Решение № 24 от 14.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500008 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Г. от.гр.*, подадена от пълномощника й адв.И.Д., против Решение без номер от 15.10.2021г. по гр.д.№5082/2018г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение № 260394/17.12.2021г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата против Д.М.У. от.гр.*, иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с пространство от 1625кв.м., заедно с 1/2 ид.част от построените в същия имот лятната кухня от 32 кв.м. и второстепенната сграда от 24 кв.м. и 11/24 ид.части от изградената в имота сграда от 80 кв.м.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивницата счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил едностранчив и избирателен аналитичен подход по отношение на доказателствата по делото, който избирателен подход е довел до възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка и до незаконосъобразни решаващи изводи. Правните изводи на съда били изградени въз основа на отделни факти, при игнориране на връзката между тях и без извършване на преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната логична взаимовръзка и последователност, като в мотивите на съдебния акт съдът повърхностно обсъдил относими и важни доказателства. Според въззивницата, при решаване на спора районният съд не възприел правилно философията на процеса и търсената защита с иска по чл.108 от ЗС, която била пряко обусловена от нарушаването от страна на ответника на чл.32 от ЗС със сключването на договор за наем на процесния недвижим имот само с единия от наследниците-съсобственици на процесния имот - Й.Д., която притежава по-малко от 1/2 ид. част от имота. За този договор възивницата излага, че е изцяло симулативен и целта му е била отстраняването й от недвижимия имот, но същият договор й е непротивопоставим и не я обвързва, тъй като съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Сочи, позовавайки се и на практика на ВКС, че доколкото договорът за наем е бил прекратен в хода на процеса, то имотът подлежи на връщане. Обстоятелството, 1 че по отношение на процесния недвижим имот е проведено производство по съдебна делба и с влязло в сила съдебно решение имотът е изнесен на публична продан, намира същото за ирелевантно към правото й да иска връщане на имота, при отчитане и на факта, че процедурата по публичната продан не е започнала. Приемайки противното, според въззивницата първоинстанционният съд е допуснал материалноправна незаконосъобразност.

Неправилни били и изводите на съда, че ищцата не е установила да е била възпрепятствана да упражнява правото си на собственост от ответника и че ответникът е бил само държател на имота и не й е пречил да упражнява правата си на собственик, тъй като разпитаните двама свидетели установили с показанията си, че имотът е бил заключен и при извършената проверка ищцата, заедно с мъжа си, е била изправена пред заключена врата, в пълна невъзможност да влезе в бащиния си дом. Признавайки факта, че в хода на съдебното исково производство ответникът е прекратил договора за наем, въззивницата счита, че е била променена процесуалната й роля по делото и е отпаднал правния й интерес от воденето на спора, при което съдът е имал основание да прекрати производството по делото, възлагайки на ответника разноските по делото, тъй като е станал причина за завеждане на делото, но първоинстанционният съд не процедирал и по този начин, а разгледал делото по същество и постановил порочен съдебен акт. Решението било неправилно и на друго самостоятелно основание - по иска с правно основание чл.108 ЗС съдът бил длъжен да се произнесе с отделен установителен диспозитив за правото на собственост на ищцата, но в нарушение на задължителните указания на ОСГК на ВКС, дадени по т.2А от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г., ЯРС не сторил това.

По тези съображения въззивницата М.Г. моли обжалваното решение на ЯРС да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, произнасяйки се по съществото на спора или алтернативно за прекратяване на делото, като и в двата случая въззивницата моли за присъждане на направените от нея съдебноделоводни разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

С писмения отговор въззиваемият Д.У., чрез пълномощника адв.А.Д., е оспорил въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията и при споделяне изводите на районния съд. Въззиваемият също е заявил искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. жалбата на въззивницата се поддържа от пълномощника й адв.Ил.Д., която настоява и за присъждане на всички разноски, направени от М.Г. пред двете съдебни инстанции.

Възиваемият Д.У. не се явява и не се предствлява в о.с.з., а процесуалният му представител адв.А.Д. депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС и за присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се поизнесе, съдът установи следното:

Ищцата М. Д. Г. от.гр.* е предявила против Д.М.У. от.гр.* иск за собственост по чл.108 ЗС за установяване собствеността на ищцата върху 1/2 ид.част от дворно място в с.*, о.*, съставляващо УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с площ от 1625кв.м. и 1/2 ид.част от построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м., както и върху 1/3 идеална част от построената в дворното място жилищна сграда от 80кв.м. и за предаване владението на ищцата на тези идеални части от дворното място и построените в него сгради.

За да обоснове предявения осъдителен иск за собственост ищцата е поддържала, че посочените идеални части от дворното място в с.* и построените в него сгради е придобила по наследство от баща си Д.Д., б.ж. на с.*, починал на 14.03.2012г., като останалите съсобственици на имота - дворното място и построените в него сгради, били сестра й Й.Д.Д. и Г.Ц.Г., които придобили идеалните си части от имота също по наследство от наследодателите Д.Д. и И.Д. последната поч. на 20.10.2010г. За ответника Д.У. ищцата е посочила, че е получил фактическата власт върху целия имот в с.* - дворното място и сградите в него, на основание сключен на 17.10.2018г. наемен договор със сестрата на ищцата и съсобственик Й.Д.. За този договор за наем ищцата е посочила, че й е непротивопоставим, тъй като е сключен в нарушение на чл.32, ал.1 ЗС от съсобственик, който не притежава повече от половината от съсобствената вещ, поради което е счела, че упражняваното от ответника владение на идеалните й части от имота е без правно 2 основание.

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответницикът Д.У. е оспорил иска като неоснователен с твърденията, че никога не е оспорвал правото на собственост на никой от съсобствениците на процесния имот, че в периода от 17.10.2018г. до 08.02.2019г. той е бил държател на имота на основание сключения наемен договор и не е превърнал държането във владение, а след като е узнал за депозираната искова молба и че ищцата се противопоставя на наемния договор, прекратил договора за наем, освободил имота и предал държането на собствениците.

От фактическа страна по делото е установено с приложеното гр.д.№4552/2018г. по описа на ЯРС и доказателствата по същото, че ищцата М. Д. Г. и Й.Д.Д. са наследници по закон - дъщери на Д.Д.Д., б.ж. на с.*, поч. на 14.03.2012г. Наследодателят на ищцата Д.Д. е имал сключен граждански брак със съпругата И.Т.Д., която е починала преди него - на 20.10.2010г. и след смъртта си същата е оставила за наследници по закон Д.Д. - преживелия съпруг и син Г.Ц.Г..

Установено е, че с нот.акт №110 от 23.05.1997г. на нотариус при ЯРС наследодателят Д.Д. е бил признат за собственик по наследство и делба на дворното място в с.*, съставляващо парцел XV-354 (УПИ XV-354) в кв.38 по плана на селото с площ от 1625 кв.м., заедно с построените в дворното място масивно жилище, сая, навес и плевник. С нот.акт №114 от 27.05.1997г. Д.Д. е продал на съпругата си И.Д. 1/3 ид.част само от масивното жилище, построено в дворното място в с.*, съставляващо парцел XV-354 в кв.38 по плана на селото с площ от 1625 кв.м.

При тези данни и съобразно правата на наследниците в наследството, оставено от съпрузите И.Д. и Д.Д., с влязлото в сила на 30.05.2019г. Решение №341/14.05.2019г. по гр.д.

№4552/2018г. по описа на ЯРС, съдът е допуснал делбата между М.Г. и Й.Д. при равни квоти - по 1/2 идеална част от дворното място - УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* площ от 1625 кв.м. и от построените в дворното място лятна кухня от 32кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м., а по отношение на жилищната сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*, е допуснал делбата между М.Г., Й.Д. и Г.Г. при квоти - по 11/24ид.части за М.Г. и за Й.Д., и 2/24 ид.части за Г.Г.

Не е спорно и е установено с представения договор от 17.10.2018г. (вписан в службата по вписванията), сключен между Й.Д. и ответника Д.У., че с този договор единият съсобственик Й.Д. (притежаваща 1/2 ид.част от дворното място, лятната кухня и второстепенната постройка, построени в дворното място и 11/24 ид.части от жилищната сграда в мястото) е отдала под наем на Д.У. целия имот в с.* - УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* площ от 1625 кв.м., заедно с построените в имота масивно жилище, сая, навес, плевник със салма и всички подобрения в имота. Уговореният срок за ползване на имота е 10години, считано от 17.10.2018г., като е установено, че след образуване на настоящото дело, с анекс от 08.02.2019г. наемния договор от 17.10.2018г. е прекратен от сключилите го страни и не е спорно от страна на ищцата, сега въззивница, че наемателят-ответникът Д.У. е освободил имота след прекратяване на наемното отношение и е предал фактическата власт върху имота.

Разпитаните пред първата инстанция двама свидетели Б.М. и А.Т. са дали показания, според които по повод имотен спор между ищцата и сестра и Й.Д., свидетелите посетили имота в с.*, при първото посещение имотът бил заключен и свидетелите и ищцата не могли да влязат в имота, а при второто посещение св.Т. бил допуснат от сестрата на ищцата Й.Д..

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение, разглеждайки предпоставките за уважаване на предявения осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС, в мотивите на решението ЯРС е приел за безспорно установено, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесното дворно място - УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*, заедно с 1/2 ид.част от построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м., както и на 11/24 идеални части от изградената в дворното място жилищна сграда от 80кв.м., но е изложил съображения, че в периода на действие на наемния договор ответникът е държал имота на правно основание и по делото не е установено ищцата да е била възпрепятствана от ответника да упражнява правата си на собственик, като с диспозитива на решението ЯРС е отхвърлил като неоснователен иска по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ищцата върху посочените идеални части от недвижимия имот в с.* - дворното място и построените в него 3 сгради.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата