Решение № 127 от 23.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Стара Загора, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901117 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 5 във вр с чл. 557, ал. 1, т.

1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Г. ХР. ЯНЧ. твърди, че на 16.09.2019 г., около 07:30 ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището между бул. „Славянски“ и ул.

„***“ е настъпило пътно - транспортно произшествие, при което е пострадал ищецът - Г. ХР. ЯНЧ..

Посочва се, че по случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1228р - 10053/17.09.2019 г., по описа на ОДМВР Стара Загора, видно от който, виновния за произшествието водач е напуснал местопроизшествието и към настоящия момент не е установен. По случая са били образувани ДП № 1228 ЗМ-255/2020 г., по описа на РУ на МВР - Стара Загора, съответно пр.пр. № 5625/2020 г., по описа на РП - Стара Загора.

Твърди се, че процесното ПТП е настъпило при следният механизъм:

На 16.09.2019 г., около 07:30 ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището между бул. „Славянски“ и ул. „***“, Г.Я. пресичал кръстовището на зелен сигнал на светофара за пешеходците, като в същия момент неизвестен автомобил отнемайки предимството блъснал пресичащия на зелен светофар, пътното платно пешеходец, след което е напуснал (избягал) от местопроизшествието. Вследствие на злополуката пострадал Г. ХР. ЯНЧ., 1 който е получил значителни телесни повреди.

Непосредствено след пътния инцидент, Г.Я. е откаран по спешност в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора, където е приет за лечение в „Клиника по ортопедия и травматология“. След извършени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на процесното ПТП, за ищеца са налице следните травматични увреждания:

- Прекъсване на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка;

Разкъсно-контузна рана на дясната ръка и лявото бедро;

Увредено и замърсено кожно ламбо по гърба на дясната длан;

Мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието;

Мекотьканна травма на главата.

Предвид увреждането в областта на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка, на 17.09.2019 г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която му е извършено прикрепване на разгъвачното сухожилие. С цел да се обездвижи оперираният пръст и за да зарасне правилно сухожилието била поставена гипсова лонгета на дясната ръка, която последният трябвало да носи за период от 20 дни. Престоят на ищеца в болничното заведение продължил до 25.09.2019г., когато последният бил изписан и продължил лечението си в домашни условия.

На 09.07.2020 г. и поради все още неотшумели болки и ограничени движения в областта на втори пръст на дясната ръка, Г.Я. потърсил лекарска помощ от специалист ортопед-травматолог. При прегледа д-р В.В. издал Амбулаторен лист № 430, в който описал, че за ищеца вследствие на претърпелия пътен инцидент са налице следните оплаквания и симптоми: посттравматична артроза на други стави; травма на дясна длан; наличие на зараснала вторично рана по дорзалната повърхност на дясна длан; ограничение в обема на движение на втори пръст, по отношение на флексия и екстензия в интерфалангеалните стави“; фрактура на дистална и базата на средна фаланга на 2 -ри пръст с вторично обусловена посттравматична деформация.

2

На 09.09.2020 г. ищецът посетил съдебен лекар, който му извършил освидетелстване, за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 359, в което съдебният лекар описал всички белези и травматични увреждания, претърпени от ищеца вследствие на процесния пътен инцидент.

Съдебният лекар констатирал, че описаните увреждания били причинени от действието на твърд, тъп предмет и можели да бъдат получени при автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата описани по горе. Причинено било трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на дясната ръка (средна телесна повреда), което се дължало на прекъсването на сухожилие на трети пръст на ръката.

Лечебно-възстановителният период за Г.Я. продължил за период от около 3 месеца. Първият един месец след катастрофата ищецът изпитвал силни и постоянно проявяващи се болки, поради което му се налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти. Предвид обстоятелството, че на дясната ръка на ищеца била поставена гипсова лонгета (шина) и същата била обездвижена, последният не можел да се обслужва сам, което налагало денонощно да ангажира близките си, които да му помагат за извършване на битовите му и хигиенни нужди. Г.Я. не можел сам да си приготви храна, да се изкъпе и трудно се обличал и събличал без чужда помощ.

В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, aл.1 КЗ на 17.12.2019 г. ищецът подал молба до Г. за образуване на щета по доброволен ред. По повод на молбата, била образувана преписка по щета № 19210444/17.12.2019 г., по която на 12.03.2020 г. получил писмо с изх. № 2401-822, с което ответното дружество отказва да изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, за Г. ХР.

ЯНЧ. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди пряко от ответника - Г аранционен фонд.

Моли съда, да осъди „Г.“, да заплати на Г. ХР. ЯНЧ. сумата от 26 000 3 лв. (двадесет и шест хиляди лева), предявен като частичен иск от 40 000 лв.

(четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 16.09.2019 г., в гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2020 г. - деня следващ датата, на която за ответното дружество е изтекъл 3 месечния срок за доброволно произнасяне по щетата (по арг. от чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ), до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

Претендира разноските по настоящото дело, включително и адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна правна защита и съдействие.

С определение от 11.04.2022 г. по т.д. № 1117/2021 г. е допуснато увеличение на иска, който се счита за предявен в размер на пълната претенция от 40 000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер.

Заявява, че в случая не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на твърдяното от ищеца основание за наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането - неидентифицирано моторно превозно средство, даващи му право да претендира изплащане на обезщетение от Г..

Не се оспорва, че по претенцията на ищеца към Г. за заплащане на обезщетение УС на Фонда е постановил отказ, тъй като същият не е представил изисканите писмени доказателства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествието, АТЕ и СМЕ, изготвени в ДП, удостоверение за банкова сметка или нотариално заверено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ, като същите доказателства не представя и с исковата молба.

Заявява, че най-странното и извън всякаква логика е поведението на ищеца, който подава жалба до РП-Стара Загора повече от една година след инцидента, а именно на 16.09.2020 г., видно от постановлението за спиране на НП. Тогава, когато не биха могли да бъдат извършени никакви разследващи и издирвателни действия от страна на прокуратурата и разследващите органи.

Заявява, че не са представени и липсват доказателства за наличието на 4 фактическия състав на риска "Гражданска отговорност", с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Посочва, че констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстваш официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател, поради това съшият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. Още повече е съставен единствено по данни на пострадалия.

Правните и фактическите изводи на прокурора, макар и обективирани в официален документ - Постановление за спиране на НП, счита че не обвързват съда относно механизъм, причини и обстоятелства за ПТП (в тази част документът е диспозитивен и там липсва информация), тъй като тя не предава своите преки възприятия от настъпването на местопроизшествието, не е очевидец на същото, а описва чужди такива, като посочва, че това се отнася както до констативния протокол с пострадали липа, така също и постановления на прокурора за спиране или прекратяване на наказателно производство. констативни нотариални актове (тези нотариални актове обаче притежават материална легитимираща функция).

Заявява, че липсват доказателства за процесното ПТП, същото не е запазено, липсват следи, веществени доказателства, свидетели-очевидци, както и записи от охранителни видеокамери, а данни за такова има само от ищеца.

Оспорва твърдението, че причината за настъпване на вредоносния резултат е поведението на неизвестния водач, управлявал неидентифицирано МПС. Счита, че причина е самият пострадал Г. ХР. ЯНЧ., който поставил в опасност живота и здравето си, като навлязъл на пътното платно, независимо, че се е движил по пешеходна пътека, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото го МПС, след като пресякъл южната лента на бул. „Славянски“’ когато вече светел зелен светофар за МПС, и е продължил движението си най-вероятно на червено, което е първопричина за настъпване на ПТП - нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл. 113, ал. 2 от ЗДВП и чл. 114, ал.1 и 2 ЗДВП.

5

Счита, че травматичните увреждания, получени от пострадалия пешеходец са от спъване и падане от собствен ръст, същите не са вследствие на удар от МПС. Липсват доказателства за удар и травматична увреда по тялото на ищеца, липсва информация къде се е осъществил първоначален контакт с МПС, станало причина за уврежданията- контузии, охлузвания и т.н..

Оспорва причинната връзка на претендираните увреждания, представляващи счупване на външната и средната фаланга на втори пръст на дясната ръка, мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата с процесното ПТП.

Посочва, че видно от съдебно-медицинското удостоверение, издадено след повече от 1 /една/ година след ПТП „е възможно да е получил тези травми по начин и време, за които съобщава прегледания." Видно от Амбулаторния лист, издаден на 09.07.2020г. данните за състоянието на пострадалия също са снети от самия него.

Поддържа се, че за установяване на причинната връзка на претендираните увреждания на ищеца с ПТП от 16.09.2019г. липсват доказателства. Посочва, че не са установени и описани следи от движението на МПС, изрично записано в Постановлението за спиране на НП, които да потвърждават изложеното в исковата молба относно механизма, обстоятелства и причини на ПТП. Посочва се, че липсват данни от съприкосновение между МПС и ищеца.

В случай, че съдът приеме за доказаното наличието на ПТП от 16.09.2019г., при което Г.Я. е получил счупване на външната и средната фаланга на втори пръст на дясната ръка, мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който по твърденията му като пешеходец е пресичал на обозначено за целта място- пешеходна пътека, в населено място, без да се огледа и съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение (чл.113 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП) и промяната на зеления сигнал на светофара .