Решение № 118 от 23.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. К., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500183 по описа за 2026 година С Решение рег. № 164/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1255/2025 г., Районен съд – К. е изменил размерът на присъдените с Решение № 98/12.03.2025 г. по гр.д. № 1702/2024 г. по описа на същия съд ежемесечни издръжки, дължими от бащата Я. А. Д. на всяко от децата А. Я. Д. и М. Я. Д., чрез тяхната майка и законен представител М. М. Д., като ги е увеличил от по 300 лева (153,39 евро) на по 203,39 евро за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба 29.09.2025 г. до навършване на пълнолетие от децата или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжките причина, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Исковете са отхвърлени в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер съответно от 500,00 лева (255,65 евро) и 400 лева (204,52 евро), като неоснователни и недоказани.

Със същото решение Я. А. Д. е осъден да заплати на М. М. Д. сумата в размер на 398,98 евро, съставляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху увеличения размер на издръжките в размер на 144,00 евро.

С постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение рег. № 1

582/12.05.2026 г. съдът е допълнил решението в частта му за разноските, като е осъдил М. М. Д. да заплати на Я. А. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на сумата общо от 320,33 евро с ДДС.

С постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение рег. № 588/13.05.2026 г. съдът е оставил без уважение молбата на адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на ищцата М. М. Д., действаща като родител и законен представител на малолетните деца А. Я. Д. и М. Я. Д., за изменение на постановеното по делото в частта му за разноските, като в полза на доверителката му се присъдят разноски в размер на 468 евро съобразно уважената част от исковете, съответно 312 евро по иска за детето М. Я. Д. и 156 евро за детето А. Я. Д..

Срещу така постановеното решение и постановените определения по чл. 248 ГПК са постъпили въззивна жалба вх. № 3830/09.04.2026 г., частна жалба вх. № 6245/08.06.2026 г. и частна жалба вх. № 6246/08.06.2026 г., както следва:

1. С въззивна жалба вх. № 3830/09.04.2026 г., подадена от Я. А. Д. чрез пълномощника адв. Н. М., решението се обжалва в частта, с която е увеличен размерът на дължимите ежемесечните издръжки, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което исковете в уважените размери бъдат отхвърлени.

В жалбата се сочи, че доказателствата по делото установяват, че след раздялата на съпрузите през м. ноември 2024 г., децата А. Д. и М. Д. се отглеждат от двамата родители в различни дни от седмицата, както и че въззивникът не е спирал да се интересува от развитието и здравословното им състояние, от това как се справят в училище и в детската градина, и че винаги, когато е почивал, ги е взимал при себе си и заедно са ходели до баба им и дядо им по бащина линия, за да се разтъжат и порадват едни на други. Въззивникът отрича да е имал намерение да ги откъсва от приятелската им среда и да ги спира да ходят на училище и детска градина. Твърди, че майката оставяла децата при своите родители, които ги отглеждали през времето, когато не посещават училище и детска градина.

Сочи, че след делото за развод, семейното жилище е предоставено за 2 ползване на М. Д. и децата, което наложило въззивникът да изтегли банков кредит от „П.И.Б.“ АД, за да закупи собствено жилище, по който плащал месечна вноска в размер на 1 057.52 лева (540.70 евро) за погасяването му. М.

Д. получавала в пъти над неговата работна заплата, не заплащала заем, нито наем за жилището, в което живеела с децата. Твърди, че събраните по делото доказателства не установявали действителните месечни потребности на децата, които да налагат изменение в определения от първоинстанционния съд размер на издръжка от 203.39 евро за всяко от децата, предвид че съгласно чл.

142, ал.1 СК издръжката следвало да бъде определена при съобразяване както на нуждите на детето, така и с материалните възможности на родителя, който я дължи. В случая, липсвали доказателства, които да обосноват извод, че възможностите на въззивника позволяват поемането на определения размер издръжка. Сочи, че за да възникне това право, родителят трябвало да разполага с постоянни доходи в размер над необходимите средства за задоволяване на собствените му материални нужди, за да може даването на издръжка да не се отразява на жизнения му стандарт. С оглед свободния режим на лични отношения, през който половината от седмицата децата се отглеждали от него, той заплащал средствата за тяхното отглеждане и възпитание. Независимо от показанията на бабата на децата по майчина линия, не се установявало, че децата се нуждаят от средства, надвишаващи обичайните необходими средства за издръжката на деца на тяхната възраст.

Дори да се приемело, че с оглед възрастта на децата, обстоятелствата са се изменили, то към този последен период от една година от първоначалното присъждане на издръжката нямало промяна в доходите на жалбоподателя.

Напротив същите намалели, тъй като след развода, майката и децата останали да живеят в семейното жилище, а той изтеглил кредит, който погасявал понастоящем. Видно от представеното по делото удостоверение, доходите на майката значително надвишавали средните за страната доходи. С оглед събраните по делото доказателства въззивникът счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на издръжките не представлява справедлив баланс между потребностите на децата и неговите възможности. Моли обжалваното решение да се отмени, вместо което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника по въззивната жалба М. М.

Д., чрез пълномощника адв. Д. Д., е подаден отговор, в който се излагат 3 съображения за нейната неоснователност.

2. С частна жалба вх. № 6245/08.06.2026 г., подадена от адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на А. Я. Д. и М. Я. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. М. Д., се обжалва постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК Определение рег. № 582/12.05.2026 г., с което е допълнено решението в частта му за разноските, като М. М. Д. е осъдена да заплати на Я. А. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320.33 евро с ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Частният жалбоподател оспорва обжалваното определение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено. Счита, че не са налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, доколкото направеното искането по чл.

248 ГПК е недопустимо. Съобразно постоянната практика на съдилищата, разноските се понасят само от страните по делото, но не и от трети лица, каквато в случая се явявал законният представител на ищците. Сочи, че в производството ищци са децата А. Я. Д. и М. Я. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. М. Д.. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да остави без разглеждане молба вх. № 3309/26.03.2026 г., с която е направено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Я. А. Д. чрез пълномощника адв. Н. М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

3. С частна жалба вх. № 6246/08.06.2026 г., подадена от адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на А. Я. Д. и М. Я. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. М. Д., се обжалва постановеното по делото по реда на чл. 248 ГПК Определение рег. № 588/13.05.2026 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 3843/09.04.2026 г., подадена от пълномощника адв. Д. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 4 и като необосновано, поради което моли да бъде отменено. Обръща внимание, че в определението било посочено, че молбата по чл. 248 ГПК била подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на ищцата М. М. Д.. Видно от съдържанието й, същата била подадена от адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на ищците А. Я. Д. и М. Я. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. М. Д.. Неправилно разноските били присъдени съобразно уважената част от исковете. Същите се дължали в цялост, предвид че било заплатено общо адвокатско възнаграждение в размер на 612.00 евро или по 306.00 евро за всеки един от ищците, и с постановеното по делото съдът уважил почти изцяло иска на М. Я. Д., а искът на А. Я. Д. бил отхвърлен за половината от претенцията и частично било уважено искането за присъждане на направените разноски. Счита, че в случая били налице два съединени иска, предявени срещу ответника, и адвокатско възнаграждение се дължало за всеки от тях. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени постановеното по делото решение, като осъди ответника да заплати на ищците направените от тях разноски, съобразно уважената част от исковете им, съответно за М. Я. Д. в размер на 312.00 евро, а за А. Я. Д. в размер на 156.00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Я. А. Д. чрез пълномощника адв. Н. М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Счита се, че правилно първоинстанционният съд е осъдил Я.

Д. да заплати на М. Д. сумата в размер на 398.98 евро, представляваща направените от нея разноски за заплатен адвокатски хонорар по делото, и същите са били коректно изчислени по формулата: сборът на уважените части от исковете разделен на сборът от материалния интерес по исковете и умножен по платения адвокатски хонорар по делото, или с други думи ((50,00 евро + 50,00 евро) : (102,26 евро + 51,13 евро)) х 612,00 евро = 398,98 евро.

Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят Я. А. Д., чрез пълномощника си адв. Н. М., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, оспорва частните жалби и поддържа отговорите по подадените частни жалби.

Претендира разноски за въззивната инстанция съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с удостоверение за регистрация по 5

ДДС. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззиваемата М. М. Д., като майка и законен представител на децата А. Я. Д. и М. Я. Д., се представлява от пълномощника адв. Д. Д., който оспорва изцяло въззивната жалба по съображенията, изложени в подадения отговор и поддържа частните жалби. Претендира разноски за тази инстанция съобразно представен списък на разноските по чл.

80 от ГПК.

По реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, от Дирекция „Социално подпомагане“ – К., е постъпил социален доклад вх. № 3294/14.07.2026 г.

Въззивният съд, след преценка на изложените във всяка от жалбите оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено:

Жалбите са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалването и като допустими следва да се разгледат по същество.

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част.

С Определение рег. №1197/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1250/2025 г. по описа на Районен съд – К., са отделени за разглеждане в отделни производства предявените от М. М. Д. искове по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата с децата, и по чл. 150 СК за увеличение на определената с влязло в сила с Решение № 98/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1702/2024 г. по описа на Районен съд – К., месечна издръжка на децата, като издръжката на детето А. Д. се увеличи от 300 лева (153,39 евро) на 500 лева (255,65 евро), а тази на детето М. Д. – от 300 лева (153,39 евро) на 400 лева (204,52 евро), считано от 29.09.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба до навършване на пълнолетие от всяко от децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава върху всяка просрочена вноска.