Решение № 5549 от 27.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11391/2024
- Вид
- Решение № 5549
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 22.01.2025
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 292, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5549 гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110211391 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. Н. Г., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу Наказателно постановление № 24-4332-011813/31.05.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че от записаното в АУАН не става ясно дали лицата, посочени като свидетели са очевидци на нарушението, на съставянето на акта или и на двете, което се счита за грубо нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
На следващо място се сочи, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в наказателното постановление не е налице пълно и ясно описание на мястото на извършване на твърдяното нарушение, доколкото бул.“***“ не се пресича никъде с бул.“***“. Навежда се, че нарушителят не е уведомен за правата, 1 които има по чл. 79б от ЗАНН, както и че в атакуваното наказателно постановление не са посочени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, които също се считат за съществени породи, поради които НП следва да бъде отменено. Акцентира се, че в конкретния случай липсва единство между описанието на нарушението и правната му квалификация, доколкото разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като същата въвежда алтернативно предложение: 1). Отказ от извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, 2). неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, които представляват два различни състава на административни нарушения с различни изпълнителни деяния. Счита се, че нарушението е съществено и ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като на същия не са предявени всички правнорелевантни факти, по които следва да се защитава.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят С. Н. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. В допълнение се излага, че единствената причина, поради която не е дадена кръвна проба е това, че жалбоподателят е следвало да вземе детето си от училище, което дете е със специални образователни потребности и изпада в кризи. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на 2 насрещната страна.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на С. Н. Г. срещу Наказателно постановление № 24-4332011813/31.05.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна макар и не по съображенията, релевирани в жалбата. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 17.05.2024 г. около 17:40 ч. в гр.София, по бул.“***“, с посока на движение от бул.“***“ към бул.“***“, жалбоподателят С. Н. Г. управлявал лек автомобил "***" без поставени регистрационни табели, с номер на рама № ****************, собственост на фирма „***“ АД, ЕИК ********.
При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място и пред бензиностанция ОМВ, полицейски екип при ОПП - СДВР спрели за извършване на проверка процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – С. Н. Г., с ЕГН **********. Св. А. – на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР – ОПП, предложил на водача на лекия автомобил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", но последният отказал.
Във връзка с последното на въззивника Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 0179281 с отбелязване, че следва да се яви във Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване, без обаче да бъде посочено времето, в което може да стори това.
За констатациите от извършената проверка свидетелят А. съставил против 3 водача на лекия автомобил С. Н. Г. АУАН серия GA № 1233429/17.05.2024 г., за това, че на 17.05.2024 г. в 17:40 ч. в гр.София, по бул.“***“, с посока на движение от бул.“***“ към бул.“***“, управлявал лек автомобил "***" с номер на рама № ****************, собственост на фирма „***“ АД, ЕИК ******** (дерегистриран на 17.05.2024 г. в 13:40 часа с АУАН № 1301951), и пред бензиностанция ОМВ при покана да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство "Drug Test 5000" с фабричен № ARNJ 0016, водачът отказва. Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без конкретно възражение.
На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на водача.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 1233429/17.05.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-4332-011813/31.05.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 , предл. 2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 24.07.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 1233429/17.05.2024 г., талон за медицинско изследване № 0179281, справка – картон на водача, Заповед № 1468/17.05.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б‘ от ЗДвП, Заповед № 513з - 8434/13.08.2023 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к- 13318/28.10.2019 г. на министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, справка от централната база на АИС – КАТ за 4 собствеността на лек автомобил с номер на рама № ****************, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител А. и свидетеля *** (частично).
От показанията на свидетеля А. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации, в това число – че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитания полицейски служител в цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал. Необходимо е да бъде посочено, че липсата на съхранен спомен в пълнота у полицейския служител по отношение на датата на осъществената проверка и конкретното състояние на провереното лице, е обяснима предвид характера на извършваната от него дейност, която по необходимост включва множество сходни случаи, както и отдалечеността във времето между разпита му пред съда и процесните събития.
Показанията на свидетеля *** са информативни в частта им досежно обстоятелствата, че въззивникът Г. е управлявал МПС на процесното място, където е бил спрян за извършване на полицейска проверка, че му е било предложено от полицейски служители извършването на тест за употреба на наркотични вещества, какъвто той е отказал, поради което и в тази им част като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. В останала им част обаче същите бележат липса на информативност по отношение на фактите и обстоятелствата от предмета на делото и доколкото в посочената им част същите се явяват изолирани и неподкрепени от други доказателствени източници, не се ползват от съда при формиране на фактическите му изводи. Отделно от това е необходимо да бъде посочено, че дали въззивникът е бързал, за да вземе свой низходящ от училище, в случая се явява ирелевантно.
5
От приложения по делото в оригинал талон за медицинско изследване номер 0179281, връчен на С. Г. на 17.05.2024 г. в 18:45 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за химичен анализ, като в талона обаче не е посочено времето, в което може да стори това.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 17.05.2024 г., в деня, в който е установено твърдяното нарушение от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1438454e-26f0-48ff-be2b-9638196902e8