Решение № 253 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600894 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 1942/22г. на Районен съд Варна, 32-ри наказателен състав, постановена на 12.04.2023г., с която подсъдимият Е. Т. Г. е бил признат за виновен по чл.130, ал.1 от НК, съгласно частното обвинение срещу него за причиняване на лека телесна повреда на А. К. В.. Бил е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Уважен е частично предявения граждански иск в размер от 3 000 /три хиляди/ лева за неимуществени и изцяло 40 лева за имуществени и подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху него, както и разноските на частния тъжител и съда.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат М. Р. от АК – Варна в качеството му на защитник на подсъдимия с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подзащитния му. В хода на въззивното производство защитата поддържа изложеното като счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена, мотивите са противоречиви и липсват в гражданско – осъдителната част. Пледира се за оправдаване по реда на чл.9 ал.2 от НК, или за приложение на института на 1 реторсията. Подсъдимия Е. Г. в правото си на лична защита се придържа към изложеното от адвоката и в последната си дума моли да бъде оправдан по всички обвинения.

По жалбата не са постъпвали възражения. В производството пред въззивната инстанция повереника на частния обвинител и граждански ищец адв.Д. П. от АК – Варна пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като моли да бъдат присъдени разноските на доверителя и пред ВОС.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.

От фактическа страна е установено следното :

Подсъдимият Е. Т. Г. е роден на ******* г. в гр. *******, със средно образование, неженен, неосъждан с ЕГН:**********.

Подс. Е. Г. заемал длъжността „Водач на специален автомобил" и „пожарникар" в Първа РСПЗН - Варна, като в периода от 11.06.2021 г. до 25.06.2021 г. ползвал платен годишен отпуск.

Към същия период А. В. бил трудово ангажиран в „Просперити Варна"ЕООД на длъжност „работник, изпълняващ доставки по домовете".

На 17.06.2023 г. В. осъществявал трудовите си функции в периода от 06.00 ч. до 15.00 ч. След приключване на работното си време, около 17.00 ч. на посочената дата същият управлявал л.а. „БМВ", червен на цвят по бул.

„Христо Смирненски“ в посока - бул. „Сливница“ в гр. Варна. По същото време, в посочения пътен участък се движел и подс. Г. с управлявания от него л.а. БМВ с per. № ******. Вследствие на извършена от св. В. маневра по бул.

„Христо Смирненски“, същият отнел предимството на Г.. Подразнен от така възникналата ситуация на пътя, подсъдимия решил да се саморазправя с водача на засеклия го автомобил и да му поиска обяснения. За целта, той последвал автомобила на В. по бул. „Христо Смирненски“, а впоследствие и по бул. „Сливница“ в посока с кръстовището с ул. Андрей Сахаров.

По същото време свид. А.Т., придружавана от малолетния си син, се движела с л.а. „Опел Корса" с per. № ***** в горепосочения пътен участък и посока. Около 17.17 ч. в близост до кръстовището на бул. Сливница с ул.

2

Андрей Сахаров, същата била задмината последователно от движещите се в дясна пътна лента автомобили, управлявани от В. и Г.. Предвид скоростта, с която същите се движели, свид. Т. останала с впечатление, че водачите им се преследват по пътя.

Междувременно светнал червен сигнал на светофарната уредба и след като задминал автомобила на свид. Т., В. спрял на посоченото кръстовище пред Т. в средна дясна лента, последван от Г.. След като спрял зад превозното средство на В., подсъдимият решил, че това е удобният момент да реализира целта, с която предприел преследване на превозното средство на В., а именно - да осъществи саморазправа с последния предвид преценката му за реализирано неправомерното поведение на пътя от другия водач. В изпълнение на взетото решение, Г. излязъл от превозното си средство, отишъл до л.а. БМВ управляван от В., отворил шофьорската врата и проникнал с горната си част на тялото в купето. Последвала размяна на реплики между В. и Г., които не удовлетворили последния, поради което същият натиснал главата на В. към подлакътника в автомобила и съседната на шофьора седалка, причинявайки полягане и усукване на тялото на тъжителя.

Вследствие на упражнения върху тялото на В. натиск, десният му крак се усукал и се ударил в конзолата на скоростната кутия. След това подсъдимият нанесъл удар с ръка в главата на В., който попаднал в областта на лявата ушна мида, излязъл от купето на превозното средство, блъснал шофьорската врата, върнал се до управлявания от него автомобил и влязъл в него.

Същевременно тъжителят решил да заснеме номера на превозното средство, управлявано от Г., за да има възможност да реализира правата си срещу същия впоследствие. За тази цел, непосредствено след като Г. тръгнал към автомобила си, В. излязъл от управляваното от него превозно средство, застанал с лице към колата на подсъдимия и направил снимков файл на превозното му средство с мобилния си телефон.

Възприемайки поведението на В., Г. решил отново да се разправя е него по повод извършеното заснемане, извършил маневра, е която приближил плътно предната част на управляваното от него превозно средство до задната част на автомобила на тъжителя, като в този момент последния се прибрал в купето на своето МПС. Г. отново излязъл от автомобила си, отишъл до автомобила на В. и след като отворил шофьорската врата проникнал с тялото си в купето на същия. Притеснен от възможността за последващо физическо нападение, В. привел рязко в движение превозното средство с ниска скорост, след което отново го спрял, а предвид опасната за него ситуация вследствие движението на автомобила, Г. излязъл с тялото си от купето. Впоследствие подсъдимият отново проникнал в купето на автомобила на тъжителя, извадил ключа от таблото и го хвърлил в прилежащата до пътното платно тревна площ. След това Г. се върнал до автомобила си и влязъл в него.

В. се притеснил от обстоятелството, че не може да приведе в движение превозното си средство без наличие на контактния ключ, поради което и предвид упражненото над него насилие от Г., позвънил на тел. 112. Докато разговарял с оператора, той отишъл до автомобила на Г. и се опитал да предотврати потеглянето на подсъдимия като се хванал за шофьорската врата през отворения прозорец и се опитвал да я отвори. Докато В. се държал за шофьорската врата на превозното средство на Г., последният няколкократно привеждал в движение превозното средство, при което възникнала опасност за живота и здравето на тъжителя, вследствие на което последният пуснал захвата си и подсъдимият потеглил.

3

По време на проведения в 17.19 ч. разговор между оператор на Национална система „112" и В., последният заявил, че е нападнат и бит от непознато за него лице на бул. Сливница срещу бензиностанцията на Марешки, като посоченото лице е ритнало колата му и е хвърлило ключовете за автомобила в близката тревна площ.

След като потеглил от местопроизшествието, в 17.20 ч. подсъдимият също телефонирал на Национална система"112", като информирал оператора, че на кръстовището на бул. Сливница и ул. „Андрей Сахаров" се намира неадекватен шофьор , който е карал на „зиг заг" и го е „засякъл", съответно „успял да го настигне" и хвърлил ключовете за автомобила му в тревата.

В 17.24 ч. е последвало ново обаждане от Г. на тел. 112 като в разговор с оператора, същият се представил за негов колега и поискал информация дали е изпратен екип на мястото, което е указал при подадения първоначален сигнал, след което заявил, че ще се информира за развитието на случая от „колегите".

След като подсъдимият напуснал мястото на инцидента, В. се свързал по телефона е баща си и се разбрал с него да го придружи до най-близкото районно управление на МВР, за да подаде сигнал. Междувременно същият намерил ключовете на автомобила си в тревната площ до пътното платно и потеглил.

На посочената дата В. отишъл в Трето РУ, където се тъжил за инцидента. Във връзка с подадения от тъжителя сигнал, на основание чл. 212 ал.З от НПК, е първото процесуално-следствено действие, а именно - разпит на пострадало лице, било образувано ДП № 677/2021 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, което впоследствие било преобразувано в ДП № 94/2021 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна.

След инцидента В. чувствал болки в областта на десния крак, в областта на коляното, в областта на което се проявил и видим оток. Посочения дискомфорт не отминал и на следващия ден - 18.06.2021 г., тъжителят посетил Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна - Варна" АД. На същата дата пострадалият бил освидетелстван от д- р Д.Г. в отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, във връзка е което било издадено удостоверение № 559/2021 г. В същото били констатирани кръвонасядане по задна повърхност на лявата ушна мида и навяхване в областта на дясното коляно.

След като на 18.06.2021 г. Г. бил призован за извършване на процесуално-следствени действия в хода на образуваното досъдебно производство, на 23.06.2021 г. същият решил да посети отделение „Съдебна медицина" в МБАЛ „Св. Анна - Варна"АД, където по негово желание бил освидетелстван. В издаденото медицинско удостоверение № 581/2021 г.от д-р Д.Г. били отразени констатирани при освидетелстването травматични увреждания, а именно - кръвонасядане в областта на лявата мишница и контузия на рамо, лека степен.

В хода на съдебното производство е назначена и извършена съдебно‐ медицинска експертиза по отношение на В. и подс. Г..

При обсъждане на поставените е експертизата въпроси по отношение на причинените травматични увреждания на В., видно от обстоятелствената част 4 на заключението ВЛ е съобразило приобщените по делото медицински документи, в т.ч. лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна - Варна"АД, амб. № 6667/18.06.2021 г., издаден на името на А. В., в който е отразена основна диагноза „навяхване на дясното коляно", издаденото по отношение на последния медицинско удостоверение № 559/18.06.2021 г. е отразените в същото констатации за налични травматични увреждания , както и предварителните данни заявени от освидетелствания /"На 17.06.2021 г., към 17.19 ч. в района на бензиностанция на бул. Сливница, гр. Варна, е бил нападнат от непознат мъж, който в положение седящ на мястото на водача в личния си автомобил, му нанесъл удари с юмруци в областта на главата, бил блъскан и натискан"/, както и Епикриза към ИЗ № 35297, издадена от Клиника по ревматология при УМБАЛ „Св.Марина"ЕАД, гр. Варна, в която е отразена окончателна диагноза „Синдром на Ратрер Лерой".

В експертното заключение ВЛ д-р Д. е формирало следния извод: На 17.06.2021 г. А. В. е получил кръвонасядане по задната повърхност на лявата ушна мида и навяхване в областта на коляното. Описаното кръвонасядане в областта на лявата ушна мида е резултат от действието на твърд, тъп предмет с ограничена повърхност. Навяхването в областта на дясното коляно е резултат на силно, внезапно форсирано извиване на десния долен крайник на нивото на дясната колянна става. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установеното заболяване - синдром на Райтер Лерой, не е във връзка е травмата. Същото е в резултат на хламидийна инфекция. По време на същия инцидент Е. Т. Г. е получил кръвонасядане по предвътрешна повърхност на лявата мишница, контузия лека степен в областта на лявото рамо. Описаните травматични увреждания са резултат на удари е или върху твърди, тъпи предмети, респ. при стискане е ръка в областта на лявата мишница, удар с юмрук или други предмети по страничната повърхност на лявото рамо. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.