Определение № 704 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 474/2025
- Вид
- Определение № 704
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704 гр. Кюстендил, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500474 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11957/06.10.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника му юрисконсулт И. М., срещу определение № 1080/01.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2694/2025г., по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Р. Й. Т..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Възразява се срещу изводите на заповедния съд, че се касае за недопустимо изменение на претенцията. Изтъква се, че по делото няма издадена заповед за изпълнение, респ. не е налице изменение. Поддържа се, че с допълнителната молба от 10.09.2025 г. е извършено допълнително конкретизиране на претенцията чрез посочване на по-кратък период, част от първоначално посочения такъв, в определен от съда срок, а не изменение чрез подмяна на основания и периоди. Моли се съдът да отмени разпореждането и да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заявените вземания, като сума и период, предмет на допълнителна молба от 10.09.2025г.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Й. Т. за сумите 80, 76 лв. за топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. до 30.09.2022 г.; 155, 94 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2022 г. до 02.09.2025 г.; 1,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2022г. до 12.09.2024г., както и законна лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от 04.09.2025 г., във връзка с топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1504, район Средец, ул. „Янтра“ № 11, ателие на тавански етаж, аб. № 125882 / инсталация 4000194090.
Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК са представени: договор 1 за продажба на топлинна енергия № 35466/125822 от 13.10.2017 г., Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
С разпореждане № 4310/05.09.2025 г. РС – Кюстендил, констатирайки, че по делото са налице данни за друго съдебно производство между същите страни за същия топлоснабден имот, е дал указания на заявителя в 3-дневен срок да поясни дали по отношение на периода, за който се претендира (07; 08 и 09 месец през 2022 г.) вземането по ч. гр. дело №2694/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил има вече съдебен акт, постановен по ч. гр. дело № 477/2025 г. по описа на Районен съд – Средец.
В срок е постъпила молба от 10.09.2025 г., с която заявителят уточнява, че претендираната главница за топлинна енергия в размер на 80,76 лв. касае единствено задължения по изравнителна сметка от м. 07.2023 г. за периода м. 05.2022г. – м. 06.2022г., а по месечните фактури за период от м. 07.2022 – м. 09.2022г., както и по изравнителна сметка от м. 09.2022 г. за период м. 07.2021г. – м. 04.2022г. се претендира единствено мораторна лихва, доколкото главницата по фактурите е заплатена. Допълнително заявителят уточнява, че производството в РС - Средец по ч. гр. д. № 477/2025 г. касае задължения по месечни фактури за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г. и изравнителни сметки от м. 07.2023 за период м. 07.2022 – м. 04.2023 и от м. 07.2024г. за период м. 05.2023 г. и м. 04.2024 г., в което производство е издадена заповед за изпълнение от 04.09.2025 г., невлязла в сила към момента на депозиране на молбата.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението за сумите, претендирани с него, като е приел, че нередовностите в заявлението не са отстранени, а с уточняващата молба е направена промяна в исканията като е заявено недопустимо изменение на претенциите, при което, макар да запазва размера на вземанията си, то подменя основанията и периодите, за които твърди да са формирани.
При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:
Съгласно чл.411,ал.2,т.1 ГПК проверката на съда включва съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК -дали искът е подсъден на районния съд, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т. 1 и 2 ГПК , дали вземането произтича от договор, сключен с потребител , като в този случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите Общи условия. Задължително съдът следи дали заявеното е в противоречие със закона и добрите нрави /чл. 411, ал. 2, т. 2/, както и дали то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл. 411, ал. 2, т. 3/, поради което е необходима и преценката на приложените документи- договори, Общи условия и др.
В случая районният съд се е позовал на неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от него нередовности във вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПКнепосочване на обстоятелствата, на които се основава искането, приемайки че нередовностите не са отстранени, а е заявена промяна в исканията на заявителя.
Настоящият състав счита, че тази нередовност не е налице касателно претенцията за главница от 80.76 лв. Видно от приложената уточняваща молба, заявителят своевременно е отстранил нередовностите на заявлението, като е конкретизирал, че главницата за топлинна енергия в размер 80.76 лв. касае задълженията по изравнителна сметка от м. 07.2023 г. за период м.05-06.2022 г. /част от първоначално посочения със заявлението/, като по този начин вземането е индивидуализирано по начин, позволяващ яснота относно спорното право.
Що се отнася до вземанията за мораторна лихва, по отношение на тях нередовностите не са отстранени, тъй като с приложената уточнителна молба е заявено различно основание и период в сравнение първоначално посочените в заявлението претенции, и не става ясно лихвата за кои задължения се претендира, като по този начин длъжникът не би могъл да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори чрез подаване на възражение срещу заповедта.
При това положение въззивната инстанция намира, че нередовностите на заявлението са били своевременно отстранени от заявителя в частта относно претенцията за главница, поради което не са налице пречките за издаване на заповед за изпълнение за това вземане, с оглед на което обжалваното определение като неправилно в тази част следва да бъде 2 отменено, а вместо него следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 80.76 лв. главница, а в частта относно вземанията за мораторна лихва като правилно определението ще бъде потвърдено.
По разноските: Заявителят и настоящ жалбоподател претендира присъждане на разноски както следва – за заповедното производство 21.25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и за производството по частната жалба в размер на 15 лв. държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разрешението на спора в полза на заявителя следва да бъдат присъдени деловодни разноски за заповедното производство в размер на 24,19лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- съобразно уважената част от претенцията, а за настоящото производство в полза на жалбоподателя ще бъдат присъдени разноски в размер на 22,07 лв.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1080/01.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2694/2025 г., по описа на РС – Кюстендил В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****** против Р. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, с което се претендира сумата 80, 76 лв. - за топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. до 30.09.2022 г., във връзка с топлоснабден имот, находящ се в гр. **** , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявлението на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****** , против Р. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, за сумата от 80,76 лв. – главница по изравнителна сметка от м.07.2023 г., за периода м. 05.2022 – м. 06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, във връзка с топлоснабден имот, находящ се в гр.
****, както и за сумата от 24,19 лв., представляваща деловодни разноски по ч. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1080/01.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2694/2025 г., по описа на РС – Кюстендил в останалата му част, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****** , против Р. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, с което се претендират сумите 155, 94 лв. лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2022 г. до 02.09.2025 г.; 1,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. до 12.09.2024 г., във връзка с топлоснабден имот, находящ се в гр. ****.
ОСЪЖДА Р. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 22,07 лв.
3
Връща делото на Районен съд- Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704 гр. Кюстендил, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500474 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11957/06.10.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника му юрисконсулт И. М., срещу определение № 1080/01.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2694/2025г., по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Р. Й. Т..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Възразява се срещу изводите на заповедния съд, че се касае за недопустимо изменение на претенцията. Изтъква се, че по делото няма издадена заповед за изпълнение, респ. не е налице изменение. Поддържа се, че с допълнителната молба от 10.09.2025 г. е извършено допълнително конкретизиране на претенцията чрез посочване на по-кратък период, част от първоначално посочения такъв, в определен от съда срок, а не изменение чрез подмяна на основания и периоди. Моли се съдът да отмени разпореждането и да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заявените вземания, като сума и период, предмет на допълнителна молба от 10.09.2025г.