Решение № 1393 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Р.а Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500947 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. С. П., против Решение № 999/06.03.2024г., постановено по гр.д.№ 17802/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Т. Н. Х., ЕГН **********, с адрес ***, искове на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 318, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 11, 46 лв. за главница до пълния предявен размер от 674, 31 лв., която разлика представлява стойност на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г., и разликата над уважения размер от 1, 68 лв. за обезщетение за забава до пълния предявен размер от 95, 80 лв.; както и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на адв. Р. Р., АК – Пловдив, с личен № ***, с адрес ***, сумата от 196, 59 лв. – адвокатско 1 възнаграждение за осъществено процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.д. № 16162/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав и 393, 18 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в исковото производство по гр.д. № 17802/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Т. Н. Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.

Р. Р., е депозирала писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Т. Н. Х. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея, неразделна част, с която посочва, че между дружеството и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Изтъква, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект с идентификатор № ***, находящ се в ***. Въвежда твърдение, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Нелбо“ АД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 674, 31 лв., представляваща топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, както и топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване.

Излага, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Застъпва, че в случая служител на „Нелбо“ АД по реда на чл. 52, ал. 7 от Наредбата за топлоснабдяването е установил, че срокът на валидност на 2 метрологичната проверка на индивидуалния водомер за гореща вода е изтекъл, поради което с Уведомително писмо № ПД0000956/27.03.2021 г. потребителят е уведомен за задължението му в едномесечен срок да заяви и да представи водомера за последваща проверка. Поддържа, че на основание чл.

52, ал. 9 от Наредбата за периода, през който индивидуалния водомер е свален за метрологична проверка на клиента се разпределя топлинна енергия за битово – горещо водоснабдяване при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата – при норма на разход за потребление от 140 литра на обитател за едно денонощие, като в случая обитателите на имота са двама. Изтъква също, че в случая ответната страна не е изпълнила задължението си по чл. 52, ал. 7 от Наредбата, поради което на осн. чл. 52, ал. 8 от Наредбата „Нелбо“ АД е разпределил топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата – при норма на разход за потребление от 140 литра на обитател за едно денонощие – за двама обитатели. Поддържа, че топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена за м. април 2021 г. по реда на чл. 143 от ЗЕ – пропорционално на проектния отопляем обем на процесния имот от 141 куб.м. Доставената услуга на посочената стойност не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава

Към исковата молба прилага Справка за доставената топлинна енергия по количество и стойност, както и препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия, след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно изискванията на чл.154 от ЗЕ. В тази Справка са посочени периодите на консумация, номера на съответната фактура и нейният падеж, както и размерът на начисленото обезщетение за забава за всеки месец поотделно.

Ответникът Т. Н. Х. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло. Оспорва обстоятелството, че е била уведомена с Уведомително писмо № ПД0000956/27.03.2021 г. за задължението си да представи за последваща проверка индивидуалния водомер. Поддържа, че уведомяването на потребителя за задължението по чл. 52, ал. 7 от Наредбата за топлоснабдяването представлява задължително условие за законосъобразно начисляване на количеството топла вода. Счита, че не дължи начислената от ищеца сума за топлинна енергия.

3

С оглед на разпределената доказателствена тежест и дадените указания с Определение № 7483/20.06.2023г., по делото са приети подадените с Молба с вх.№ 93167/17.10.2023г. от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД писмени доказателства, както следва Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно НПЖДЖФ, от който е видно, че процесния имот е придобит от ответницата и нейният съпруг, в режим на СИО, на 19.11.1972 г.; заверено копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за процесния недвижим имот, находящ се в ***; Уведомително писмо № ПД 0000956 от 27.03.2021 г., с което „Нелбо” АД дава предписание на ответницата, в едномесечен срок, да заяви и представи за последваща метрологична проверка на водомера за топла вода в процесния имот; както и издадените за доставена топлинна енергия в процесния имот фактура № 4702998503/30.04.2021 г. и фактура №

**********/31.05.2021 г.

В хода на производството е приета допуснатата СТЕ, изготвена от в.л. инж.В. Ш..

Допълнително, в хода на делото, е постъпило Писмо с вх.№ 106337/22.11.2023г. от Община – Пловдив, с което се прилагат за приемане изисканите копие от Акт за гражданки брак №***/26.05.1963г., съставен в гр.Кърджали, както и лични регистрационни картони на лицата Т. Н. Х. и Д.

Д. Х., с вписани техните деца В., род. на ***г. и С., род. на ***г.

В съд. заседание на 22.02.2024г. съдът е разпитал св.В. Д. Х. /син на ответницата/.

Районният съд, за да отхвърли исковете в частта относно претендираната стойност на разпределена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване за периода от 01.04.2021г. до 31.05.2021г. на стойност над 11,46 лв. до 674,31 лв. -главница, както и за сумата над 1,68 лв. до 95,80 лв. – обезщетение за забава, излага основни съображения, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 52, ал. 7 от Наредбата е прието, че когато се установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения.

4

Районният съд е направил извод, че с Уведомителното писмо № ПД 000956 от 27.03.2021 г., връчено на ответната страна Х. и с което е уведомена, че водомерът за топла вода е с изтекла валидност на метрологична проверка, и в което е посочен и броя на живущите лица в апартамента – 2 бр., както и че потребителят следва в 30-дневен срок от уведомяването да извърши подмяна или метрологична проверка на водомера или индивидуалния топломер в оправомощена лаборатория съгласно чл. 52, ал. 7 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Независимо от връчването, същата страна не се явявала уведомена за последствията при неизпълнение на тези задължения, каквото е изискването на чл.52 ал.7 от Наредбата, за да възникнат предпоставките за служебно начисление. Дори да се приемело, че ответната страна е надлежно уведомена и е спазен установения в Наредбата ред за това, от показанията на свидетеля Х., ценени на осн. чл. 172 от ГПК, се е установило, че ответната страна е изпълнила задължението си за подмяна на водомера. До момента на установяване на това обстоятелство потребеното количество топлоенергия е начислено служебно, но не са били налице основанията за това, доколкото задължението на потребителя е изпълнено в предоставения за това срок.

С въззивната жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД са направени възражения, че дружеството е направило доказателствено искане за прилагане по делото на Талон за пломбиране на водомери от 28.06.2021г., изд. от „Нелбо“АД, но Районният съд отказал допускането. В тази насока, е поддържано от дружеството отново доказателственото искане. На следващо място, с жалбата се посочва, че от съдържанието на Талон за пломбиране на водомери № 0200007128, издаден от „Нелбо“ АД, става видно, че ответницата е изпълнила задължението си по чл. 52, ал 7, но не в началото на м.април, 2021 г., а едва на 28. 06.2021 г.

При условията на чл.266 от ГПК от въззивния съд е прието ново писмено доказателство Талон за пломбиране на водомери № 0200007128, изд. от „Нелбо“ АД, съставен на 28.06.2021г., тъй като е поисканото прилагането му предвид събрани в хода на делото доказателства на насрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е 5 ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Според чл.

149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. В процесния случай, собствеността на ответницата върху топлоснабдения имот е била доказана от приложените документи, а и същото обстоятелство не е и било оспорено.