Решение № 1109 от 23.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330200659 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0333-000771/12.07.2023 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на М. Д. М. с ЕГН ********** от с. ..... обл. П. ул. „Т“ № 11 са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят М. Д. М. не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв.

Е. К. от АК Пловдив. Чрез жалбата и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното постановление като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Претендират се направени разноски по производството.

Въззиваемата страна Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, е изразено становище, с което 1 се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анА.зира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят М. Д. М. от с. ..... обл. П. е правоспособен водач на моторни превозни средства от м. юли 2022 г. с придобити категории „В“ и „М“. Той бил собственик на пътно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ......

На 07.03.2023 г. в 4.30 ч. било въведено в база данни на КАТ – МВР служебно прекратяване регистрацията на автомобила „Фиат Пунто“ с рег. № ..... след уведомление /7405/10.02.2023 г./уведом. на 05.02.2023 г. поделение Сектор „Пътна полиция“ П./ от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - заради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сутринта на 08.03.2023 г. жалбоподателят М. Д. М. управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ....., като около 08.10 ч. бил спрян за полицейска проверка на път от Републиканската пътна мрежа клас І № 8 в участъка на км. 208, с посока на движение от гр. П. за гр.

Пловдив, от полицейски автопатрул към РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, в чийто състав бил свидетелят И. А. А. – старши полицай.

Полицейските служители извършили проверка на моторното превозно средство посредством ползване на таблет в базата данни на КАТ – МВР, и след като било установено нА.чие на служебно прекратена регистрация за автомобила от 07.03.2023 г. св. А. съставил на М. акт – АУАН № 077366/08.03.2023 г., за прието за извършено административно нарушение с дадена правна квА.фикация в акта по чл.140 ал.1 т.1 от ЗДВП и състоящо се в управление на моторното превозно средство, което е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При предявяване на акта на нарушителя последният вписал, че няма възражения.

Възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 077366/08.03.2023 г. и останА.те материА. по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на М. били наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца – в размер на минимално предвидените в приложената санкционна норма, за приетото за 2 извършено административно нарушение с дадена в НП правна квА.фикация по чл.140 ал.1 от ЗДВП. В НП при излагане на обстоятелствата на нарушението било вписано, че управляваното от нарушителя МПС е със „служебно прекратена регистрация поради липса на ЗГО по чл.143А ал.10 от ЗДВП.“, като не било посочено кога е била служебно прекратена регистрацията на автомобила собствен на М. „Фиат Пунто“ с рег. № ......

За същия автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ..... била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 08.03.2023 г. – в 11.13 ч. – три часа след извършването на процесното нарушение.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. А., АУАН, писмени обяснения, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач, справка извлечение с вписани данни в база данни на КАТ – МВР, справка за регистрация на моторно превозно средство, извлечения от интернет страница на Гаранционен фонд.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. А. като обективни, последователни и логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят М. Д. М. е осъществил състав на административно нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като на 08.03.2023 г. около 08.10 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас І № 8, в участъка на км. 208, с посока на движение от гр. П. за гр. Пловдив, е управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ....., регистрацията на който автомобил е била служебно прекратена – въведена в база данни на КАТ-МВР на 07.03.2023 г. заради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въпреки забраната за допускане за движение по пътищата отворени за обществено движение на нерегистрирани пътни превозни средства.

Въпреки извършването на това административно нарушение, доказателство за всеки елемент от състава на което са нА.чни по делото, съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо М. Д. М. с НП № 23-0333-000771/12.07.2023 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП следва да отпадне.

Основание за този извод съдът извлича от преценката си за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, засягащи и ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН „Наказателното постановление трябва да съдържа: 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;“. Според съдебния състав именно неизпълнение в пълен обем на това задължение на административно3 наказващият орган опорочава атакуваното наказателно постановление като ограничава лицето нарушител от възможността му да разбере за какво точно се подвежда под административна отговорност. В описателната част на НП № 23-0333-000771/12.07.2023 г. е индивидуА.зиран нарушителя, посочени са време и място на извършване на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, посочен е и управлявания от М. лек автомобил – по марка, модел и регистрационен номер, но не са изложени никакви обстоятелства относно служебно прекратената регистрация на автомобила заради липсата на „ЗГО“ – не е вписано в наказателното постановление от кога е прекратена служебно регистрацията на управлявания от М. М. лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.

№ ..... и въз основа на какво, посочено е че служебното прекратяване е по чл.143А ал.10 от ЗДВП, но в ЗДВП такава норма на чл.143А, в частност и ал.10 от същата, няма – т. е. вписва се служебно прекратяване сторено въз основа на несъществуваща законова разпоредба. Доколкото самото процесно административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП се състои в управление на пътно превозно средство по път отворен за обществено ползване на нерегистрирано пътно превозно средство, въпреки забраната за това, то съществени с оглед обективната съставомерност на деянието са обстоятелствата относно липсата на регистрация /без значение дА. служебно е била прекратена или изобщо не е имало регистрация/. Когато тези обстоятелства не са включени в съдържанието на наказателното постановление и респ. се позовава административно-наказващият орган на несъществуващи правни норми, то лицето нарушител се явява ограничен в правото си за ясно и пълно разбиране на вмененото му за извършено нарушение. Така съществено се засяга правото на защита на субекта на административна отговорност, което съставлява и съществено процесуално нарушение, а допускането му с така издаденото наказателно постановление налага цялостната отмяна на последното като незаконосъобразно.

Направените в този смисъл възражение на процесуалния представител на страната жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и допускането на процесуални нарушения от категорията на съществените при издаването на обжалваното наказателно постановление се приеха за основателни.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания М. на направените от него разноски по делото с оглед така очертА.я се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по 4 производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв.

Е. К. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г. и списък с разноски е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 400 лв. е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 23-0333-000771/12.07.2023 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив и нА.чни доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя М. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното Районен съд Пловдив ХХІІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0333-000771/12.07.2023 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на М. Д. М. с ЕГН ********** от с. ..... обл. П. ул. „Т“ № 11 са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.