Определение № 24838 от 05.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24838 гр. София, 05.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20241110122011 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Й. Г. П., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес: гр. София, ж.к.„..........” бл.174, вх.Б, ап.24 чрез адвокат И. А. Н., с посочен съдебен адрес: гр. .........., ул.”С......” ЗВ, ет.1 срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК 831609046, представлявано и управлявано от , представлявано от ............ и със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 235, с която са предявен отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, че ищцата Й. Г. П., не дължи сумата от 1673.21лв, от която сумата от 1458.21лв.- главница за топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 215.00лв.-лихва за периода от 31.05.2013г. до 16.05.2016г.. поради обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност.Претендират се съдебните разноски в настоящото производство представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е в размер на 600лв./шестстотин лева/.

Твърди се от ищцата , че не дължи сумата по изпълнителен лист от 04.01.2019г., издаден по Решение № 150919/20.06.2017г. по г.д. № 27439/2016г. на 28-ми състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20198410400357 на ЧСИ-Неделчо Митев, per, № 841, поради обстоятелството, че присъдената на ответника сума е погасена по давност.Спрямо Й. Г. П. е било проведено производство, което е завършило е влизане в сила на Решение от 20.06.2017г.., въз основа на което е издаден на 04.01.2019г. изпълнителен лист, по който от ищеца се изисква посочената сума, като се твърди , че ищецът е солидарно задължен за посочените в листа суми .

Твърди се, че е образувано изпълнително дело № 20198410400357 на ЧСИНЕДЕЛЧО МИТЕВ, като на 06.02.2019г. е издадено съобщение за изпълнително дело с изх.

№ 019804/06.02.2019г. с което ищеца е уведомен за образуването на изпълнителното дело, като се изискват дължимите по изпълнителният лист суми.На 21.07.2022г. е издадена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис, но такъв не е осъществен, като се сочи , че призовката е издадена след настъпването на перемпцията и по изпълнителното 1 дело няма удържани суми от претендираните за недължими, разноски.

Според ищеца , не са извършвани изпълнителни действия за период поведе от пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно влизането в сила на Решението,поради което и образуваното изпълнителното производство трябва да бъде прекратено, след като е изтекла давността.Навежда правни доводи съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС, в случаите когато не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др,Според ищеца в противоречие на законовите изисквания се прави незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение Заповед за изпълнение, вземането по което е погасено по давност, след като е нямало никакви действия прекъсващи давността.

Твърди , че съгласно константната съдебна практика, запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлява действие, насочено към издирване на имущество на длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение./Решение от 17.09.2021г. по г.д.

№7143/2020 при -IV-д въззивен състав, Решение № 20161790 по гр.д. №6535/2021г., 44 състав на СРС и др.….ищцата М......... Б......... П. не дължи на ответника сумите, предмет на издадения изпълнителен лист от 15.08.2014 г. и предмет на събиране по изп.д.№ 20238600401581 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег.№ 860 в Камарата на ЧСИ в общ размер на 2751,43 лева, поради погасяването по давност на сумите, посочени в изпълнителния лист, включително и следващата се такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.Позовава се на практиката , че действия на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността.Именно такива незаконосъобразни действия представляват удължаване на погасителната давност, което е забранено с императивната правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Така няма право да се определя от кога започва да тече давността, тъй като и останалите правила относно погасителната давност са императивни.Както и че когато молба от взискателя не отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено за да бъде запорирано, то не се прекъсва давността.

Според ищеца в случая е налице и хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433,ал.1, т.5, след като има двегодишно бездействие от страна на взискателя, и делото по силата на закона е трябвало да бъде прекратено. Нямало е и имущество на длъжника, което да може да бъде секвестирано и съгласно чл.433,ал.1, т.5, така делото е трябвало да бъде прекратено след изтичането на двугодишен период на бездействие в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и при липса на секвестируемо имущество съгласно чл.433,ал.1, т.5 и всякакви изпълнителни действия, включително запори и възбрани след настъпила перемция, не прекъсват давността.

Така според ищеца давността е изтекла и сумата е недължима.

2

Към исковата молба са приложени документи, за които се иска приемане като доказателства по делото , както и да се изиска и приложи към делото изпълнително дело № 20198410400357 на ЧСИ-НЕДЕЛЧО МИТЕВ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост доколкото ищцата е активно легитимирана, имаща качеството „длъжник“ по изпълнителното дело, но неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Ответното дружество твърди, че с молба от 24.01.2019г., депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 357/2019г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, per. № 841 към КЧСИ. Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжницата, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата на 13.02.2019г., като на 06.02.2019г. са наложени запори върху откритите банкови сметки на името на длъжницата в Първа инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк АД. Вследствие депозирани молби от „Топлофикация София“ ЕАД на м.09.2019г., м. 06. 2021г„ м.10.2021г. м. 01.2022г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжницата през м.12.2020г., м.07.2022г. и м.06.2024г., а през м.06.2024г. е наложен запор върху новооткрити банкови сметки на длъжницата в Уникредит Булбанк АД.

С оглед изложеното, според ответното дружество - взискател по изпълнителното дело, последното е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършването на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжницата.

Поради това се и оспорва твърдението на ищцата, че последното изпълнително действие годно да прекъсне давността е влизането в сила на Решението, въз основа което е издаден изпълнителни титул.

Поддържа се становището, че с оглед изложеното, в рамките на приложимия 5годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Неделчо Митев, per. № 841 към КЧСИ, доколкото с нея е поискано предприемането на изпълнителни действия, като същевременно е извършено упълномощаване по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Посочва се, че съгласно даденото в т.10 от ТР № 2/201 Зг. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) “. Давностният срок е прекъсван многократно в хода на изпълнителния процес, както чрез сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия. В този смисъл, след датата на образуване на изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на длъжника през м.02.2019г. и м.06.2024г. Насрочен е опис на движими вещи на адреса на длъжницата през м.12.2020г., м.07.2022г. и м.06.2024г. По изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия и представляваното от мен дружество е подавало регулярно молби за изпълнителни действия - през м.09.2019г„ м. 06. 2021г„ м.10.2021г. м. 01.2022г.

Така ответното дружество възразява , че с депозирането на молбите от страна на взискателя отново е прекъсната давността и е започнал да тече нов срок. Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането.Като съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес,като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.

Позовавайки се на това, че съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т. е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за 3 принудително изпълнение. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т. е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД, както и разяснението в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.