Решение № 128 от 25.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велики Преслав, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20253610100638 по описа за 2025 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с предявени от „Е.П,П,“ АД, с ЕИК ********, със седалище: гр. В., адрес на управление: гр. В. ****,район В.В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № 258, представляванпо закон от П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И.,представляван по пълномощие от Е. М. – юрисконсулт срещу А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш. ул. „Х.К.№8, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признатоза установено, че ответника дължи на ищеца СУМАТА 189.97 EUR или 371.55 лева,представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 04.12.2024 г. до 15.04.2025 г. за обект с аб. № 0600302207, гр. В., ул. „А.С. “ № 6, с клиентски № 1300107803, МОРАТОРНА ЛИХВА 5.14 EUR или 10.06 лева, за периода до 27.05.2025г., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 38.35 EUR или 75.00 лева, представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД и чл. 107 от Закона за енергетиката. Вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД и чл. 107 от Закона за енергетиката, за които е издадена заповед за изпълнение №185/30.05.2025 г. по чгр.д.№366/2025 г. по описа на ВПРС. Претендира и разноски в настоящото и заповедното производство.

Претендират се и направените по делото разноски, както и тези направени в хода на заповедното производство.

1

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, длъжникът-ответник осъден да плати на кредитора "Е.П,П," АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. – Г, сумата СУМАТА 189.97 EUR или 371.55 лева,представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 04.12.2024 г. до 15.04.2025 г. за обект с аб. № 0600302207, гр. В., ул. „А.С. “ № 6, склиентски № 1300107803, МОРАТОРНА ЛИХВА 5.14 EUR или 10.06 лева, за периода до 27.05.2025г., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.05.2025 г. доизплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 38.35 EUR или 75.00 лева, представляващи разноскипо заповедното производство. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по чгр.д.№366/2025 г. по описа на РС-В.Преслав.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК.

Редовно призован не се явява и не взема становище по предявения иск в открито съдебно заседание.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За обект с аб. № 0600302207, гр. В., ул. „А.С. “ № 6, с клиентски № 1300107803, ищецът "ЕнергоEПП Продажби" АД гр. В. е издал на получателя А. Б. А., собственик на посочения недвижим имот, както следва: фактури за периода 04.12.2024 г. до 15.04.2025 г. за сумата общо 189.97 EUR или 371.55 лева. Сумата не е заплатена от ответника, който факт не се спори от ответната страна. Ответникът е признал исковете, като е извършил плащане на цялото задължение по издадените фактури. В съдебното заседание ищецът представя доказателства за извършено плащане по издадените фактури от ответника и моли исковете да бъдат отхвърлени, поради плащане и да бъде осъден ответника да заплати направените в заповедното и настоящото производство разноски.

От приложените материали по чгр.д.№366/2025 г. по описа на РС-В.Преслав се установява, издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника-длъжник в полза на ищеца-заявител, за сумите предмет на настоящото производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което и на основание чл. 415, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, който съдът намира за допустими.

Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на вземанията на " Е.П.П." АД, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по чгр.д.№366/2025 г. по описа на ВПРС, е предпоставено от установяване на възникването и съществуването на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия, при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на посочените в представените фактури количества електрическа енергия и извършване на услугата възстановяване на захранването, както и размера на 2 претендираните вземания.

За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди" за процесния обект. Съгласно § 1, т. 42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия – "крайните снабдители на електрическа енергия" и "краен клиент" (пар. 1, т. 28а и т. 27г ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя, т. к. приложение намират специалните разпоредби на Закона за енергетиката, които дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к "Репортер", действали през процесния период. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тях "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Е П.П.".

Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.

Съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС , електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл. 98а от ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т. н. Общи условия, различен от този по чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ , а именно: "Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане", като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел. енергия заявление, в което да предложат специални условия.

С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им. Така Общите условия са част от правоотношението между "ex Lege", по силата на факта на публикуването. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия момент, "потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕ, "потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "ЕПП"АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Продажбата на ел. енергия се възстановява след като клиентът заплати на "EПП "АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на ел. енергия е неплащане на дължимите суми за доставена ел. енергия - чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕ. От анализа на чл.

37 от ОУ на ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на ел. енергия /което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел. енергия/ се дължи от абонатаклиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел. енергия за обекта му.

По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си 3 доставчик на ел. енергия е доставил реално определено количество ел. енергия, за което са издадени съответните фактури. От своя страна ответникът следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца, в т. ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел. енергия.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват наличието на доставено и потребено количество ел. енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото. Възраженията за недължимост на суми за потребление са неоснователни. Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на "ЕПМ АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел. енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД ввр. чл. 79 от ЗЗД ввр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни задължения от страните.

По всичко изложено съдът намира, че исковете са доказани по основание.Ответникът дължи сумата 189.97 EUR или 371.55 лева - неизплатено задължение за консумирана ел. енергия, съответно основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата за забава.

Купувачът на доставената ел. енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел. енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ . Предвид изложеното претенциите за сумата 5.14 EUR или 10.06 лева мораторна лихва, за периода до 27.05.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.05.2025 г. до окончателното и изплащане също са основателни. Размерът на задълженията до датата на съдебното заседание е заплатен от ответника, за което са представени доказателства от ищеца.

Поради което процесуалния представител на ищеца, моли исковете да бъдат отхвърлени, но поддържа претенциите си за разноски в настоящото и заповедното производство.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14304455-01ec-4c3e-9ae3-048c0346fe55