Решение № 28 от 17.03.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Сандански, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря М. Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200050 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. Т., с ЕГН - **********, с адрес – гр. С., ул.“С.“ № ****, ет.****, против Наказателно постановление № 25-0339-001443/11.12.2025г. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ - Сандански, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.2, пр.1 вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 800.00 лева /409,03 Евро/.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована - явява се лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество защитникът пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призовани - не ангажират представители по делото и не изразяват становище по спора.

1

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 19.11.2025г. длъжностни лица в ОДМВР - Благоевград, РУ Сандански - актосъставителят М. К., в присъствието на свидетеля С. А., съставил на жалбоподателя А. С. GA № 3169864, затова, че на същата дата – 19.11.2025г. в 12.18 часа в гр. Сандански, на ул.4МЛадост“с посока на движение към ул.“Стефан Стамболов“, в района на пицария „Ротана“, управлява собствения си лек автомобил марка и модел „****“ с рег. № ****, като водача управлява МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност към часа и датата на проверката, с което е осъществила състава на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. А. бил съставен в присъствие на жалбоподателката, която го е подписала без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 11.12.2025г. Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуванотото НП № 25-0339-001443, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.2, пр.1 вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 800.00 лева /409,03 Евро/.

НП е връчено на жалбоподателката на 05.01.2026г., видно от отбелязването в разписката към самото НП, приложено по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

В преценката си дали да издаде НП административнонаказавашият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила /ППВС № 10/73г.,т.7/. При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.

При съставяне на акта за нарушение и издаване на наказателното 2 постановление следва да се провери дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което самостоятелно води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя К. и свид.А., които са категорични, че на посочените в акта дата, място и час, спрели за проверка управлявания от жалбоподателката автомобил, и при извършената проверка на жалбоподателката с техническо средство – таблет установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, тъй като към часа и датата на проверката за същия не е имало валидна застраховка ГО. Установява се също от показанията на свидетелите, че жалбоподателката не е знаела, че автомобила е без сключена застраховка ГО, както и, че тя самата е узнала за това обстоятелство след извършената от тях проверка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели К. и А., както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

На базата на всички доказателства по делото, съдът намира че категорично е установено действително, че към дата 19.11.2025г. 12.18ч. за описания в А. и наказателното постановление автомобил не е имало сключен договор за задължителната, съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочената информация е публична и на свободен достъп в страницата на Гаранционния фонд, като там е видно, че за описания в А. и наказателното постановление автомобил към датата и часа на извършената проверка на пътя не е имало валидна застраховка.

Същевременно, от приложената по делото справка от Гаранционен фонд /л.20 от делото/ се установява, че към датата на проверката – 19.11.2025г. за процесното МПС с рег. № ****, има активна застраховка „Гражданска отговорност“.Т.е., безспорно се установи, че жалбоподателката е сключила посочената застраховка веднага, след като е узнала за това обстоятелство от направената служебна справка от страна на полицейските служители, т.е., 3 незабавно след установяване на нарушението. Това обстоятелство сочи на добросъвестно поведение от страна на нарушителя, който е отстранил този пропуск непосредствено след установяването му.

Предвид изложеното, съдът счита че при издаване на НП административно наказващия орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка на установеното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност не е проява на оперативна самостоятелност и подлежи на съдебен контрол (в този смисъл ТР № 1 от 12.12.2007 г.). Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В процесния случай е безспорно, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Въпреки това, настъпването на такива е от значение при преценката дали конкретното деяние, макар от обективна страна да осъществява състава на определено нарушение, с оглед ненастъпването на вредни последици разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

В конкретния случай се касае за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в задължението на лицата, които притежават МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение да сключат задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите. Безспорно, в настоящия случай се установи, от приложената по делото справка от Гаранционен фонд /л.27 от делото/, че към датата на проверката – 19.11.2025г. за процесното МПС с рег. № **** има активна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. жалб.Т. е сключила посочената застраховка още същия ден, поради което може да се приеме дори, че не е 4 налице и адм.нарушение.

В случая със съставения А., жалб.Т. е обвинена, че управлява лек, регистриран на територията на РБ и неспрян от движение, като за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на извършената проверка. Като нарушена е посочена нормата на чл.638, ал.2 от Кодекса за застраховането, която съдържа и санкцията за извършеното нарушение. С обжалваното НП се изменя правната квалификация на така повдигнатото с А. административно обвинение като отговорността се реализира по квалифицирания състав на нарушението, а именно по чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането, при което се внася и ново фактическо обстоятелство – повторност на извършеното нарушение. Очевидно липсва правно единство между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него. Несъответствието между правните квалификации на деянието и фактите, обосновали извод за нарушение, съдържащи се в съставения А. и в издаденото въз основа на него НП, представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което несъмнено е довело до съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице.

За пълнота на изложението следва да се сподели становището, застъпено от страна на процесуалния представител на жалбоподателката относно неправилната квалификация на нарушението като повторно такова. В този смисъл следва да се отбележи, че Инструкция № 8121з-749/ 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение както в редакцията към датата на установяване на процесното нарушение, така и след изменението й, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 2021г., предвижда при извършване на проверка на водач на МПС да се прави справка за него чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава - чрез ОДЦ/ОДЧ. Това означава, че при проява на нужната активност и правилна организация на работата на полицейските органи още при съставяне на А. може да бъде установено дали конкретното противоправно деяние е извършено за първи път или в условията на повторност.

Така от една страна е наложена санкция за повторно нарушение – по чл.638 ал.2 от КЗ – в размер на 800 лв. От друга страна никъде в обстоятелствената част на НП, където се съдържа описание на 5 административното нарушение, не е посочено повторност на нарушението – и конкретния акт влязъл в сила, от който повторността следва. Според съда това води до противоречие между обстоятелствена част на НП – словесното описание на нарушението – и диспозитив - санкционна част – в която се налага наказание за повторно нарушение, при положение, че такова не се сочи в мотивите на НП. В мотивите е описано извършване на нарушение по чл.638 ал.2 вр. с ал.1 от КЗ за първи път, а санкцията е за повторност.

Освен изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция счете, че атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, досежно отразеното в него, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 638, ал.2 от КЗ, тъй като не се установи по безспорен и категоричен начин описаното както в А., така и в НП обстоятелство относно повторността на адм.нарушение, тъй като липсва и посочване на конкретен акт, обуславящ повторността на деянието.