Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 04.08.2025, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 207/2025
Вид
Решение № 182
Подписан
04.08.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22-23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. ЛЕВСКИ, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № MAX_300835647 от 09.02.2023г.; и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1438,24 лв., представляваща недължимо платени суми по Договора за кредит, със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

В РС–Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощник адв. С. С. Т., срещу "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите Б. К. Б. и С.И.Г..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил с ответното дружество на 09.02.2023 година договор за кредит с номер MAX_300835647 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 1300 лева. Б. Н. не разполагал с копие от този договор или други документи свързани с него (погасителен план, СЕФ и др.), като ответното дружество отказвало да му ги предостави.

В договора се предвиждало заплащането на допълнителни услуги за „бързо разглеждане” и „експресно обслужване”, които значително оскъпявали кредита, с цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същите не били включени при изчисляването на ГПР. Ищецът твърди, че е погасил задължението си по процесния договор чрез заплащането на следните суми: на 24.03.2023 – 300 лв.; на 20.04.2023 – 196 лв.; на 07.06.2023 – 250 лв.;

1 на 28.06.2023 – 250 лв.; на 07.08.2023 – 260 лв.; на 04.09.2023 – 250 лв.; на 17.10.2023 – 240 лв.; на 10.11.2023 – 240 лв.; на 13.12.2023 – 250 лв.; на 21.12.2023 – 250 лв. и на 29.12.2023 – 252,24 лв. – чрез рефинансиране с кредит № 300864221. Общата сума, която Б. М. Н. заплатил по договор за кредит с номер MAX_300835647 от 09.02.2023 година била 2738,24 лева.

Счита процесния договор за недействителен по изложените съображения.

Твърди, че в случая сключеният договор за кредит с номер MAX_300835647 от 09.02.2023 година по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. Кредитополучателят бил потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Посочва, че според разпоредбата на чл.

22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузите, предвиждащи заплащането на такса за бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита в ГПР. Посочва, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; че съобразно §1, т.1 ДРЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита. Счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, като тези допълнителени разходи за такси за Бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита не било ясно как се отразяват на общия размер на ГПР. В исковата молба се твърди, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и водело до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.

Ищецът посочва, че начислените в договора такси за Бързото 2 разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10а, ал.2 ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива било в противоречие със закона и били недължими от кредитополучателя.

Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави. В конкретния случай, според общите условия Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит.

Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и давала възможност искането за кредит се разглежда от Кредитора в срок до 2 часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ищеца е налице изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК - услуга, която е извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане следвало да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те били част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не можели да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правел някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Прави извод, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което се явявала нищожна. Твърди, че възнаграждението за бързо разглеждане на документи в случая представлявало възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Същото се отнасяло и за таксата за Експресно обслужване на кредита. Тя представлявала такса по управлението на кредита и начисляването й противоречало на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което тези такси съставлявали разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че таксите за Бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита са включени при формирането на вноската съгласно погасителния план, което доказвало нейната задължителност.

Твърди, че общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, посочени в договора, включително 3 задължението за заплащане на таксите за Бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита. Плащането на тази сума не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че било включено в общия дълг. По същия начин не било отразено и заплащането на таксата за удължаване на срока, като по този начин било нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Счита, че вземанията за Бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита представляват скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставлявали разход по кредита и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Счита, че с уговарянето на процесните клаузи се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следвало да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР - недействителност на договора и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК (Решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на СГС и др.).

Позовава се на постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22.

Искането е съдът да постанови решение, по силата, на което:

- Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителен сключения между ищеца и ответника договор за кредит с номер MAX_300835647 от 09.02.2023 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора;

- Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 З ЗД, "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, да заплати на Б. М. Н., с ЕГН ********** сумата от 1438,24 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит с номер MAX_300835647 от 09.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

Претендира направените разноски по делото по банкова сметка за получаване на присъдените суми - IBAN: ****, чрез адв. С. С. Т. – пълномощник на ищеца.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Становището на ответника е, че всички твърдения изложени от ищеца не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

Твърди че с клаузите за „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ не се накърняват добрите нрави и те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и 4 сигурността на клиентите.

Навежда аргументи, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации не били етични, а правни принципи, скрепени с правни норми и евентуалното им противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика.

Счита твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикалял законът, било неоснователно. Изискването на чл.11. т.10 от ЗПК да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР) било сторено в договора.