от правото на строеж върху частно дворно място, цялото място с площ 796 кв.м (по нот. акт-800 кв.м, а по скица 805 кв.м.) и съставляващо парцел XVII -21 от кв. 297 по плана на гр.София,м. „Е.г.“.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №103, дело №5213 от 24.11.1965 г. на I Нотариус при СНС се установява, че С.В.П., Г.С.А., С.Р.С. и още 11 физически лица, от една страна, и от друга - Жилищно-строителна кооперация „Р.“ са сключили договор, съгласно който С.В.П., Г.С.А., С.Р.С. и др. продават на ЖСК собствения недвижим имот –апартамент-етаж от къща в гр.
София, бул. Д. Б. 24, партер, с площ от 143 кв.м, с 35 % ид.ч. от общите части на къщата и 35 % ид.ч. от дворното място, който имот е част от етажна собственост на двуетажна къща, застроен върху парцел XVII от кв. 297 по плана на гр.София,м. „Е.г.“, с площ 796 кв.м, и праводателите –членове на ЖСК ще участват в бъдещия строеж на жилищна сграда, която ще се изгради върху продаваемия недвижим имот.
Не се спори, че с Акт за завземане на недвижим имот за държавен №2560 (нов 3012) от 14.10.1949 г. по реда на ЗОЕГПНС (отм.) е отнет от С. Т. П. – ет. II от двуетажна постройка, заедно с приспадащите се ид.ч. от мястото и общи части от сградата; и вътрешна двуетажна постройка от 130 кв.м., а видно от допълнително решение №1727/30.08.1950 г. на Комисия по чл.11 от ЗОГПНИ (отм.) за отчуждената част следващия се дял от общите части на целия имот – сграда и място е определен на 62 % ид.ч.
Съгласно Решение №5255/17.05.2006 г. по адм. дело №5840/2005 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 17.05.2006 г., е отменен отказа на областния управител и признато право на обезщетение на С.П. по реда на чл. 2, ал. 5, изр. 1 от ЗОСОИ чрез реално връщане на следните части от отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот: празно дворно място с площ от 400 кв. м, попадащо в УПИ ХVІІ-21, кв. 297 по плана на гр. София, м. "Ц." (стара м. "Е.г."), бул. "М." № 24, обозначено с буквите АБВГДЕЖ от скица № 3, оцветена с червено, към заключението на вещото лице и представляваща неразделна част от решението.
От съдебна техническа експертиза се установява, че празно дворно място 3 с площ от 400 кв. м, попадащо в УПИ XVII-21, кв. 297 по плана на гр. София, м.
„Ц.“ (стара м. „Е.г.“), бул. М. №24, обозначено с буквите АБВГДЕЖ от скица № 3, оцветена с червено, към заключението на вещото лице и представляваща неразделна част от Решение №5255/17.05.2006 г. на ВАС е идентично с ПИ с идентификатор ********** по КК и КР на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед №РД-18- 50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „К.с.“, бул. „М.“ № 24.
Правна последица от позитивното решение на ВАС е, че ищците като правоприемници на С.П. се легитимират като изключителни собственици на ПИ с идентификатор ********** по КК и КР на гр. София. Според чл. 177, ал.1, изр.
2 от АПК, след осъществен пряк съдебен контрол, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие, както спрямо страните, така и спрямо всички. Ето защо съдът намира, че силата на присъдено нещо следва да се зачете и по отношение на спорния Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат правона съдебни разноски за сумата общо 453,18 евро за платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. К., с
ЕГН:**********, и Е. С. К., с ЕГН:**********, че В. И. К., с ЕГН:**********, и Е. Н. Н., с ЕГН:**********, са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-1850/20.06.2016 г. на ИД АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 25.08.2021 г., находящ се в ***********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. К., с ЕГН:**********, и Е. С. К., с ЕГН:**********, да заплатят на В. И. К., с ЕГН:**********, и Е. Н. Н., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 453,18 евро – съдебни разноски.