Решение № 1098 от 21.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5695/2025
- Вид
- Решение № 1098
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Антоанета Иванова Абрашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1, изр. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1098 гр. Русе, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520105695 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ от Венцислав Йорданов Маринов срещу В. М. О..
Ищецът твърди, че по депозирано от него заявление от 30.07.2025г. за издаване заповед за изпълнение на парични суми и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК било образувано ЧГД 1027/2025 по описа на РС-Нови пазар.
Заповедният съд издал заповед за изпълнение от 31.07.2025г. Заповедта била връчена длъжника по реда на чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК и заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Вземането на ищеца произтичало от извършени от него в качеството му на ЧСИ действия по принудително изпълнение и свързани с тях: изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление, книжа, образуване на изпълнително дело, извършване на справка за длъжника и неговото имущество, във връзка с изпълнение на парично вземане и други, подробно отразени в Сметка по чл. 79 №0000159870 и Сметка по чл. 79 № 0000159869 от 27.03.2024г., на длъжника била изпратена покана, връчена на 28.03.2024 г. Ответникът В. М. О. частично бил платил на 08.04.2024г. по ПКО № 0000012755, за което била издадена фактура №0000137047/08.04.2024г. на стойност 100,00 лв. Дължимо и неплатено останало вземането по сметка №0000159870 от 27.03.2024г. в размер на 285.74 лв. и вземането по сметка №0000159869 от 27.03.2024г. в размер на 10,20 лв. Исковата молба имала и характер на покана за плащане на дължимото и неплатено задължение на ответника към ищеца в размер на 295,94 лева - главница, включващо извършени действия на ЧСИ по принудително изпълнение, и сторени разноски в заповедното производство 421,25 лв., както и разноските по 1 предявяване и водене на настоящото производство.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. М. О. дължи на Венцислав Йорданов Маринов, в качеството на частен съдебен изпълнител, с БУЛСТАТ 179104641, вписан в КЧСИ под рег. №833, с район на действие Окръжен съд-Русе, сумата 285,74 лева, представляваща част от дължима сума по сметка по чл. 79 от ЗЧСИ №0000159870 от 27.03.2024 г. в размер на 385,74 лева с ДДС по ИД 20238330400188, ведно със законна лихва за периода от 30.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10,20 лева, представляваща дължима сума по сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 0000159869 от 27.03.2024 г. в размер на 10,20 лева с ДДС по ИД 20238330400188, ведно със законна лихва за периода от 30.07.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира разноските по настоящото и по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител адв. В. Д., е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало точно за какви действия в хода на изпълнителното производство се претендирало процесното вземане. Тези действия не били индивидуализирани по вид, цена /за един брой/, количество, нито дори дата на извършване, затова счита, че не можело да се прецени, какви действия са фактурирани като извършени, нито дали същите действително са били осъществени и дали осъществяването им е било необходимо и целесъобразно, т.е. изготвените два броя сметки - № 0000159870 от 27.03.2024 г. в размер на 285,74 лв. и сметка № 0000159869 от 27.03.2024 г. в размер на 10,20 лв., били неясни.
В посочените сметки оспорва основателността на изписаните точки от Тарифата за таксите към ЗЧСИ, а именно т. 5 - Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - общо в размер на 120 лв., както и т. 31 - допълнителни разноски - в размер на 10,20 лв., без посочено количество, описание и единична цена, без същите да са индивидуализирани, което затруднявало защитата, относно това реално извършени ли са разноски и какъв е видът им, след като ищецът не представял доказателства за реално извършени изпълнителни действия, които е остойностил в процесните две сметки. Счита, че посочените пороци на процесиите сметки ги правят и незаконосъобразни. Предвид изложеното, моли да бъде отхвърлена исковата претенция на ищеца.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното в настоящото производство заверено копие от изпълнително дело № 20238330400188, същото е образувано пред ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 2
531/2023 г. по описа на РРС, с който ответникът В. М. О. е осъден да заплати суми по сключен договор за потребителски кредит № 4053470875/26.01.2022 г.
След образуване на изпълнителното производство, по същото са предприети множество действия, във връзка с установяване на имущество на длъжника, на други негови публични задължения, изпращане на покана за доброволно изпълнение, предприемане на изпълнителни действия (налагане на запори, присъединяване на взискател). Изпращани са множество призовки за принудително изпълнение, съобщения до институции и др.
С молба от 10.01.2024 г., взискателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК съдебният изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело, след събиране от длъжника на дължимите към ЧСИ такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
За дължимите от В. М. О. такси и разноски по изпълнението, ЧСИ е издал сметки по чл. 79 ЗЧСИ, като неплатени са останали Сметка по чл. 79 ЗЧСИ с № 0000159870/27.03.2024 г., в която в 8 точки са описани подробно извършените действия (изготвяне и връчване на книжа, извършване на справки, изпълнение на парично вземане, образуване на изп. дело), дължимите за тях такси и разноски и основанието за дължимостта им. Общата стойност на задълженията по сметката е 385.74 лв.
За извършените допълнителни разноски по изпълнителното дело съгласно чл. 79, т. 31, ЧСИ е издал Сметка № 0000159869/27.03.2024 г., на стойност 10.20 лв.
На 27.03.2024 г. ЧСИ Венцислав Маринов е изпратил на длъжника уведомление за неплатена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, с която го е уведомил, че за неплатени суми по сумите по Сметка № 0000159869/27.03.2024 г. на стойност 10.20 лв. с ДДС и Сметка № 0000159870/27.03.2024 г. на стойност 385.74 лв., които следва да заплати по посочена в уведомлението банкова сметка до 12.04.2024 г., като след изтичане този срок ще предприеме действия по чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл. 410 от ГПК. Уведомлението е връчено на 28.03.2024 г.
С ПКО № 12755/08.04.2024 г. В. О. е погасил сума по изпълнително дело № 20238330400188 в размер на 100 лв. и от ЧСИ е издадена фактура № 0000137047/08.04.2024 г. на стойност 100 лв.
За остатъка от дължимите суми по издадените две сметки, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1027/2025 г. по описа на РС - Нови пазар и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение рег. № 548/31.07.2025 г. за непогасените суми по двете сметки – 285,74 лв. и 10,20 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до изплащането им, както и за 21,25лв., разноски за държавна такса и 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова 3 полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, ответникът е длъжник по образувано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изпълнително дело пред ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител.
На основание чл. 79 ЗЧСИ, ищецът е издал процесните двете сметки за дължими такси и разноски от длъжника, с предвиденото в ал. 2 на нормата съдържание. На основание чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ се е възползвал от правото си да ги претендира по реда на чл. 410 ГПК.
Ответната страна не е оспорила конкретно таксувано действие, например като неизвършено или неотносимо, или пък като таксувано в нарушение на тарифата към ЗЧСИ и съдът съобразявайки приложеното изпълнително дело не намира основание да приеме, че е налице такова или такива действия на съдебния изпълнител по процесните двете сметки.
Молбата за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по писмено искане на взискателя, не освобождава длъжника от задължението да заплати на съдебния изпълнител дължимите по изпълнителното дело такси и разноски, които са направени във връзка с правомерно извършени действия, каквито са изготвяне и връчване на книжа, извършване на справки, изпълнение на парично вземане, образуване на изп. дело и др.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана по основание и размер.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 32,59 евро държавна такса, 150 евро възнаграждение за особен представител и 200 евро адвокатско възнаграждение. За заповедното производство дължимите разноски са в размер на 10,86 евро (11,25 лв.) държавна такса и 204,52 евро (400 лв.) адвокатско възнаграждение. Общият размер на дължимите на ищеца от ответника разноски по делото възлизат на 597,97 евро.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. „Й.Д.“ № 118, дължи на Венцислав Йорданов Маринов, в качеството на частен съдебен изпълнител с БУЛСТАТ 179104641 вписан в КЧСИ с рег. № 833, с район на действие Окръжен съд - Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 17, сумите: 285,74 лв. (146,10 евро), отразени в Сметка № 0000159870 от 27.03.2024 г. и 10,20 лв. (5,22 евро), отразени в Сметка № 0000159869 от 27.03.2024 г. по изпълнително дело № 20238330400188, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 30.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед рег.
4
№ 548/31.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1027/2025 г. по описа на РС - Нови пазар.
ОСЪЖДА В. М. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул.
„Й.Д.“ № 118, да заплати на Венцислав Йорданов Маринов, в качеството на частен съдебен изпълнител с БУЛСТАТ 179104641 вписан в КЧСИ с рег. № 833, с район на действие Окръжен съд - Русе, с адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 17, сумата от 597,97 евро разноски за настоящото и за заповедното производство по ч.гр.д. № 1027/2025 г. по описа на РС - Нови пазар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5