Акт № 649 от 02.11.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- 419/2026
- Подписан
- 02.11.2026
- В сила
- 02.11.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 101 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 72 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 73 ал. 1 и 2 · Закон за собствеността
- чл. 73 ал. 1 и 2 · Закон за собствеността
- чл. 73 ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649 гр. Варна, 02.11.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Анета Н. Братанова
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000419 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по съвместна въззивна жалба на Х. БЪЛГАРИЯ ЕООД и К. Д. В. срещу ЧАСТИ от решение № 4/21.04.2026 г. на Окръжен съд Силистра по електронно дело 20243400900032 (ТД 32/2024г), с които: 1. прогласен е за недействителен на осн. чл. 40 ЗЗД за недействителен договор, с който първият въззвиник е закупил верижен булдозер, като сключен от представител (втория въззвиник), във вреда на представлявания продавач; 2. дружеството Х. БЪЛГАРИЯ ЕООД е осъдено на осн. чл. 108 ЗС за предаде на ВИКТОРИО ЕООД владението върху установената в негова собственост движима вещ и да заплати на този собственик обезщетение за неоснователно обогатяване поради лишаването му от ползване на неговата вещ за период от 12.10.2022г. до 17.06.2024г. след извършено прихващане със направени разходи за подобрения до остатъчен размер на 62 018.25 евро(равностойни на 121 264.28лв.), ведно със съответната законна лихва от предявяване на иска до окончателно плащане и на всеки от двамата въззвиници са били възложени разноски по различните уважени срещу тях искове.
Жалбата на ответниците е била приета за редовна и администрирана, като в срока за отговор по нея насрещната страна - ищец ВИКТОРИО ЕООД е заявил, наред с възражения по редовността на сезирането на въззивната инстанция и насрещно искане, уточнено в последствие като насрещна въззвина жалба срещу ДРУГИ ЧАСТИ от същото решение, с които: 1. предявения първоначален иск за прогласяване на недействителността на същата сделка на осн. чл.42 ал.2 ЗЗД като сключена от представителя извън обема на предоставеното му пълномощно (без изричното му натоварване от продавача да договаря с купувач, който също представлява) е бил отхвърлен;
2. претенцията му за обезщетяване за неоснователното ползване на собствената му вещ е била отхвърлена след неоснователно прихващане за 1 горницата над 62 018.25 евро до претендиран размер от 71 580.86 евро.
По допустимостта на въззивното производство: Жалбата е постъпила в съда с куриерска пратка с дата на подаване 01.06.26г. Видно от регистрирани действия в електронното дело, след издаването на решението по делото първоначално са били изготвени само съобщения за електронно връчване, съответно на 24.04.2026г., адресирани до електронна поща на адвокат Р. и на 04.05.26г през ЕПЕП до същия пълномощник, представляващ и двамата ответници. Няма регистрирано потвърждаване на получаването на тези документи, нито удостоверено през портала връчване. Достъп до електронното дело в ЕПЕП е бил предоставен по заявление от 7.10.24г на този пълномощник(л.84), в което обаче изрично е заявен отказ за уведомяване през портала. Поради това изявление, независимо, че пълномощникът е продължил да използва ЕПЕП, за да адресира до съда свои процесуални действия (л. 101 и 103, 157, 207, 229, 277,291,301) ново конклудентно съгласие по смисъла на чл. 38а ал.3 ГПК за приемане на съобщения не може да се предполага. Затова и въззивният съд приема, че с докладваното от деловодителя на 05.05.26г.
(л.374) изрично противопоставяне на пълномощника, не е оттеглено дадено по-рано съгласие, а напротив, пълномощникът е възразил срещу изначално нередовно адресиране на електронни книжа. Съответно и указанието за игнориране на действията по изпращане на първите два електронни комплекта, съдържащи преписи от съдебно решение, дадено с разпореждане № 92/05.05.26г(л.375) е изцяло съответно на процесуалните правила и налага отчитане на срока за обжалване само по съобщението, изпратено на 05.05.26г. и връчено от призовкар на 18.05.26г.(л.181 от делото на ОС- Силистра).
Двуседмичния срок за въззивно обжалване е спазен и възраженията на въззиваемата страна в тази насока не са основателни.
Неоснователно е и оплакването по легитимацията на пълномощника на въззивниците, доколкото в хода на администрирането е представено изрично пълномощно, с което лично В. и законния представител на дружеството са упълномощили адвокатско дружество и членуващи в него адвокати (между които подателя на жалбата), с права за пълно процесуално представителство пред настоящата инстанция (л. 60 от настоящото дело). Овластяването се зачита към момента на упълномощаването, а на осн. чл. 101 ал. 2 ГПК този документ следва да се счита приложен към първоначалната жалба, респективно и възражението за липса на представителна власт на подателя е неоснователно.
Въззивният състав преценява, че въззивната жалба съдържа и другите необходими реквизити, изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК.
Насрещната жалба, инкорпорирана в отговора на въззиваемата страна също е редовно предявена от надлежно упълномощен от законен представител адвокат, овластен с права до приключване на делото във всички инстанции.
Подадена е на 20.07.26г. като електронен документ с валиден КЕП на подателя през система за сигурно връчване и е постъпила в съда в рамките на срока по чл. 263 ал.2 вр. ал. 1 ГПК, отчитан от най-ранния момент, определен по чл. 41 ал.1 ГПК, в който въззивната жалба е връчена на пълномощника на ищеца (07.07.2026г. – първи ден след изтичане на срок за изтегляне на съобщение от ССЕВ). В съдържанието на комплексния документ (макар и не 2 много точно разграничени) може да се открият реквизитите както на отговор по чл. 263 ал.1 ГПК, така и на жалба по чл. 260 ГПК, чийто обхват до два отхвърлителни диспозитива е изрично уточнен с изявление от 11.07.2026г.
Възраженията на насрещната страна по редовността на тази жалба са неоснователни.
След приключване на администрирането на книжата от първата инстанция, допълнително е бил депозиран и отговор по насрещната жалба, подаден от името на двамата ответници. Както се признава от подателя(и се потвърждава от оформеното съобщение на л. 64 от настоящо дело), указаният на страна едноседмичен срок за извършване на това действие тече от 14.08.2026г. и е изтекъл на 21.08.26г. (чл. 263 ал.3 ГПК). Затова процесуалното действие на тези страни не може да бъде зачетено (чл. 64 ал.1 ГПК).
Същевременно, част от изложените доводи се отнасят до дължима от въззивен съд предварителна проверка за допустимост, и това е наложило те да бъдат разгледани, независимо от момента, в който са направени. Отделно, страните могат за заявяват становища по фактите и правото до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, поради което изложението на насрещните въззиваеми може да се възприеме като такава предварителна защита по същество.
Таксите за обжалване са авансово събрани и по двете жалби. Книжата са разменени.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество по две групи съединени (евентуално и кумулативно) искове. Интересът от разширяване на въззивния контрол с неизгодна за ищеца част от акта (след пропуснат срок за първоначална жалба) е породен от обжалването от ответниците. Първоначално заявеното искане на насрещния въззвиник за отмяна на оспорена част от мотивите, не се поддържа след указанието на администриращия съд, съответно въззивния съд преценява изложената обосновката срещу мотивите като оплакване по направени от първа инстанция фактически констатации и правни изводи, подлежащи на преценка при произнасяне по същество. Като оплаквания за процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, а не като искания за ревизиране на процесуални определения, следва да се възприемат и исканията на насрещния въззвиник за изключване на някои от допуснати от първа инстанция доказателства.
Макар и подадени съвместно от името на двамата ответници, респективно насрещно от ищеца, въззивната и насрещната жалби се отнасят до различни съединени искове. Предвид обосновката на интереса на ищеца от установяване на недействителност в своя полза както срещу лицето, с което неговия представител е договарял, така и срещу самия пълномощник, само евентуално съединените установителни претенции ангажират пасивната процесуална легитимация на К. В.. Този въззвиник има правен интерес да обжалва само неизгодната за него част и да защитава като насрещна страна изгодната за него част от решението по същество само на тези два иска (по чл.
42 и чл. 40 ЗЗД) и обусловената от тях отговорност за разноските.
В останалата част, постановеният по осъдителните искове (по чл. 108 ЗС 3 и чл. 59 ЗЗД), съдебен акт е неизгоден само за осъдения ответник Х. БЪЛГАРИЯ ЕООД, респективно за неудовлетворения в цялост ищец ВИКТОРИО ЕООД, поради което въззивният съд преценява, че е сезиран с допустим въззивен контрол по частите от тези искове само от тези страни.
По предварителните въпроси: Участващите в делото търговци не са задължени да поддържат електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, но пълномощниците им са поискали и получили достъп до електронното дело в първа инстанция. Представителят на ищеца е завил такъв достъп и по електронно дело на настояща инстанция, но не е ползвал ЕПЕП, а друго средство за подаване на електронни книжа. Представителят на двамата ответници, ползвал периодично именно ЕПЕП за подаване на книжа, но изрично е отказал да бъде уведомяван, като несъгласието му е обявено и при заявения достъп в настоящия съд. При това положение, възможност за ползването на портала за сигурно връчване изцяло липсва. Същевременно по делото са били обявени електронни адрес на пълномощниците, който може да заместват фактическо връчване, в случай че електронното съобщаване бъде потвърдено(така както страните са процедирали при уведомяване от първа инстанция (л. 222,296 и л. 293 от делото на ОС – Силистра). Тази форма на комуникация позволява значително съкращаване на сроковете за движение на делото и следва да бъде предпочетена, особено когато се касае за пълномощници – адвокати, посочили се като съдебни адресати, но с кантори в населени места извън района на сезирания съд. Съответно последиците от осуетяване на електронно съобщаване следва да бъдат указани на пълномощниците.
Доклад по жалбите:
І. ПО УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ:
Въззивниците ответници Х. Б. и К. Д. В., чрез общия си пълномощник адв. Р., излагат общо своите оплаквания за необосновани изводи за увреждане на интересите на продавача при договорена чрез пълномощник сделка при установено конклудентно потвърждаване на разпореждането(обосновано като пречка за уважаване първоначалния иск) и констатирано по свидетелски показания влошено състояние на продадената вещ, наложило предварителното й ремонтиране от бъдещия купувач и отразено при остойностяване на крайна покупна цена.
Позовават се на съдебната практика, третираща основанията по чл. 42 ал.2 и чл. 40 ЗЗД като взаимно изключващи се фактически хипотези. Обосновават нелогичен извод на първата инстанция за превратно упражнена представителна власт при установено вече приемане на икономическите последици от представлявания. Излагат и оплаквания по фактически констатации за стойностите на насрещните престации, като сочат, че макар да не е възприел изцяло недоказаното твърдение за очаквана от доверителя – продавач цена от 194 000лв, съдът неправилно е възприел като стойност на вещта пазарна оценка, съответна на работеща в оптимално състояние машина, без да отчете, че булдозерът, произведен през 2008г. е бил употребяван още 4 при лизинговането му през 2015г. , значително е амортизиран до придобиването му от продавача през 2018г. и приет от купувача в неработещо състояние през 2022г. във вид, съответен на остатъчна (ликвидационна) стойност не повече от 15 000 лв. Обосновават преценка за еквивалентност при съпоставяне на това техническо състояние с цената, уговорена при отчитане на значителния икономически риск за купувача, поел и разходите за възстановяване на вещта до годност за експлоатация, предвидими в размер не по- малко от 100 000 – 150 000 лв. Считат, че неправилно е установена себестойност за продавача на продадената вещ, противно на придобивната му историческа цена от не повече от 3 500лв(закупен заедно с друга машина за обща стойност 7 040.99 лв) и актуалната му нулева балансова стойност, респективно необоснована преценка за увреждане при съпоставка с превишаващ размер на уговорената по спорната сделка цена от 5 500лв., съвпадаща и с действителна стойност, оценена от независим застраховател.
Разпечатката съдържа 29 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/142ef084-ceb0-4e00-b59d-8694fb0e54ed