Решение № 556 от 25.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Благоевград, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200501191 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Община Благоевград обжалва разпореждането от 07.10.2024 г., постановено по изпълнително дело № 1163 от 2024 г. на ЧСИ Б В, с което се отказва прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, намаляване на размера на възнаграждението на адвоката на взискателя и намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се твърди, че атакуваният акт на ЧСИ е незаконосъобразен. Развиват се подробни съображения в такава насока. Моли се за неговата отмяна и уважаване на исканията на общината за прекратяване на изпълнението и редуциране на адвокатския хонорар и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят, чрез адвоката си, е депозирал становище, в което излага доводи за неоснователност на жалбата и желае нейното оставяне без уважение.

Представени са мотиви от ЧСИ, в които законосъобразност на атакуваното разпореждане.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Жалбата е редовна и допустима.

1 се изтъкват аргументи за

След като се запозна с материалите от принудителното изпълнение, Окръжният съд констатира, че жалбата се явява частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди неговото образуване. Такава позиция се застъпва и в модерната правна доктрина - „Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес.

Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2023 г., стр. 211. В случая е установено по несъмнен начин и с надлежно писмено доказателство /платежно нареждане от 24.09.2024 г./, че общината е превела сумата по изпълнителния лист по сметка на ЧСИ след образуването на изпълнителното дело и след получаването на поканата за доброволно изпълнение, поради което отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителния процес е съобразен със закона и не следва да бъде отменян.

Според нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или са отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна. Тя е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че като не изпълнява доброволно задължението си, длъжникът става причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам - и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски трябва да са във връзка с изпълнението и да са необходими за принудителното реализиране на вземането. Съдебната практика е константна в това отношение и е обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Димитър Димитров, Определение № 72 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик В.ев, Определение № 171 от 5.02.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 6473/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, и др.

Общината твърди, че не е дала повод за завеждане на конкретното изпълнително дело, но това не се подкрепя от материалите по същото. Липсват данни за 2 злоупотреба с права от страна на кредитора. Не са ангажирани доказателства за това, че подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело следва получаването на писмата, изпратени от общината до взискателя и неговия адвокат.

Освен това трябва да се има предвид, че въпросните писма съдържат само лаконична и най-обща информация за намерението на длъжника доброволно да плати дълга си, но не обвързват това с конкретни действия, срокове и параметри, така че те не могат да бъдат приети за извинителна причина, която да освободи общината от отговорност.

Взискателят е направил разноски за адвокат, възлизащи общо на 400 лева и включващи 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 200 лева за представителство по него. Съдът счита, че същите са прекомерни и трябва да бъдат редуцирани. Съобразно решението на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, Наредба № 1/2004 г., с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи и националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Като отчете фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително дело, както и извършените действия по него от адвоката, упълномощен да представлява взискателя, настоящият съдебен състав намира за справедливи възнаграждения от 50 лева за образуването и 50 лева за воденето на процеса по принудителното изпълнение, т. е. общо 100 лева. Тук следва да се открои фактът, че молбата за иницииране на изпълнителната процедура е изключително лаконична, състои се от само 3 абзаца и с нея се иска прилагането на един-единствен изпълнителен способ. Трябва да се подчертае и обстоятелството, че действия от адвоката извън подаването на тази молба не са предприемани. Усилията, положени от същия, не съответстват на сумата, вписана в ДПЗС. Нейното намаляване ще се отрази на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която следва да бъде фиксирана на 237,50 лв. с ДДС.

Разноски за настоящото съдебно производство няма да се присъждат. В процедурата по реда на чл. 435 от ГПК, предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им/ е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и 81 от ГПК, в случая е неприложим.

3

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.

Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О. Б, БУЛСТАТ ***, гр. Б., пл. „Г. И.-М“ №, представлявана от кмета М. П.Б., подадена срещу разпореждането от 07.10.2024 г., постановено по изпълнително дело № 1163 от 2024 г. на ЧСИ В., в частта й, с която се атакува отказа за прекратяване на въпросното принудително изпълнение.

ОТМЕНЯ разпореждането от 07.10.2024 г., постановено по изпълнително дело № 1163 от 2024 г. на ЧСИ В, в частите му, с които се отказва намаляване на размера на възнаграждението на адвоката на взискателя и на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по споменатото изпълнително дело - 100 /сто/ лева.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по цитираното принудително изпълнение - 237,50 лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/.

Копието на изпълнителното дело да се върне на ЧСИ Борис Велинов.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4