Решение № 1189 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Мария Янк. Иванова Вранеску

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 846 от 14.02.2024г. постановено по гр.д. № 1865/2023г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, е отхвърлен предявения от Т. М. К., М. Х. К. и А. Х. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено по отношение на „С.Г. ГРУП“ ЕАД, че ищците не дължат солидарно изпълнение на следните вземания, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 248324/2012г. по описа на СРС:

73 503,18 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012г. до изплащане на вземането въз основа на Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1942/R/2006, сключен на 11.09.2006г. и анексите към него; 9 491,22 лв. - договорна възнаградителна лихва по чл. 14, ал. 1 и ал.2 от Раздел IV за периода от 14.07.2011 г. до 11.10.2012 г., включително; 154,81 лв. - наказателна лихва за забава по чл.15, ал. 4 от Раздел IV за периода от 14.10.2011г. до 11.10.2012г., включително; - 334,46 лв. - месечни такси по чл. 17, б. „а“ от Раздел IV и чл.6, ал.1 от Анекс № 22 за периода от 14.03.2012 г. до 11.10.2012 г., включително; 103,20 лв. - нотариални такси за връчване на кредитополучателя и солидарния длъжник на нотариални покани за доброволно изпълнение, дължими съгласно чл.3, ал. 2 от Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД; както и сумите от 1 671,74 лв. - разноски по делото и 1 285,87 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, поради погасяването им по давност.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци Т. М. К., М. Х. К. и А. Х. К. оспорват решението и молят съда да го отмени и уважи предявените искове. Посочват, че единственото съображение на съда за да отхвърли иска е, че давността в рамките на изпълнителното производство била прекъсната на 16.04.2018г. с налагането на запори върху банкови сметки на длъжниците със Съобщение изх. №21583/16.04.2018г., Съобщение изх. №21584/16.04.2018г. и Съобщение с изх. №21622/16.04.2018г. В обжалваното решение изобщо не са обсъдени съображенията относно липсата на прекъсната давност с цитираните съобщения от 16.04.2018г. поради липсата на реално осъществени действия по принудително изпълнение. Видно от служебно изисканата и приложена по настоящото дело справка от БНБ (вх. №19614/01.03.2023г.), към дата 16.04.2018г. Т. К. е била титуляр на една разплащателна банкова сметка, открита при „Банка Пиреос България“ АД (IBAN: **********). Една част от останалите банкови сметки, посочени в справката, са открити след датата 16.04.2018г., а по друга част от банковите сметки тя е упълномощено лице, а не титуляр. Тази банкова сметка е открита още през 2006г. и върху нея е бил наложен запор по изпълнително дело №501/2013г. по описа на ЧСИ А. Б. още на 16.04.2013г. Видно от документите по изпълнителното дело, за първи път по делото са изпратени запорни съобщения до банки за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците Т. и Х. К. на дата 16.04.2013г. След тази дата Т. К. не е откривала нови банкови сметки на свое име.

Горното важи и за банковите сметки на длъжника Х. К.. Същите са били запорирани още през 2013г. със запорни съобщения от 16.04.2013г. по изпълнително дело №501/2013г. на ЧСИ А. Б.. Ето защо считат, че няма как на 16.04.2018г. отново същите сметки да са запорирани т.е. реално не са налагани запори върху банкови сметки, респ. не е прекъсвана давността. Към тази дата всички банкови сметки на длъжниците са били вече запорирани от същия съдебен изпълнител (ЧСИ А. Б.) по същото изпълнително дело (№501/2013г.) 5 години по-рано - на 16.04.2013г. Няма как да се запорира два пъти една и съща банкова сметка по едно и също изпълнително дело, респективно да се изпълнява принудително два пъти едно и също вземане. По този начин би се стигнало до двойно плащане, което е недопустимо и незаконно.

В условие на евентуалност твърдят, че на 16.04.2023г., в хода на настоящото гражданско дело, е изтекла предвидената в чл. 110, ЗЗД 5-годишна давност по отношение на процесния дълг. Видно от документите по изпълнителното дело, след 16.04.2018г., когато са изпратени запорни съобщения до три банки, други изпълнителни действия НЕ са извършвани. С оглед на това, молят на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при решаване на делото да се вземе предвид новонастъпилия в хода на производството факт, а именно - изтеклата на 16.04.2023г. 5-годишна давност.

Отделно от горното уточняват, че не прекъсва давността и посоченото в молбата на ответника от 08.12.2023г. постъпване по изп.дело на сумата от 615,71 лева на 05.01.2021г. от длъжника Х. К.. Видно от приложените към исковата молба доказателства, длъжникът Х. К.

2 в починал на 11,10.2017г.. поради което правно и фактически не е възможно той да извърши плащане на суми по изпълнителното дело през 2021 г. Твърдят, че в продължение на повече от пет години, считано от 18.11.2016г. когато по изп.дело №20138500400501 по описа на ЧСИ А. Б.. рег.№ ***, е изпратено съобщение до „А. 471“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Т. К., не са предприемани други изпълнителни действия, които прекъсват давността. Намират, че вземането на кредитора „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК:205942517, към нас, произтичащо от Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1942/R/2006, сключен на 11.09.2006г., и анексите към него и обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ГПК и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №48324/2012г. на СРС, ГО, 123 състав, е погасено по давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.Г. ГРУП“ ЕАД, не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.439 ГПК.

Ищците Т. М. К., М. Х. К. и А. Х. К. твърдят, че срещу тях е образувано изпълнително дело № 20138500400501 по описа на ЧСИ Б. с рег. № *** и район на действие СГС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48324/2012г. по описа на СРС, 123 състав.

Твърдят, че по това изпълнително дело не са предприемани същински изпълнителни действия повече от пет години, считано от 18.11.2016г., предвид което претендират вземанията да са погасени по давност. Молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължат присъдените суми поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ответникът С.Г. ГРУП“ ЕАД, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност, тъй като съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Тя би могла да започне да тече едва след постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, тъй като това ТР има действие занапред. За периода от датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК до датата на подаване на исковата молба не са изтекли 5 години. Освен това са предприемани същински изп.действия.

От фактическа страна се установява, че на 11.09.2006г. е сключен Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1942/R/2006, между „Банка Пиреос България“ АД, (кредитор), от една страна, и Т. М. К. и Х. А. К., (кредитополучател и солидарен длъжник), от друга страна.

На 15.02.2013г. въз основа на извлечение от счетоводните книги, „Банка Пиреос България“ АД се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ 3 по чл. 417, ГПК и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №48324/2012г. по описа на СРС, ГО, 123 състав. По силата на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист длъжниците Т. М. К. и Х. А. К. са осъдени за платят на „Банка Пиреос България“ АД солидарно следните суми: 73 503,18 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012г. до изплащане на вземането; 9 491,22 лева - договорна възнаградителна лихва по чл. 14, ал. 1 и ал.2 от Раздел IV от Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1942/R/2006, сключен на 11.09.2006г., и анексите към него, за периода от 14.07.2011г. до 11.10.2012г., включително; 154,81 лева - наказателна лихва за забава по чл.15, ал. 4 от Раздел IV от Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1942/R/2006, сключен на 11.09.2006г., и анексите към него, за периода от 14.10.2011г. до 11.10.2012г.. включително;

334,46 лева - месечни такси по чл.17, б. „а“ от Раздел IV от Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1942/R/2006, сключен на 11.09.2006г., и чл.6, ал.1 от Анекс №2, за периода от 14.03.2012г. до 11.10.2012г., включително; 103,20 лева - нотариални такси за връчване на кредитополучателя и солидарния длъжник на нотариални покани за доброволно изпълнение, дължими съгласно чл.З, ал. 2 от Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД; 1 671,74 лева - разноски по делото - платена от заявителя държавна такса; както и 1285,87 лева възнаграждение за юрисконсулт.

По молба на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на Изпълнителния лист от 15.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №48324/2012г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, е образувано изп.дело № 20138500400501 по описа на ЧСИ А. Б., рег.№ ***, с район на действие СГС.

До длъжниците са изпратени и надлежно връчени покана за доброволно изпълнение с изх.

№38912/16.04.2013г. до Т. М. К., издадена по изпълнително дело № 20138500400501 по описа на ЧСИ А. Б., рег.№ *** и покана за доброволно изпълнение с изх.

№38913/16.04.2013г. до Х. А. К., издадена по изпълнително дело № 20138500400501 по описа на ЧСИ А. Б., рег.№ ***.

Длъжникът Х. К. в починал на 11,10.2017г., видно от приложените препис-извлечение от акт за смърт №0430/12.10.2017г. на лицето Х. А. К., издаден от СО район Овча купел;

Удостоверение за наследници от 23.10.2017г. на лицето Х. А. К., издадено от СО район Овча купел. Затова на негово място са конституирани наследниците му закон - Т. М. К., М. Х. К. и А. Х. К..

По силата на Договор за цесия от 17.03.2016 г., сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД /цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ АД /цесионер/, Банката цедира в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. вземанията си по Договор за кредит № 1942/R/2006, ведно с всички анекси към него, сключен между Банката, в качеството на кредитор, от една страна и от друга страна Т. М. К. и Х. А. К., в качеството на кредитополучатели. С оглед на сключената цесия, цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ АД встъпва в правата на цедента по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, а именно - във висящо изп.производство по изп. д. № 501/2013г. по описа на ЧСИ А. Б..

Агенция за събиране на вземания“ АД се конституират по делото в качеството му на частен 4 правоприемник на Банката. От страна на нововстъпилия взискател е депозирана молба на 17.03.2016г. /за конституиране като взискател/ и на 17.04.2018г. с искане за ивзършване на справки и действия: запор на банкови сметки, молбата е изпълнена видно от запорно съобщение изпратено до „Банка ДСК“ ЕАД с изх. №21583/16.04.2018г., до „Банка Пиреос България“ АД изх.№ 21584/16.04.2018г., както и до „Юробанк България“ АД изх.№ 21622/16.04.2018 г.

Видно от представините с отговора на ответника писмени доказателства: съобщение с изх.

№ 21583/16.04.2018 г.; съобщение с изх. № 21584/16.04.2018 г.; съобщение с изх. № 21622/16.04.2018 г., се установява, че в рамките на изпълнителното производство давността е прекъсната на 16.04.2018 г. с налагането на запори по банковите сметки на длъжниците.